Вежди Рашидов: По-добре лидерите на опозицията да си подадат оставките

Цветанов за ролята на Бъчварова в ремонта на кабинета: Аз не бих позволил приятелите на дъщерите ми да работят срещу ГЕРБ

Вицепрезидентът Йотова настоя българското училище „Христо Ботев“ в Братислава да се развива като иновативно учебно заведение

Мустафа Карадайъ: Принудени сме да се занимаваме с министерски оставки с цел запазване на властта ГЕРБ е единственият виновен за собственото си затъване, каза председателят на ДПС

29 емблематични модела Renault 120 години история в една интерактивна инсталация

Празник на габровския шоколад събира гости в музей „Етър“

Съкровище и шевици гостуват на шуменския музей

Честват 110 години от рождението на Лазар Донков, създател на музей „Етър“ в Габрово Преди 54 г.10 народни технически съоръжения на вода са били най-голямата действаща сбирка на Балканския полуостров

В Южна Корея пускат нов кабелен телевизионен канал за КНДР

Започна пленарното заседание на Народното събрание, на което ще се гласуват трите министерски оставки (СНИМКИ)

Нинова: Борисов и ГЕРБ поставиха държавата на колене пред 5 големи търговски вериги

Холандци финансирали агент Атила

Кола се запали на магистрала „Тракия“, няма пострадали

Набожни ли са търкащите билетчета?

Енергийният министър: Вероятно КЕВР ще приеме увеличение на цената на природния газ с около 13,89 %

Д-р Алфред Макюън: Марс е обитаем

Къде е възможно да се е запазил живот според д-р Макюън

Д-р Алфред Макюън е професор по планетарна геология в Аризонския университет и главен изследовател за High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE) за НАСА.
Оказва се, че стръмните склонове и ръбове на кратерите на Марс са осеяни с тъмни ленти с ширина до 5 метра, които се появяват и нарастват през лятото и изчезват през марсианската зима.
Тези структури от периодични линии, наречени Recurring Slope Lineae – RSL, са солени потоци вода, които се появяват през лятото в южното полукълбо. Те са надеждата на учените, че на повърхността на Червената планета може би все още има “оазис” от вода, в който животът се е запазил.

Д-р Алфред Макюън в ексклузивно интервю за Форумнюз:

– Доктор Макюън, какъв е мащабът на откритието, което НАСА оповести в понеделник? Питам ви, защото информацията, че вода на Марс има, битува от доста време?
– Спектралните данни потвърдиха предположението, направено за пръв път преди 4 години, според което водата има общо със сезонните потоци на Марс. Днес вече сме сигурни, че това е така.

– Стъпка ли е този научен пробив към откриването на живот на Марс и какъв може да е той?
– Откритието ни, което обявихме само преди дни, е сериозна стъпка в посока, която ни показва най-добрите места за бъдещо проучване за живот в Космоса.

– Може ли да сравняваме тази стъпка с онази, която Нийл Армстронг прави на Луната през 1969?
– Бих казал, че извършеното от Нийл Армстронг е далеч по-значимо.

– Вашите методи са в основата на откритието. Какво беше чувството, когато потвърдихте със сигурност, че вода на планетата има?
– Чувството беше приятно, но трябва да призная, че беше и очаквано да потвърдим наличието на вода на Марс.

– Разкажете ни как се случи това? За широката публика е трудно да си представи как се стига до такива научни открития.
– Всъщност мой студент – Луендра Ойха, направи най-сериозния пробив и разработи нови методи за анализ на спектралните данни при много малки пространствени скали. Докато новите подробни снимки, предавани от сондата MRO, разкриваха тайните на овразите (дълбоки падини – б.а.), той откри озадачаващи особености на повърхността на Марс, незабелязани досега от никого. Това са бразди на повърхността, спускащи се от склоновете, постепенно увеличаващи размера си и променящи се при смяна на сезоните като струи течна вода. Новите ни резултати в изследването на Марс всъщност идват от сондата Mars Reconnaissance Orbiter, чрез която бяха направени детайлните снимки, които проучихме. На свой ред и марсоходът “Кюриосити” има своя принос в изследванията ни, на него дължим засичането на перхлориди на планетата.

– Обитаема планета ли е?
– Да, Марс е обитаем поне под повърхността си. Може би обаче живот на самата повърхност към днешна дата няма.

– Дори нашата малка страна участва в подготовката на мисия до Марс през 2030 г. Тя обаче е проект на Европа и Русия. Смятате ли, че усилията трябва да се обединят в една международна мисия до Червената планета, след като НАСА обяви, че такава със сигурност ще има?
– Човешкото и роботизираното изследване на Марс и на други планети трябва да бъде международно, а не едностранно. Това е най-добрият начин, за да постигнем повече.

– Ще има ли мисии до други планети?
– Всъщност и Европа, и НАСА планират мисии до Юпитер. Това може да послужи като пример и за други дестинации.

– Кога ще можем да установим дали екзопланетите са дом на живот?
– Това ще бъде изключително трудно. Спектроскопията на атмосферите може да покаже несъвместима химия, но тя може да е произведена чрез активна вулканична дейност и чрез други процеси, които имат пряко отношение към живота.

– Какво мислите за възможността да има интелигентни форми на живот?
– Изглежда много вероятно някъде той да съществува. Ние все пак вече знаем, че има милиарди планети във Вселената.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.