Хиляди хора пред и във нервна кризи. Десетки припадащи върху чували с бюлетини от изтощение секретари, председатели и членове на секционни комисии, докато чакат да преправят върнатите им протоколи с изборни резултати от общинската избирателна комисиия. Това беше картината от преброяването на гласовете за местните избори в София в продължение на 40 часа в „Арена Армеец”.

Според дългогодишни председатели на секционни избирателни комисии (СИК), изборите в неделя са били най-сложните досега в България. В селата, част от Столичната община, бюлетините достигаха до 5 - за кмет на село, за кмет на район, за кмет на Столична община, за общински съветници и за референдума. Общинската бюлетина от половин метър беше и с преференции.

Членове на комисии се оплакват и от обърканите указания на изборните книжа, от които не ставало ясно как точно да се броят и записват те. Много от бюлетините с мажоритарен вот пък са обявени за невалидни, тъй като знакът X или V излизал от квадратчето. Затова резултатите просто са „нагласявани“, за да приключи броенето в разумен час. Заложените маркери за грешки в програмата, в която се въвеждат резултатите обаче, хваща нагласяването, което налага повторното броене и донагласяване на резултатите на място в “Арена Армеец” и в другите места на общинските избирателни комисии (ОИК) в страната, където също имаше големи забавяния. Всичко това предизвика основателни съмнения в резултатите от изборите и няколко партии вече се готвят да ги оспорват в съда и да искат ново броене.

Защо се стигна до този хаос и защо Централната избирателна комисия (ЦИК) не се поучи от миналогодишните парламентарни избори, когато имаше десетки случаи за незачетени преференции?

Лошата организация, въведена от ЦИК и ОИК, е една от причините. За раздаването на изборните книжа на секциите имаше графици, но не и за предаване на резултатите. Заради икономии в изборния кодекс на Мая Манолова, по който се провеждат изборите, бяха намалени членовете на избирателните комисии от 9 на 7, както и на ОИК, при положение че тези избори са в пъти по-тежки от парламентарните. Пак заради икономии бе намален и броят на компютрите, с които се въвеждат данните. В ОИК нямаше технически персонал, който да помогне на членовете на комисиите да оправят грешките в протоколите си. Изборният експерт Даниел Стефанов е имал подобни случаи при избори в Малайзия и африкански държави, на които е бил наблюдател, но там местните ЦИК са реагирали своевременно и са помогнали със специалисти на секционните комисии, преди те да внесат протоколите си. Според него най-големите пропуски на ЦИК, довели до хаоса с “вземането на заложници” в “Арена Армеец” са лошото обучение на секционните комисии, лошата организация, самоблокирането при вземане на решения на ЦИК и липсата на специализирана техническа администрация на комисията. Членовете на ЦИК са обучавали само общинските комисии, а те председателите и секретарите на секционните. Тъй като при всяко низходящо обучение качеството пада, резултатът е изборно неграмотни членове на СИК. Решенията на ЦИК се вземат единствено с гласовете на поне 2/3 от членовете й, което често е практически невъзможно при партийно подредената комисия. Така премиерът Бойко Борисов отърва глоба за агитациия, след като не се събраха необходимите гласове за налагането й. Комисията често трябва да взема и чисто технически решения, които спокойно могат да вземат и технически специалисти, но не го прави заради липса на кворум.

„По-добре да не отваряме чувалите с бюлетините и да ги броим, да не се окаже друг резултатът“, ми каза член на ЦИК след предишните избори. Призивът му тази година пак е в сила и ще е такъв докато ЦИК, правителството и парламентът продължават да настъпват изборната мотика. А може пък това положение да е изгодно за всички?