Нови изисквания към общинските съветници ще има от следващия мандат

60-годишен закон засяга над 10 000 деца годишно у нас Игра „Не ме съди, човече” събра родители и хлапета във Варна

Цветан Цветанов в Симитли: Президентът желае скандали, огорчен е, че не може да управлява страната еднолично (СНИМКИ)

Деца на Фондация „Димитър Бербатов“ със златни медали от математическа олимпиада

Цачева отряза надзирателите за 20% увеличение на заплатите Ще се търсят възможности в бюджета за следващата година

Шофьори причинили катастрофи с пострадали, жалят присъди Въззивните дела са насрочени за идната седмица в Окръжния съд във Велико Търново

Музей „Етър” в Габрово продава мартеници от гайтани в помощ на болни деца 412 мартеници от цялата страна са изпратени за участие в конкурса

Вижте шоуто на конната полиция за Тодоровден в столичния квартал “Бенковски” (СНИМКИ)

Показаха Димитър Рачков в хитово шоу по HBO

Канадец е бил арестуван в ПьонгЧанг за кражба на автомобил

Стоян Алексиев: Оставете на мира това момиче!

Три малки деца загинаха при пожар в руско село

Гинка Върбакова пред БТА: Голяма международна банка с висок кредитен рейтинг финасира сделката за ЧЕЗ

Корнелия Нинова: Ние сме за пазарна икономика – България да закупи ЧЕЗ за 320 млн. евро

Цветанов: Новият министър на енергетиката ще бъде от ГЕРБ

Пред урните или по интернет, вотът трябва да е публичен

Аргументите „за“ и „против“ електронното гласуване за референдума на 25 октомври досега са изцяло технически. Според поддръжниците му то разширява и улеснява възможността за участие в изборите, спестява разходи и намалява зависимостта от и грешките на изборната администрация. Според противниците му пък увеличава възможността за контролиран вот, за измами с изборните резултати и не гарантира анонимността на гласоподавателя. Въпросът какво точно е електронното гласуване и дали и доколко то е допустимо обаче не е технически, а преди всичко принципен въпрос, отнасящ се към самата идея за демокрация.

Изборите конституират публична власт само по публичен начин. Гражданинът избира своите представители да управляват от негово име в централната и местната власт. И по същия начин, по който той им делегира властта си, им делегира и публична отговорност – от момента на овластяването те стават публични фигури, а гражданинът се връща в своето неизборно състояние на „относителна анонимност“. Но докато овластява, докато гласува, гражданинът не може да бъде анонимен.
Защото той е този, който конституира властта заедно с другите граждани. Гражданите произвеждат властта от себе си, от волята си. Тази воля има своя първородна плът, има свое лице, своя ръка и свое телодвижение като конституираща власт – няма друга гаранция за нейната първична автентичност. Тя е видима, разпознаваема и общностна. Избирателните секции са като едни агори, но без пряка демокрация – там избирателите виждат свои съседи, роднини и познати и със самото това съпричастие всички взаимно удостоверяват първичната си власт да излъчат представителна власт.
Гражданинът не е анонимен, като гласува, анонимен е обаче изборът му – за кого е гласувал. Изначалната публичност на вота пък е условие за възможност и за плурализма в съдържанията на самия вот – анонимността е допълнителна гаранция за неговата ненакърнимост. Никой не бива да знае, ако сам не пожелаеш да узнае, за кого си гласувал, и никому не бива да влияеш как да гласува в решителния момент на избора – заради автономията на конституиращата власт воля. Самият акт на упражняване на тази воля обаче трябва да е публичен и общностен – процедурите на избирателното право гарантират легалността на вота, а неговата публичност и общностност осигуряват легитимността на конституиращата власт воля. Дори резултатите от изборите да бъдат манипулирани, това не значи, че гражданинът, в условията на една изначално овластяваща публичност, не е направил свободно волеизявление.
Дистанционното гласуване – по интернет, по пощата или по друг начин, е неприсъствено, но е пак лично гласуване. То също предполага наличието на физическо лице със своя автономна воля, която пак се въплътява, отелесностява – с кликване с пръст, с изговаряне или по друг начин, при хора с увреждания например, удостоверяващ директната връзка между волеизявлението и неговото персонално съобщаване. Този акт на волеизявление обаче също трябва да бъде публичен. Гласуващите дистанционно могат да бъдат оповестени със своите имена и снимки и да са толкова видими, ако не и повече, колкото и отиващите пред урните. А порталът за гласуване да наподобява агорите пред избирателните секции. Желаещите да участват в изборите може да са като една голяма фейсбук група от стотици хиляди и дори милиони хора, като технически бъде подсигурено, че профилът на всеки отговаря на реален гражданин, а вотът му остава анонимен.
Образуването на тази интернет агора предполага отдавна желаната от мнозина активна регистрация – в нета излизат със своите профили само тези, които искат да гласуват. Разбира се, профилът не трябва да изобилства от лични данни, но изборната администрация следва да разполага с тях, за да гарантира избирателните права на лицето. Интернет агората може да стане и съвсем истинска, като тези, които желаят, се включат активно в дискусии и групи по интереси преди и след деня за размисъл – на принципа на сприятеляването и разсприятеляването във фейсбук.
Изобщо вотът, и пряко – пред урните, и дистанционно – по интернет, трябва да е публичен. Едно, да е присъствен – всеки лично да е гласувал открито (но тайно) пред всички. Второ, да е общностен – когато гласуваме в секциите или по нета, ние не просто удостоверяваме един другиму, че участваме в изборите, ние заедно се усещаме като суверен.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.