Президентът Радев поздрави културни дейци и представители на българската общност в Москва по повод 24 май

Лондон си затваря очите за мръсни пари Депутати зоват Мей за мерки срещу активи на Кремъл на Острова

Хасан Рохани: САЩ не могат да решават за Иран

Главният архитект на София Здравко Здравков пред “Труд”: Волята на съда е да наруша закона НАГ не позволява да се строи небостъргач върху градинка в “Стрелбище”

Лавров: Наесен се очаква да започнат преговори за създаване на зона за свободна търговия между Евразийския икономически съюз и Индия

Любо Пенев отпадна за пост в ЦСКА

Сръбският премиер заяви, че целта на страната й е да се присъедини към ЕС въпреки призивите на министъра на отбраната за промяна на политиката

Италианската популистка коалиция предлага юриста Джузепе Конте за премиер

Лесбийка президент на САЩ? Засега само на кино Политическа комедия на “Нетфликс” вкарва Дженифър Анистън и гей секса в Белия дом

Премиерът Зоран Заев не се отказва от името “Илинденска Македония”

Вижте акцентите от броя на “Труд” във вторник, 22 май 2018

Словенската полиция е намерила трима нелегални мигранти, скрити в български камион

Джина Хаспъл положи клетва като директор на ЦРУ

Възрастни съпрузи починаха в един и същи ден след 61-годишен брак

3,7 млрд. лева държат инвестиционните фондове Местните управляват 1,34 млрд. лева

Д-р Алфред Макюън: Марс е обитаем

Къде е възможно да се е запазил живот според д-р Макюън

Д-р Алфред Макюън е професор по планетарна геология в Аризонския университет и главен изследовател за High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE) за НАСА.
Оказва се, че стръмните склонове и ръбове на кратерите на Марс са осеяни с тъмни ленти с ширина до 5 метра, които се появяват и нарастват през лятото и изчезват през марсианската зима.
Тези структури от периодични линии, наречени Recurring Slope Lineae – RSL, са солени потоци вода, които се появяват през лятото в южното полукълбо. Те са надеждата на учените, че на повърхността на Червената планета може би все още има “оазис” от вода, в който животът се е запазил.

Д-р Алфред Макюън в ексклузивно интервю за Форумнюз:

– Доктор Макюън, какъв е мащабът на откритието, което НАСА оповести в понеделник? Питам ви, защото информацията, че вода на Марс има, битува от доста време?
– Спектралните данни потвърдиха предположението, направено за пръв път преди 4 години, според което водата има общо със сезонните потоци на Марс. Днес вече сме сигурни, че това е така.

– Стъпка ли е този научен пробив към откриването на живот на Марс и какъв може да е той?
– Откритието ни, което обявихме само преди дни, е сериозна стъпка в посока, която ни показва най-добрите места за бъдещо проучване за живот в Космоса.

– Може ли да сравняваме тази стъпка с онази, която Нийл Армстронг прави на Луната през 1969?
– Бих казал, че извършеното от Нийл Армстронг е далеч по-значимо.

– Вашите методи са в основата на откритието. Какво беше чувството, когато потвърдихте със сигурност, че вода на планетата има?
– Чувството беше приятно, но трябва да призная, че беше и очаквано да потвърдим наличието на вода на Марс.

– Разкажете ни как се случи това? За широката публика е трудно да си представи как се стига до такива научни открития.
– Всъщност мой студент – Луендра Ойха, направи най-сериозния пробив и разработи нови методи за анализ на спектралните данни при много малки пространствени скали. Докато новите подробни снимки, предавани от сондата MRO, разкриваха тайните на овразите (дълбоки падини – б.а.), той откри озадачаващи особености на повърхността на Марс, незабелязани досега от никого. Това са бразди на повърхността, спускащи се от склоновете, постепенно увеличаващи размера си и променящи се при смяна на сезоните като струи течна вода. Новите ни резултати в изследването на Марс всъщност идват от сондата Mars Reconnaissance Orbiter, чрез която бяха направени детайлните снимки, които проучихме. На свой ред и марсоходът “Кюриосити” има своя принос в изследванията ни, на него дължим засичането на перхлориди на планетата.

– Обитаема планета ли е?
– Да, Марс е обитаем поне под повърхността си. Може би обаче живот на самата повърхност към днешна дата няма.

– Дори нашата малка страна участва в подготовката на мисия до Марс през 2030 г. Тя обаче е проект на Европа и Русия. Смятате ли, че усилията трябва да се обединят в една международна мисия до Червената планета, след като НАСА обяви, че такава със сигурност ще има?
– Човешкото и роботизираното изследване на Марс и на други планети трябва да бъде международно, а не едностранно. Това е най-добрият начин, за да постигнем повече.

– Ще има ли мисии до други планети?
– Всъщност и Европа, и НАСА планират мисии до Юпитер. Това може да послужи като пример и за други дестинации.

– Кога ще можем да установим дали екзопланетите са дом на живот?
– Това ще бъде изключително трудно. Спектроскопията на атмосферите може да покаже несъвместима химия, но тя може да е произведена чрез активна вулканична дейност и чрез други процеси, които имат пряко отношение към живота.

– Какво мислите за възможността да има интелигентни форми на живот?
– Изглежда много вероятно някъде той да съществува. Ние все пак вече знаем, че има милиарди планети във Вселената.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.