Защо медиите просто не спрат да обръщат внимание на хулиганите в политиката

Волна птица в медиите

Близо седмица след като лидерът на “Атака” влезе в новинарските емисии заради среднощен скандал, избухнал в центъра на София между атакисти, начело с него и граждани и полицаи, Волен Сидеров продължава да бъде интересен за коментаторите и не слиза от дневния ред.

Като Исус в храма, Волен Сидеров разрита търговците от клекшопа на ул. “Раковски”, които уж търгуват с контрабандни стоки, нахрани с два шамара и три ругатни цялата българска полиция и прокуратура и с лекотата на стар цирков артист ловко се качи и започна да еквилибрира върху българското обществено внимание. От спектакъла на ул. “Раковска” можеше да се изисква и повече. Можеше отнякъде да се появят гълтачи на саби или джуджета-жонгльори поне. Така поставено, представлението стоеше леко непрофесионално, но за сметка на това хитро и навреме изиграно.
Малко неща могат да събудят тежките мечешки характери на нашите съграждани и гледането на скандал е едно от тях. А скандалът на г-н Сидеров няма за цел да генерира градивен вот, затова не е нужно да се разсъждава кой е крив и кой е прав и да се развенчава г-н Сидеров и “Атака”. Г-н Сидеров се развенча сам много пъти и най-вече след онази странна подкрепа за кабинета “Орешарски”.
Скандалът му цели да припомни на маргинализираната част от обществото, че може и да наказва с вота си и колкото по-нелеп е човекът, за когото пуска гласа си, толкова по-силно е наказанието за управляващите. Когато човек се чувства предаден и разочарован, естетиката и правотата са последните неща, на които обръща внимание. Точно в тези хора се цели г-н Сидеров и медиите се хванаха на въдицата.
Изтикан и позабравен от българското публично пространство и от националните медии, единственият сигурен начин за Волен Сидеров да влезе там с гръм и трясък си остава циркът (с цялото ми извинение към цирковото изкуство). Цирк на точното време и точното място гарантира, че името ти ще витае в медийното пространство точно толкова, колкото е необходимо. До изборите. Всички влязоха в абсолютно неуместни морализаторски разсъждения, разобличавайки публично за стотен път хулиганския характер на депутата. Кому беше нужно да се доказва очевидното? Както казваше другарят Остап Бендер “На нас грубияни не ни трябват, ние самите сме грубияни!” Клишето, че лоша реклама и лош пиар няма, тук важи с пълна сила.
Дали в омайно провидение или предварително планирана, но трябва да признаем, ходът, с който избра да си прави предизборен пиар г-н Сидеров, беше грамотно изигран. Търговците, полицаите, прокуратурата са традиционно недолюбвани от българите. И въпреки че за лош късмет на Сидеров беседващият с него главен комисар на МВР Георги Костов и семейството, държащо магазинчето, се показаха в нормална човешка светлина, истината е една - средният българин не може да понася полицаи и търговци. Те са символ на прехода, на който той се е настрадал, колкото и да му ги поднасят нещастни и онеправдани. За съжаление, примерите за тях в собствения му живот са по-силни от пет минутно интервю. В живота и в съзнанието на обикновения българин търговецът е дебел, нахален, кара джип и минава с мръсна газ през локвата, за да го опръска, а полицаят с едната ръка се изсеква с пръст, докато с другата му иска пари. В България не можеш да загубиш спор с полицай и търговец, защото общественото мнение, дори да не застане на твоя страна, няма и да е на тяхна.
В целия този скандал се оказа, че главно действащо лице не е нито Волен Сидеров, нито полицаите, нито семейството от клекшопа. Главните действащи лица са медиите, които на театрален жаргон “изиграха царя”, защото, както знаем, “царят го играят другите”. Царят не е нищо повече от застаряващ актьор, който подсмърча и се прокашля важно, докато царедворците с поведението си го правят център на вниманието. Медиите направиха от един излишен, битов и пиянски скандал Цирк дю Солей, който съществува единствено с това, че му обръщат внимание.
А Волен просто трябва да бъде забравен.

*Авторът е сценарист