Президентът Порошенко вкара 388 политици и журналисти в черен списък

Телевизионната журналистка е автор на четири документални филма за събитията в Украйна

Журналистката Елена Йончева се оказа една от 388-те популярни политици, анализатори и журналисти, на които е отказан вход в Украйна за една година.

"Научих от приятелка от медиите и мислех, че се шегува", заяви пред "Труд" Йончева, която е автор на четири документални филма за събитията в Украйна. Тя останала изненадана от решението на властите в Киев и защото няма никакъв конкретен повод за санкцията, на която е подложена. "Явно кореспонденциите ми не отговарят на медийната картина, която иска да вижда Киев", смята Йончева. Тя каза още, че не познава другите журналисти, с които се е оказала в един списък. "Ние се движим самостоятелно. Работещите в големите световни медии имат това предимство, че изпращат различни екипи, които си предават опит", обясни Йончева.

Елена Йончева е автор на репортажи от редица горещи точки по света. Преди събитията в Украйна тя направи филм за гражданската война в Сирия. През 2012 г. със своя екип в продължение на 16 дни тя документира живота в един от най-опасните градове в света - Алепо (Сирия). Има филми за Ирак, Чечня, Босна и Косово. Филмите на Йончева могат да се видят в www.video.com.

Вчера Йончева написа във фейсбук какво мисли за поставянето й в забранителния списък на Киев.

Ето и нейния пост:

"Изненадана съм да видя името си в от този списък. Винаги съм отразявала обективно процесите в Украйна, но може би това е неприемливо.

За събитията на Майдана направихме четири документални филма, които проследяват развитието на процеса. Снимките бяха основно в Киев, а последният филм разказва за събитията в Одеса и Славянск.

Моят инструмент е разследващата журналистика - не само представянето на различните гледни точки, но и разказ за това, което стои под привидния новинарски слой. Избягвала съм да показвам личното си мнение, да изразявам позиция, въпреки че с това невинаги е лесно. Защото вярвам, че зрителят не трябва да се подценява, че най-трудното е да го накараш сам да изгради своята визия за събитията, да го привокираш към размисъл.

В Киев по време на Майдана имаше хиляди, които протестираха срещу олигархичното управление в страната. Ние ги снимахме. И задавахме въпроси. Но до тях бяха разположени и стотици палатки. В тях се намираха паравоенни формирования, които почти не попадаха в обективите на камерите. Ние също ги снимахме. И задавахме въпроси. Въпроси задавахме в Профсъюзния дом в Одеса, където бяха изгорени над 100 души, задавахме и в Славянск.

Не задавайте много въпроси, ако не искате да попаднете в нечии списъци...

Киев отдавна изготвя различни забранителни списъци - с писатели, артисти, обществени дейци... Списъкът с журналисти показва едно - журналистите вече питат прекалено много...

Откога обективното отразяване на събитията в една държава се превръща в заплаха за националните й интереси? Откога задаването на въпроси от журналист се приравнява на терористична дейност? Как може да бъде определено ръководството на една държава, която издава декрети със забранителни списъци с журналисти, сред които са колеги от ВВС, El Pais, Die Zeist? Къде е българската позиция?

Главният международен редактор на ВВС Андрю Рой квалифицира забранителния списък като “срамна атака срещу свободата на медиите“. Тези санкции са напълно неподходящи и непонятни мерки, предприети срещу журналистите от ВВС, които отразяват ситуацията в Украйна безпристрастно и обективно”, казва той.

Комитетът за защита на журналистите CPJ със седалище в Ню Йорк осъди декрета, подписан от президента Петро Порошенко, който забранява влизането в Украйна “на най-малко 41 международни журналисти за 1 година”. В становището се казва: “Правителството може да е съгласно или да не е съгласно с мнението на определени мнения, но да се квалифицират като потенциална заплаха за национална сигурност не е адекватен отговор. Този декрет е срещу интересите на Украйна.”

Забранителният списък с журналистите е изготвен от Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна и е подписан от президента Петро Порошенко.

Един любопитен детайл - секретар на този съвет беше Андрей Парубий, с когото направихме голямо интервю по време на събитията на Майдана в качеството му на комендант на Палатковия лагер. Това беше човекът, който отговаряше за всички паравоенни групировки, които се бяха настанили на площада. Парубий има богата биография - той е бил председател (между 1991 и 2004 г.) на Социалнационалистическата партия на Украйна, на чието знаме има нацистки символ. Днес Парубий е зам.-председател на Върховната рада.

Сред героите на нашите документални филми, с които сме разговаряли пред камера, са още премиерът Арсений Яценюк, сегашният секретар на Съвета за национална сигурност Александър Турчинов, лидерът на Радикалната партия, народният депутат Олег Ляшко, лидерът на парламентарната група “Свобода” Олег Тягнибок, кметът на Киев Виталий Кличко.

Всички те бяха не само сред най-активните участници по време на събитията на Майдана, но и хората, които ръководеха процеса. Тяхната гледна точка беше представена подробно. С Петро Порошенко имах възможност да разговарям по времето на снимките за Оранжевата революция в Украйна. Съжалявам, че е сложил своя подпис под този пореден срам.

Киев не само преследва своите собствени журналисти, всеки, който си позволи инакомислие. Киев вече се страхува и от обективната картина на това, което се случва в Украйна."