Снаряд, изстрелян от гранатомет, се заби в бронирания автомобил на Алексей Петров, но не избухна. Бившият съветник от ДАНС и подсъдим по делото ”Октопод”, както и неговият шофьор оцеляха без драскотина.

Към 8,45 часа Алексей Петров излязъл от дома си на ул. ”Арарат” в баровския столичен квартал "Кръстова вада", за да отива към офиса си. Бил на задната седалка на бронирания си ”Мерцедес”. Колата се насочила по ул. ”Проф. Милчо Лалков”, за да излезе на бул. ”Черни връх”. Стрелците били двама и дебнели в засада зад храсти и кофи за боклук. Гръмнали от около 10-ина метра - разстояние, което се оказало недостатъчно, за да се задействат снарядите. Бандитите явно не са знаели, че взривателите на снарядите се активират няколко стотни от секундата след изстрелването им, което се прави с цел да не избухват при механични удари или докато ги носят в сандъци.

Но има и версия, че снарядите са били стари и е изтекъл срокът на годност на активиращото вещество в детонатора в предната част, който се задейства при удар. Експерти не изключват дори някой да е снабдил бандитите и с учебни гранати, които пък изобщо нямат детонатори.

Съседите чули две силни експлозии. Чули ги и охранителите от къщата на Петров, която е на 100-ина метра. Те се метнали в джип, заедно с жената на Петров, и отишли до мястото на атентата.

”Видях жена му да пищи и да го моли да го откарат на лекар, но Петров й каза, че му няма нищо. После се прибраха с мерцедеса на собствен ход”, разказа живеещият наблизо Васил Коцев. Той видял също, че по същата улица - ”Проф. Милчо Лалков”, в посока към Околовръстното шосе отпрашил и червен ”Опел Вектра”. ”При нас никой не кара с мръсна газ и затова ми направи впечатление. Аз видях вътре двама души, но от терасата на третия етаж”, уточни Коцев. Червеният опел минал с висока скорост и покрай будка на охранител, който му записал номера. Оказало се обаче, че табелките са крадени.

В огледите участваха маскирани антибомбаджии от МВР с камуфлажни дрехи и маски. Стана ясно, че снарядите не са взривени, когато бяха докарани и сапьори със специални защитни костюми. Те намерили два гранатомета РПГ-22 “Нето”, съобщиха източници от полицията.

Съвсем близо до мястото на стрелбата се намира частното начално училище ”Петър Берон”, но входът му е откъм друга улица и не е имало опасност за децата, учителите и техните родители.

Атентатът напомни за най-горещите епизоди от гангстерската война у нас. Досега гранатомети бяха използвани в три атентата в София и един във Варна. През 2000 г. с такова оръжие бе стреляно по сикаджията Поли Пантев. Година по-късно по същия начин бе гърмян друг сикаджия - Георги Пехливанов, а през 2004 г. - соченият като наркобос Антон Милтенов-Клюна. Последният случай бе от февруари 2009 г., когато снаряд бе изстрелян по вилата на Веселин Жеков-Весо Полицая, в която той бе под домашен арест. Всички те оцеляха при покушенията с гаранатомет, а Поли Пантев и Клюна бяха застреляни по-късно с обикновени пистолети.

РПГ-22 “Нето” пробива до 400 мм метал

Реактивната противотанкова граната РПГ-22 е индивидуално оръжие с еднократно действие, на въоръжение от 70-те години в бившия Съветски съюз и страни от Варшавския договор, включително и България. И в момента се произвежда в Русия под името “Нето”. Оръжието е леко - само 2,7 кг, затова може да се използва и от парашутно-десантните части. Негов аналог в армиите на НАТО е американският гранатомет М72 LAW (Light Anti-Tank Weapon - леко противотанково оръжие). В армията на Австралия е задължително да се носи от всеки пехотинец.
РПГ-22 “Нето” е 72,5-милиметрово оръжие. В походно положение е дълго 750 мм, а в бойно се разгъва до 850 мм, като по къса тръба се издърпва от по-дълга. Далечината на прекия изстрел е 160 метра, под ъгъл 60 градуса пробива метална броня с дебелина 200 мм, ако снарядът му избухне. При изпитания е пробивал и метална броня до 400 мм.

Алексей Петров: Стрелбата срещу мен е грешка

”Стрелбата срещу мен е грешка. Оставам на това мнение. Няма нищо конкретно.” Това заяви Алексей Петров в кратък коментар пред Нова телевизия вчера. Той бе категоричен, че не е получавал заплахи и нямал подозрения, че ще стане мишена на покушение. Не смятал също, че причина за нападението са бизнес делата му.

Втори път се опитват да го убият

Алексей Петров оцеля при атентат, извършен на 15 август 2002 г. вечерта пред столичния басейн ”Спартак”. Тогава той бе улучен със снайпер в гърдите и крака. Куршум порази в крака и приятелката му, с която имат дъщеря. Двамата излизали от тогавашния фирмен офис на Петров. За атентата бе заподозряна група на бивши барети, ръководена от екскомандос с прякор Бай Добри, наричана ”Фабриката за убийства”. Но в правния мир така и не се стигна до обвинения или процес срещу когото и да е от групата. Опитът за убийство на Петров и досега остава в графата ”с неизвестен извършител”.

Петров е бивша барета от Спецотряда за борба с тероризма на МВР. Напуска в началото на 90-те години и започва частен бизнес, като създава няколко охранителни фирми, които по-късно стават застрахователни. Преподаваше в УНСС и стигна до доцент по корпоративна сигурност и антитероризъм. През 2008 г. бе осветлен като агент под прикритие на МВР и бе назначен като служител на НСС. След няколко месеца бе създадена ДАНС и Петров бе назначен като щатен сътрудник на тогавашния шеф Петко Сертов. Остана на поста до лятото на 2009 г., а от февруари 2010 г. стана обвиняем по делото ”Октопод”.

Делото „Октопод” тръгна от нулата

Повече от 5 години след старта на шумната акция „Октопод”, при което Алексей Петров бе арестуван за редица престъпления, делото срещу него още буксува на първа инстанция.

На 10 февруари 2010 г. той бе посочен за тартор на престъпна банда. Приписани му бяха закани за убийство, побоища, рекет, принуда, данъчни престъпления и сводничество. От всички тях през 2011 г. прокурор Светлозар Костов внесе в Софийския градски съд обвинителен акт само за рекет и принуда.

На подсъдимата скамейка Петров седна с още петима. Делото се влачи 4 г. в Софийския градски съд. Проведоха се 75 съдебни заседания. Разпитани бяха около 180 свидетели. През януари обаче делото се срина. Съдията, която го разглеждаше - Румяна Ченалова, бе отстранена от длъжността за нарушения по други дела. Така делото започна от нулата в спецсъда, който година след акция „Октопод” започна да разглежда процесите срещу организираната престъпност.

Повторният старт на делото бе на 23 септември. Тогава и прокурорът Костов отказа да се занимава с него. Оттегли се с мотива, че не се чувства безпристрастен. Виждал връзка между „Октопода” и 4-те дисциплинарки срещу него. По едно от тях той бе уволнен дисциплинарно от шефското място в спецпрокуратурата.
Междувременно по давност изтече едно от обвиненията срещу Петров. Това, че през 2000 г. насила и със заплахи е изритал Валентин Шотев от съвместния им бизнес.

Румяна Бъчварова: Дайте шанс на МВР

”Имаме криминален случай и работим по него. Дадох информация на народните представители и нямам какво повече да съобщя. Моля ви да ни дадете шанс да работим активно по този случай. Веднага щом имаме възможност, ще ви информираме. Който обръща внимание на Алексей Петров, питайте защо го прави. Не коментирам повече подробности на този етап, за да протече както трябва процедурата”, каза вчера Румяна Бъчварова пред журналисти. Тя бе извикана в парламента и съобщи само хронологията на атентата срещу Алексей Петров.

Михаил Миков: Връщаме се в мутренските години

”Този инцидент връща България в мутренските години. Очевидно е, че е свързано с цялостната обстановка в страната - коментира вчера лидерът на БСП Михаил Миков. - С последните събития, на които всички ставаме свидетели, се отклонява вниманието от важния въпрос - как се провеждат избори в България.”
”Не ми се ще да мисля, че това е случка, която цели отклонение на общественото внимание, защото и без това бъркотията, анархията, подмяната на вота на българските граждани са факт”, каза вчера и депутатът от БСП Атанас Мерджанов.