Мел Гибсън снима детективски сериал

Русия е заплатила глоба от 15 милиона долара на Международния олимпийски комитет

Актьорите Гал Гадот и Марк Хамил ще връчват награди “Оскар”

Мъж обгоря след инцидент в леярна Прокуратурата проверява и друг случай

Легионер стрелец обвинен за хулиганство Горския човек заплашил служители на МВР, че ги очакват много изненади

Световният бронзов медалист Антъни Иванов избра плувния басейн в Благоевград за подготовка за шампионата в Гърция

Еди Рама: Изказването ми за общ президент на Албания и Косово беше извадено от контекста

Прокуратурата предаде на съд Кирил Принца

Отнеха 2 кг злато на циганка баячка Държавата води дела за имущество за над 3 млн. лв. на Маринови от Долни Дъбник

Застрахователи осъдени да платят 128 000 лв. обезщетение на ранено дете

Строят две иновативни къщи за новия кризисен център за лица в Търново Инвестицията е за 2,1 млн.лева

Дронове могат да заместят пчелите

Силите за специални операции на България и Македония със съвместно учение през май

Пиян вокалист на „Кикимора” провали грандиозния концерт във Велико Търново със Старозагорската опера Публиката напуска залата по средата на „Children in Time“

Христина Даскалова е новият зам.-председател на Апелативен съд – Велико Търново

“Галерия 88” – българското арт посолство в Европа

“Предпочитам лаконичния език. Изхвърлям всичко, което би могло да натежи на плаката. Най-трудно е да решиш кое точно е излишно. Но само упоритото изчистване на графичния стил, при което художникът постига простота, води до експресивност на посланието и целенасочено въздействие.”

Един от плакатите на Камен Попов, на когото са тези думи, и то плакат от времето на социализма, рисуван за годишнина от Октомврийската революция – е в перманентната графична експозиция в МоМА, Ню Йорк.
Камен Попов (1947-2015) е плакатист с международна известност, с безброй изложби и награди, с престижни участия и поръчки, но неговата най-голяма страст са галерията и школата по изобразително изкуство, които той създава в… центъра на Люксембург. Ако приповдигнем тона, може да кажем дори, че той успява да изгради в най-цивилизованата част на Европа една уважавана българска културна институция, която представя съвременно ни изкуство и е изкарала вече над 100 ученици, някои от които продължават образованието си в най-добрите академии.
“Галерия 88” е основана през 1988 г. и най-любопитният въпрос е “как там точно тогава”.

“О, дълго време дори не го пускаха да пътува, повече от 10 години”, разказва една от сестрите му – те и двете били вече омъжени в Люксембург. При едно гостуване през 1982 г. бащата умира и на Камен е отказано да го изпрати. А е работел в издателство “Септември”, което е печатало и политическите плакати, завеждал е отдел, сам е плакатист с участия и награди от големите графични форуми във Варшава, Япония, Париж и с изложби в Германия, Белгия, Ню Йорк, Люксембург.
Така че когато най-накрая успява да стигне до Люксембург, там вече го познават. Още преди 1989 г. получава временно разрешение за работа от България, като в издателство “Септември” обещали да му пазят мястото, но не го направили. Затова пък от една голяма издателска къща в Люксембург му предложили договор.
Но от самото начало на европейското си приключение Камен Попов мечтаел за собствена галерия. Гениална идея докарала парите за начинанието, разказва Юлита Попова. Художникът изработил серия от постери по класически произведения на модерни автори като Кандински, Малевич и Любов Попова, като взел правата от руската държавна агенция. Сестрите му – Снежи и Юлита, пътували две години и ги продавали с огромен успех по книжните панаири във Франкфурт, Париж, Ню Йорк. Така създали и много контакти и клиенти. Получил се семеен арт бизнес.

Galerie 88 е в самото старо романтично сърце на Люксембург. Салонът започва да показва предимно български художници. И сега – сестрите продължават сами след внезапната смърт на брат си през февруари тази година – през ноември се очаква най-новата изложба на Михалис Гарудис, а после трябва да пристигнат последните картини на Слав Бакалов. През всичките вече 27 години в галерията са гостували Георги Божилов-Слона, Явор Цанев, Стоян Цанев, Стоимен Стоилов, Емил Стойчев, Милко Божков и много други.

С две напълно разпродадени изложби в началото на 90-те Николай Панайотов обезпечава години пребиваване в Париж. Той е и художникът, който сега преподава в школата. “Приемам го като продължение на мисията, казва Панайотов, най-известен у нас със сценографията на “Пръстенът на нибелунга” в Софийска опера. “С Камен бяхме много близки приятели и аз го чаках в Париж, когато ми се обадиха, че е починал. После всички бяха много разтревожени какво ще стане с школата, защото в Люксембург няма художествена академия и към обучението в нея има много голям интерес. “Камен винаги е споменавал, че ти можеш да преподаваш тук”, казаха сестрите му и аз го приех като послание отгоре. Сега пътувам всяка седмица за часовете в четвъртък, петък и събота, продължава Панайотов. Но за мен е оставена приятната част, аз се пъхнах като в стара ръкавица. Школата е развита, прекрасно уредена, с удобни ателиета и аз в паузите дори рисувам за себе си. А галерията е може би единствената с български собственик, направила толкова много за нашите автори в Европа.”
Милко Божков: “Запознахме се индиректно с едно писмо още преди 1989 г. Тогава имаше една организация “Хемус”, единствената с права да изнася българско изкуство, и тя правеше изложба “Чапкънов и приятели” в Брюксел. Но галерията фалира и набързо преместиха нещата в Люксембург. После дойде писмото на Камен, с което ме покани в “88”. Първата ми самостоятелна изява там беше през 1991 г., след това редях на всеки две години. С Камен бяхме във великолепни отношения, от него съм видял само най-хубави неща. Той буквално ми отвори очите: първия път, като отидох, ме разведе из всички частни галерии на Люксембург, за да видя какво правят другите, как продават и да мога сам да определя реалната си цена. Обичаше да казва: “Няма нещо, което да остане без последствия.” Тоест където и да покажеш творбите си, все някой, който разбира, ще ги види, така че и да е в най-затънтеното село, ти се старай така, сякаш правиш изложба в Париж. Абсолютен професионалист. Но галерията му не представя само наши художници, сред нейните автори е и най-големият полски плакатист, световно име – Роман Чешлевич. Това е оценка.”

Будьони влиза в МоМА

За връх в кариерата на Камен Попов като художник може да се приеме фактът, че най-престижният музей за модерно изкуство МоМА в Ню Йорк е поискал плаката му с Будьони, който превзема света. Първите 10 копия се смятат за авторски оригинали и цената им стига живописните картини. Този плакат и сега се търси и се продава много добре. Друга поръчка, която идва от Брюксел и с която Камен много се е гордял, са двата плаката за кандидатстването на Румъния и България в ЕС. Трябвало да бъдат напълно равностойни и художникът го постига с две лястовици в полет. Театралните му плакати са неизброими като на всеки активен автор, както и кориците на книги и постерите за социални кампании като апела срещу шофирането под влиянието на алкохол или в подкрепа на борбата срещу СПИН.

Но сред най-големите си гордости Камен наредил и успеха на един свой ученик, който посещавал школата му от 7-годишен. След като завършил индустриален дизайн в художествената академията на Торино, младежът е приет с конкурс във “Ферари” и става един от главните дизайнери на автомобилната фабрика.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете