Зам.-министър Кръстева: През пролетта започваме изготвянето на Стратегическия план по новата ОСП

Президентът Радев изразява съболезнования на Франк-Валтер Щайнмайер по повод нападенията в Ханау

В 52 населени места ще ваксинират птиците срещу нюкясълска болест

Прокуратурата разследва как отровата, убила Стефан от Кардам, е попаднала в дома му

Иран съобщи за три нови случая на заразени с коронавируса

Тръмп издигна нов шеф на US разузнаването

МВнР потвърди: Българин е сред загиналите при стрелбата в Германия

Активисти от ВМРО искат четири емблематични храма във Велико Търново да станат действащи Инициаторите настояват средновековната църква "Свети Спас" да бъде възстановена като Музей на иконата

Премиерът Борисов: Обединителят на нацията да преценява с кои хора се сдружава и прави поход

Сърби търсят летни ваканции в Банско Идват заради фестивали, планински турове и спа почивки

Зам.-министър Бойко Пенков: Има пълна готовност на здравните власти за борба с коронавируса

Новият стар областен на Видин встъпи официално в длъжност

Правят сайт за Наредба Н-18

Президентът Радев: Младежката непримиримост ни е необходима

Започват състезанията за „Ученическа купа Варна 2020“

Д-р Алфред Макюън: Марс е обитаем

Къде е възможно да се е запазил живот според д-р Макюън

Д-р Алфред Макюън е професор по планетарна геология в Аризонския университет и главен изследовател за High Resolution Imaging Science Experiment (HiRISE) за НАСА.
Оказва се, че стръмните склонове и ръбове на кратерите на Марс са осеяни с тъмни ленти с ширина до 5 метра, които се появяват и нарастват през лятото и изчезват през марсианската зима.
Тези структури от периодични линии, наречени Recurring Slope Lineae – RSL, са солени потоци вода, които се появяват през лятото в южното полукълбо. Те са надеждата на учените, че на повърхността на Червената планета може би все още има “оазис” от вода, в който животът се е запазил.

Д-р Алфред Макюън в ексклузивно интервю за Форумнюз:

– Доктор Макюън, какъв е мащабът на откритието, което НАСА оповести в понеделник? Питам ви, защото информацията, че вода на Марс има, битува от доста време?
– Спектралните данни потвърдиха предположението, направено за пръв път преди 4 години, според което водата има общо със сезонните потоци на Марс. Днес вече сме сигурни, че това е така.

– Стъпка ли е този научен пробив към откриването на живот на Марс и какъв може да е той?
– Откритието ни, което обявихме само преди дни, е сериозна стъпка в посока, която ни показва най-добрите места за бъдещо проучване за живот в Космоса.

– Може ли да сравняваме тази стъпка с онази, която Нийл Армстронг прави на Луната през 1969?
– Бих казал, че извършеното от Нийл Армстронг е далеч по-значимо.

– Вашите методи са в основата на откритието. Какво беше чувството, когато потвърдихте със сигурност, че вода на планетата има?
– Чувството беше приятно, но трябва да призная, че беше и очаквано да потвърдим наличието на вода на Марс.

– Разкажете ни как се случи това? За широката публика е трудно да си представи как се стига до такива научни открития.
– Всъщност мой студент – Луендра Ойха, направи най-сериозния пробив и разработи нови методи за анализ на спектралните данни при много малки пространствени скали. Докато новите подробни снимки, предавани от сондата MRO, разкриваха тайните на овразите (дълбоки падини – б.а.), той откри озадачаващи особености на повърхността на Марс, незабелязани досега от никого. Това са бразди на повърхността, спускащи се от склоновете, постепенно увеличаващи размера си и променящи се при смяна на сезоните като струи течна вода. Новите ни резултати в изследването на Марс всъщност идват от сондата Mars Reconnaissance Orbiter, чрез която бяха направени детайлните снимки, които проучихме. На свой ред и марсоходът “Кюриосити” има своя принос в изследванията ни, на него дължим засичането на перхлориди на планетата.

– Обитаема планета ли е?
– Да, Марс е обитаем поне под повърхността си. Може би обаче живот на самата повърхност към днешна дата няма.

– Дори нашата малка страна участва в подготовката на мисия до Марс през 2030 г. Тя обаче е проект на Европа и Русия. Смятате ли, че усилията трябва да се обединят в една международна мисия до Червената планета, след като НАСА обяви, че такава със сигурност ще има?
– Човешкото и роботизираното изследване на Марс и на други планети трябва да бъде международно, а не едностранно. Това е най-добрият начин, за да постигнем повече.

– Ще има ли мисии до други планети?
– Всъщност и Европа, и НАСА планират мисии до Юпитер. Това може да послужи като пример и за други дестинации.

– Кога ще можем да установим дали екзопланетите са дом на живот?
– Това ще бъде изключително трудно. Спектроскопията на атмосферите може да покаже несъвместима химия, но тя може да е произведена чрез активна вулканична дейност и чрез други процеси, които имат пряко отношение към живота.

– Какво мислите за възможността да има интелигентни форми на живот?
– Изглежда много вероятно някъде той да съществува. Ние все пак вече знаем, че има милиарди планети във Вселената.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.