Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 24.02.2020

Великобритания е на кръстопът за регулациите Лондон трябва да претегли плюсовете и минусите на различията

Река Темза преля и наводни имение на Джордж Клуни заради бурята „Денис“

Джип се преобърна след сблъсък в паднала скала на пътя Асеновград – Смолян

„Зелените“ яхват протест срещу ЧСИ

Болница в София похарчила четвърт милион за фиктивен курс по английски за санитари

Джендър баланс на Берлинале 2020

Жълт код за силен вятър в цялата страна утре

Четирима с положителна проба за коронавирус в Англия след евакуацията от круизния кораб „Даймънд принсес“

Тръмп готов да подпише лично споразумението за мир с талибаните

Раздаваха диаманти на ревю на Поля Кинова “Палома фешън” отпразнува 15 години

Родни плагиати развиха пиесата на „Ел Периодико“

Има заподозрени за съблечено в автобус момче

Санират блокове и къщи по нови схеми

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 24 февруари 2020

Клинтън трябва да бъде винена за свалянето на Кадафи

Републикански удар в кандидатпрезидентската надпревара

Барак Обама мислел, че подкрепя хуманитарна операция и се страхувал да не се повтори случаят с Ирак

Хилъри Клинтън беше въртяна като на шиш в продължение на 10 часа на 22 октомври от републикански конгресмени, които искат да я обвинят за нейните неуспехи, свързани със сигурността, когато тя е била държавен секретар. И които са довели до убийството на посланика на САЩ Кристофър Стивънс в американското консулство в Бенгази на 11 септември 2012 г.

Целта на продължилия толкова време строг разпит от страна на републиканците беше явен опит да се хвърли достатъчно кал и да бъдат направени достатъчно клевети и интриги, с които да бъде ударена кандидатурата й за президентския пост.

Няма съмнение, че Хилари Клинтън изигра решаваща роля заедно със съветниците на президента Обама Саманта Пауър и Сюзън Райс за решението на САЩ да се намеси на страната на бунтуващите се срещу Кадафи.

Въпреки че Франция и Великобритания играха повече публична роля, САЩ наричат своята стратегия „ръководство иззад кулисите“. Клинтън е горда от действията си, обявявайки през октомври 2011 г. след убийството на Кадафи: „Дойдохме, видяхме, той умря“, и че това е „най-добрият вариант на интелигентна сила“. Нито Клинтън, нито конгресмените републиканци показаха голям интерес към настоящото бедствено състояние на Либия, която е разделена на феодални владения, управлявани от криминализирани военачалници, разчитащи на терор и изтезания.

Бенгази е отчасти в руини и за него воюват съперничещи си фракции, докато „Ислямска държава“ създава свои анклави там, където обезглавява египетските копти и етиопските християни.

Военната намеса на НАТО през 2011 г. беше оправдана от твърдението, че Кадафи е на път да избие хората от Бенгази, което не може да бъде нито доказано, нито опровергано, защото никога не се е случило. По-сигурното е, че ако старият режим беше все още на власт, няколко хиляди имигранти от Северна и Западна Африка щяха да имат работни места на либийските строителни обекти, вместо да пътуват от либийските плажове и да се давят в Средиземно море. Нито пък резултатът можеше да бъде толкова разрушителен, колкото сега претендират, че е главните действащи лица в процеса.

Едно от първите неща, обявени като политика през 2011 г. от идващото на власт преходно правителство, беше краят на наложената от Кадафи забрана на полигамията. Когато либийски журналист интервюира преди няколко години защитник на правата на жените за носенето на фередже, върховният мюфтия на Либия издаде фетва, обвинявайки него и неговата телевизия, че „насърчава вероотстъпническа шиитска доктрина и атеизъм и поругават исляма“.

Въпреки че Клинтън би била лесна мишена заради нейния значителен принос за разпадането на Либия, нейните републикански критици избягват въпроса. В крайна сметка Съветът за сигурност на ООН, НАТО, съюзници на САЩ като Дейвид Камерън и Никола Саркози, както и много високопоставени републиканци в САЩ аплодираха военната намеса в Либия и ще трябва да поемат част от вината.

Политическата фигура, която, изглежда, имаше най-много съмнения за въвличането си в Либия, е бил президентът Обама, който прогнозира, че може би всичко ще се превърне в нещастие и беше едва убеден от Клинтън, Пауър и Райс да го одобри. Дори и тогава Обама останал с впечатлението, че той подкрепя хуманитарна мисия да спаси хората от Бенгази, а не усилия всячески да бъде променен режимът. Той прогнозира, че всеки такъв опит в Либия ще доведе до ситуация, подобна на тази в Ирак, и точно това се случи.

През април 2013 г. знаменитият американски разследващ журналист Сиймор Хърш публикува в сп. London Review of Books описание на това, което ЦРУ нарича „миши пътеки“, които е създало в началото на 2012 г. за „прекарване на оръжие и муниции от Либия през Южна Турция и през сирийската граница за опозицията“.

Това е било в резултат от споразумение между САЩ, Турция, Саудитска Арабия и Катар за екипиране на въоръжените сирийски бунтовници и голяма част от това оръжие в крайна сметка отива в ръцете на свързаните с „Ал Кайда“ джихадисти. Хърш казва, че равносметка на това, което се е случило със създаването на „мишата пътека“, се съдържа в дълбоко засекретената част от издадения през януари 2013 г. доклад на Комисията по разузнаване на Сената за смъртта на Стивънс в Бенгази.

В съответствие с условията на секретния документ между САЩ и Турция, частично финансирано от Саудитска Арабия и Катар, оръжия от арсенала на Кадафи са били набавяни в Либия с помощта на пенсионирани американски войници под прикритието на либийски компании, като цялата операция е била под контрола на ЦРУ и британското разузнаване МИ6. ЦРУ би трябвало да докладва пред Конгреса какво прави, но е направено изключение при операции по свръзка и „участието на МИ6 дава възможност на ЦРУ да заобиколи закона, определяйки мисията като операция по свръзка“. Хърш цитира бивш служител на разузнаването, който казва, че единствената причина САЩ да държат отворено консулството в Бенгази е „осигуряването на прикритие за придвижването на оръжия“. След убийството на Стивънс ЦРУ прекратява операцията, която след това остава под турски контрол.

Западни правителства често критикуват Турция, Саудитска Арабия, Катар и монархиите от Персийския залив, че въоръжават джихадистката опозиция в Сирия, но „мишите пътеки“ показват съучастието на западните разузнавателни служби.

От в. “Индипендънт”, със съкращения. Превод – БГНЕС

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.