С проф. Любомир Халачев, председател на Гражданския съвет на АБВ, разговаря Здравка Иванова

- Проф. Халачев, как създаването на нова държавна агенция, която е на пряко подчинение на премиера Бойко Борисов, ще подобри превенцията при бедствия?
- Когато искаме да се защитим от бедствие, трябва превантивно да подсигурим цялата система, която да обучава хората, да подготвя съответните места, да ни обезопасява. Работил съм известно време в Сингапур. В цяла Югоизточна Азия има наводнения и то непрекъснато, но единствено в Сингапур хората не страдат от тях – в момента, в който спре дъждът, се появяват екипи в светлоотразителни жилетки и започват да чистят и да ремонтират каналите. И това се случва всекидневно, 365 дни в годината, в една добре организирана държава. Друг начин няма. При нас не се работи – няма добра организация, нито финансиране. През последните 10 г. голяма част от трагедиите бяха причинени, защото не бяха подготвени населените места.

- Как трябва да се направят обучения, за да са подготвени хората?

- Когато идва един кмет, особено ако е току-що избран за първи мандат, той трябва да бъде обучаван – една седмица, десет дни, колкото е необходимо. Той трябва да бъде обучаван на много неща, тъй като ръководството на такава голяма организация, каквато е едно населено място, е сложно. В едно населено място има много проблеми за решаване. Най-елементарното нещо: започва строежът на някакъв тип сграда, но трябва да се отговори има ли възможност за канали, трябва ли да се разреши строежът или не. Друг пример – коритата на реките. Кой контролира тяхното почистване? Кметовете. Те имат някаква власт, но явно не е достатъчна. Затова те трябва да знаят към кого да се обърнат. Ако им се обадят в 1 ч. през нощта: „Кмете, реката преижда!“, кметът на кого първо ще се обади?

- А на кого трябва да се обади?

- Трябва да има организация като Гражданска защита, на която да се обади. Или трябва да е обучен – отива в кметството, включва се към съответната система за оповестяване и казва: „Граждани, напускайте! До 10 минути трябва да отидете на еди кой си хълм. Минете по еди кои си улици. Не по моста“. Това трябва да е подготвено. Един човек да спасим с това, което правим ние, сме свършили добра работа.

- Искате законови промени, с които да стане задължително обучение на кметове за превенция при бедствия.

- Искаме да се обърне по-голямо внимание на превенцията и защитата на населението от всякакъв тип бедствия. Ако може да не се променя законът и това да стане от самосебе си – аз съм за. Нека да решат политиците. Но е нужно предварително планиране и превенция. Дайте да видим колко средства имаме!? Да се кръстим непрекъснато и да се молим да няма дъждове в България ли? Само с молби не става. Явно няма достатъчен контрол на много места – минаваш покрай реката и виждаш някой е нахвърлял дърва. Кой е разрешил? Защо няма допълнителен контрол? Не е нужно на всяко наводнение да ходи министър-председателят – той има други задачи. Нужно е хората на място да са обучени и кметът да знае какво да направи. И чак тогава, ако не стане, да вдигне телефона и да каже: „Извинявайте, г-н областен управител. Или г-н министър. Аз не съм виновен. Виновен е г-н Петров, защото не си е свършил работата“.

- Имате ли някакви разчети колко средства са необходими за такива обучения?

- Специалистите ще дадат разчетите. Но вижте – има информация, че през м.г. са дадени над 100 млн. лв. за щетите от бедствията. Ако половината от тези пари вложим в превенция и не допуснем нито една жертва, аз мисля, че има смисъл от нашата работа. Най-страшното е когато хората не са подготвени и даваме жертви в мирно време. Аз пътувам непрекъснато из България и виждам, че на много места се държи на косъм трагедията.

- Нужни ли са санкции за местната власт, ако не организира и не контролира почистването на шахтите и коритата на реките?

- Не знам дали кметовете, които са първи мандат, знаят как да се справят. Затова някой трябва да ги обучи. В България непрекъснато стават трагедии. Явно не е достатъчно всичко това, което се прави. Ето, идват избори. Идете и питайте кандидатите: „Г-н Иванов, вие искате да станете кмет. Знаете ли какво трябва да направите, ако реката, която е до града, изведнъж се напълни догоре?“.