Бойко Борисов пристигна в Лондон за инвестиционния форум за Западните Балкани

Златна мечка и за родното кино от Берлин (ОБЗОР) В “Не ме докосвай” една от главните роли се изпълнява от Ирмена Чичикова, а копродуцент е Мартичка Божилова

Георги Първанов: Едно разследване на сделката с ЧЕЗ би дало повече информация

Премиерът Бойко Борисов с 10-годишна прогноза: Балканите ще са най-хубавото място за живеене Проекти за 30 млрд. евро ще променят региона, каза министър-председателят

109 банди разбити при акции на ГДБОП 860 обвинения след разследвания на антимафиотите

НС да даде зелена светлина за „Белене“ Партиите употребили за политически цели референдума за нова атомна централа

Съдът остави за постоянно в ареста съпрузите, обвинени за убийството в столичния квартал “Люлин”

Вижте акцентите от броя на “Труд” в понеделник, 26 февруари 2018

Русенец създаде една от най-бързо развиващите се компании в Силициевата долина

Двуметрови преспи блокират страната Комбинацията със студения арктичен въздух, който се спуска към Балканите от север, създават опасна обстановка на пътищата

Земетресение с магнитуд 5,5 по Рихтер край бреговете на Япония

Бандити няма, но ги хващат

Фънки и Хилда Казасян жури в „Като две капки вода“

„Юнайтед“ би „Челси“, Жозе не трепна

Мария и Мегз заровиха томахавките След като получи приза за Попфолк идол на годината, Фики се прибра да отпразнува изписването на първородния му син

Равносметка за 2015 г.: Изядохме биоресурсите на Земята предсрочно

Човечеството живее така, сякаш консумира

равностойността на 1,6 планети годишно

„Нашата сестра, майка Земя плаче заради вредите, нанесени от нас. Трябва да ги спрем.” Това пише папа Франциск в първата си самостоятелна енциклика (специално послание), огласена през юни. В нейните 192 страници значително място е отделено на необходимостта от бързи действия срещу “необичайните” климатични промени. Както и срещу прекалената консумация и човешката алчност, водещи до унищожаване на планетата. Папата настоя за постепенна замяна на изкопаемите горива и поиска от богатите да потребяват по-малко енергия. Предупреди, че без промени можем да станем свидетели на безпрецедентно унищожение на екосистемите в края на века. Франциск призова за културна революция, която да коригира структурно извратената икономическа система, в която богатите експлоатират бедните и превръщат Земята в огромно сметище.

Към тази тема ни върна публикувният миналата седмица анализ на неправителствената организация “Глобал футпринт нетуърк”, която изчисли, че 13 август е бил денят, когато човечеството е изчерпало ресурсите, които природата може да му осигури за 2015 г. Това е с 6 дни по-рано, отколкото през 2014 г., с 2 месеца, отколкото през 1990 г., и с малко повече от 4 месеца спрямо 1970 г. (тогава датата е 23 декември). Тоест негативната тенденция, започнала тогава, се ускорява непрекъснато.

Изчисляването на точната дата, наречена Деня на надхвърлянето, се базира на сравнението между екологичния отпечатък – т.е. потребностите на хората и човешката дейност за задоволяването им (отделянето на въглеродни емисии, използването на обработваеми земи, изразходването на рибните запаси и използването на горите за дървен материал), и биокапацитета на Земята – възможностите на планетата да регенерира тези ресурси и естествено да абсорбира вредните емисии. При изчислението се ползват показатели – около 7000, събирани от ООН за всяка страна, като последните почти пълни данни са за 2011 г. Към тях се добавят и сведения от научни изследвания.

А всички те показват, че от 13 август до края на годината човечеството ще живее в сериозен “екологичен дълг”. Свръхнуждите на хората и прекомерната употреба на природни ресурси нанасят дълготрайни увреждания на природните системи, които не могат да бъдат лесно компенсирани. Образно казано, населението на Земята живее така, сякаш консумира равностойността на 1,6 планети годишно. Това рязко изтощава земните ресурси и възможността им да се регенерират, се констатира в анализа. А населението на Земята расте, както и консумацията.

“Големият проблем не е, че дефицитът, в който изпадаме, е все по-голям, а че той не може да бъде поддържан в дългосрочна перспектива. И че въпреки този дефицит не се вземат мерки за придвижване в правилна посока”, обяснява президентът на “Глобал футпринт нетуърк” Матис Вакернагел. Той посочва, че отпечатъкът от въглеродните емисии е над два пъти по-голям в сравнение с началото на 70-те години на XX век и е най-бързо растящият компонент и носи най-голяма вина за увеличаващата се разлика между цялостния екоотпечатък и биокапацитета на Земята. Вакернагел се надява, че международната конференция за климатичните промени в Париж през декември и глобалните дипломатически усилия в тази насока ще дадат перспектива за промяна на сегашната пагубна тенденция. “Двете най-големи държави замърсителки – САЩ и Китай, започват да сътрудничат, а лидерите на Г-20 – да признават, че ние трябва да изоставим фосилните горива до края на този век, макар че движението в тази посока все още е недостатъчно бързо”, заявява той.

Анализът на организацията му показва, че ако въглеродните емисии се ограничат поне с 30% от сегашните им нива към 2030 г., то Денят на надхвърлянето тогава може да се премести на 16 септември, но ако останалите “отпечатъци” растат със сегашното темпо.

Ако се запазят сегашните тенденции до 2030 г. този ден ще е в края на юни, като тогава населението на Земята би живяло така, сякаш консумира равностойността на две планети.

Организацията смята, че глобално ограничаване на емисиите не е невъзможно, след като Дания е успяла за последните две десетилетия да ги съкрати с 33%. Ако и останалият свят бе направил същото, то тази година Денят на надхвърлянето щеше да е на 3 октомври. Но това не означава, че датчаните са постигнали устойчив екоотпечатък, защото пак потребяват много. Ако и другите по света живееха като тях, на човечеството щяха да са му необходими ресурсите на 2,5 планети, а Денят на надхвърлянето би се паднал на 8 май.

В България за последните няколко години биокапацитетът на природата надвишава екологичния отпечатък от консумацията и човешката дейност, което най-вероятно е резултат от намаляването на населението. Това става за пръв път от началото на 60-те години на XX век. В Европа биокапацитетът надвишава екоотпечатъка само още в Румъния, скандинавските страни, бившите съветски републики Латвия и Естония и Русия.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.