Ако от десет “боклука” не можеш да избереш нито един, какво значение има дали ще гласуваш по интернет или с бюлетина

Няма нужда да събираш лични карти и да правиш инструктажи - прибираш пин кодовете и изборите вървят по-лесно и ти излизат по-евтино

На 25 октомври от българските избиратели ще се иска да отговорят с „да“ или с „не“ на въпроса „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“. На пръв поглед това е един разумен въпрос и положителният отговор би дал възможност на политиците да вземат решение за въвеждането на тази прогресивна техника на изразяване на волята на народа.

В политиката няма случайни неща. Всяко действие има някаква явна или неявна цел. Най-често тази цел е да се създаде определено предимство за хората, които са предприели това действие. Досегашното поведение на българските политици не ни дава никакво основание да мислим, че и този път е различно.

Първо, ще разгледам начина, по който е формулиран въпросът. В публичното пространство се налага мнението, че става дума единствено за дистанционно гласуване по интернет. Но всъщност това не е ясно. Гласуването чрез стационарен телефон или чрез GSM също попада в тази категория. Изобщо въпросът се отнася до всякакви видове електронни устройства, чрез които може да се гласува дистанционно. В чия полза е това двусмислие, аз не мога да кажа, но във всеки случай не е в полза на гласоподавателите.

Добрите страни на електронното гласуване са общоизвестни, но въпреки това то не е масово използвано по света. Нещо повече, в Германия например е забранено с решение на конституционния съд. По този повод някои български коментатори се опитаха да обвинят този съд в недалновидност и некомпетентност, но се съмнявам, че това е така.

Друг един аргумент, често изтъкван от поддръжниците на дистанционното е-гласуване, е, че ще се повиши неимоверно избирателната активност. В случая имаме един открит и доста нагъл опит проблемът от политическата сфера да се прехвърли в сферата на избирателния корпус. Начинът, по който гласуваме, е само технология. Няма никакво значение, когато от десет „боклука“ не можеш да харесаш нито един, с какъв инструмент за избор разполагаш. Всъщност със смяна на технологията не могат да се решават политически проблеми. Въпросът опира до качеството на кандидатите, от които трябва да избираме. От качеството на кандидатите зависи до голяма степен и избирателната активност. Когато хората чувстват, че могат да разчитат на определен политик, те гласуват за него и няма значение дали с хартиена бюлетина или по друг начин.

Очевидно на преден план излизат недостатъци, които компрометират този иначе удобен начин на гласуване. Тези недостатъци могат да опорочат до голяма степен и резултатите от съответните избори.

Защо към момента е не само неразумно, но и демагогско да се иска въвеждане на електронно дистанционно гласуване?

Преди всичко към момента, независимо от изказванията на различни „експерти“, технологично не е възможно да се осигури стопроцентова техническа защита от недоброжелателна външна намеса. С други думи, изобщо няма да е ясно дали крайните резултати от гласуването отразяват точно начина, по който хората действително са гласували. Опасността от успешни хакерски атаки, както и от компютърни вируси е съвсем реална. Дори институции като НАСА, Пентагона, германското правителство, големи американски банки и т.н. са пострадали от такива несанкционирани намеси, независимо от милиардите долари, давани за защита на информацията. Освен това често такива посегателства върху информацията се констатират месеци след хакерската намеса. Тук въобще няма да коментирам какво би се случило, ако се гласува чрез мобилен телефон.

Рискът очевидно е неприемливо висок, за да можем с лека ръка да въведем повсеместно електронно дистанционно гласуване от всяка точка на света.

Другата опасност при електронното дистанционно гласуване е известна като „семеен вот”. Очевидно този подход осигурява идеалната възможност за свободна покупко-продажба на гласове. При това няма да има проблем да се контролира как продавачите са гласували. Всъщност те дори няма да гласуват лично, а ще преотстъпят това си право на купувача, продавайки му своята парола. Няма да има нужда да се събират лични карти, да се правят инструктажи и т.н. Изобщо процесът ще се облекчи максимално.

Лесно можем да се досетим за скритите цели на този на пръв поглед безсмислен референдум. Според мен основното, към което се стремят инициаторите, е пълната либерализация на пазара на гласове, като едновременно с това се премахне и най-малката възможност такива покупко-продажби да бъдат доказвани и наказвани от закона.

Как ще се постигне тази цел? Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление дава отговор на този въпрос.

Съгласно чл. 23 ал. 1 „Предложението, предмет на референдума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от участвалите в последните избори за Народно събрание и ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума избиратели“. На последните избори за Народно събрание са гласували 3 500 585 души. Ако на 25 октомври гласува същият брой плюс един и повече от 50% от тях кажат „да“, въпросът не подлежи на обсъждане и дистанционното гласуване по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите става задължителен елемент от съответния закон. Това обаче при сегашните обстоятелства е малко вероятно.

Другата възможност е в гласуването да са участвали по-малко от 3 500 585, но повече от 20 на сто от гражданите с избирателни права. И ако с "да" са гласували повече от половината от участвалите в референдума, предложението, предмет на референдума, се внася за мнение в Народното събрание. Тогава негова воля е да въведе електронния вот или не. При сегашния политически баланс решението, което ще бъде взето, е почти очевидно. Мисля, че инициаторите на референдума се стремят именно към този вариант като най-реален. Поради тази опасност най-разумният подход е гражданите да гласуват с „не“, което ще даде възможност за един период от две години да не се връщаме към този въпрос.

В заключение трябва да кажа, че неолибералният модел в управлението на икономиката донесе и още носи изключителни негативи на българското общество. Може съвсем обосновано да очакваме, че подобен подход, приложен към изборния процес, няма да е по-малко вреден.

*Оригиналната фраза, приписвана на Дизраели или на Марк Твен, звучи така: „Има три вида лъжи: лъжа, нагла лъжа и статистика“.