Кристиан Вигенин: Срещата ЕС – Западни Балкани беше успешна

Как се газят 52-ма души накуп?

Николина Ангелкова: Къмпингуващите смятат, че са извън закона и не трябва да бъдат проверявани

Нено Димов: От екологична гледна точка не е опасно да се построи АЕЦ „Белене”

Инж. Стоян Братоев: Имаме почти 60% изпълнение на третата линия на метрото

Слатинската река в София потече оцветена

Тръмп подписа указ със санкции срещу Венецуела

Астероид в орбитата на Юпитер е дошъл от друга звездна система

Палестинският президент Махмуд Абас страда от белодробна инфекция

Путин поздрави Николас Мадуро за преизбирането му

Един човек е ранен при стрелба в Марсилия

Майк Пенс предупреди Северна Корея да не разиграва Тръмп

111 станаха жертвите от самолетната катастрофа в Куба

На 22 май 2018 да почерпят

Президентът Радев поздрави културни дейци и представители на българската общност в Москва по повод 24 май

Хората предпочитат роботи, които допускат грешки

Роботи, които показват подобни на човешките слабости, биха взаимодействали по-добре с хора в сравнение с машини, програмирани да бъдат перфектни, посочват изследователи, цитирани от Би Би Си.

Специалисти от Университета на Линкълн са установили, че хората са по-склонни да приемат роботи, които допускат грешки и показват присъщи на човека състояния, каквото е скуката, например. Изследователите са програмирали роботи да правят грешки и са наблюдавали реакциите на участващите в експеримента доброволци.

Откритията биха могли да повлияят на проектирането на роботи в бъдеще, смятат учените.

Д-р Джон Мъри и докторантът Мриганка Бисвас са извършили опити с три робота. Първият, наречен Erwin (Emotional Robot with Intelligent Network) е в състояние да изразява пет базови емоции.

Вторият – Keepon, е малък жълт робот, конструиран да проучва социални взаимодействия, като комуникира с деца, и третият е триизмерно принтиран хуманоиден робот, наречен Marc (Multi-Actuated Robotic Companion).

Изследователите са включили в софтуера на машините серия от систематични грешки, позволяващи им да допускат грешки, да правят неправилни заключения, както и да изразяват подобни на човешките състояния и емоции – да се изморяват, да се отегчават или да се раздразват. Систематичните грешки са се проявявали само през половината от времето на провеждане на тестовете.

“Наблюдавахме как участниците реагират спрямо роботите и установихме, че в по-голямата част от случаите те обръщат повече внимание на машините и наистина се забавляват, когато роботът допуска грешки, забравя факти и показва емоции като човек. Доказахме, че слабостите в “характерите” им помагат на хората да ги разбират по-добре, да се свързват и да комуникират по-лесно с тях”, казва Бисвас.

Д-р Мъри от своя страна изтъква, че начинът, по който умните машини взаимодействат социално е ключова част от бъдещите изследвания в областта на роботиката.

“Наблюдавахме как участниците реагират спрямо роботите и установихме, че в по-голямата част от случаите те обръщат повече внимание на машините и наистина се забавляват, когато роботът допуска грешки, забравя факти и показва емоции като човек.

Доказахме, че слабостите в “характерите” им помагат на хората да ги разбират по-добре, да се свързват и да комуникират по-лесно с тях”, казва Бисвас.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.