Страх от таксита - парламента пази

За никого не е тайна, че таксиметрови шофьори стават всякакви хора, включително бивши затворници, които не минават през някакъв сериозен тест. За този пропуск депутатите все още не са помислили. А могат да почерпят от опита на добре уредения Лондон. За да станеш шофьор на такси там, трябва да минеш много сериозен тест. Малцина успяват, като чужденците се броят на пръсти.

Тъкмо се поуспокоиха полицаите и току-виж скочили на протест таксиметровите шофьори. Като видяха тази перспектива, депутатите се юрнаха в последния момент да променят закони, още преди да е изсъхнало мастилото от последните поправки. Народните избраници забравиха както идеите си за светъл бизнес, така и тези за повишаване сигурността на хората в държавата. Само и само да угодят на таксиметровия бранш.

Но какво всъщност се случи? След дебати през октомври народните представители промениха Закона за автомобилните превози и задължиха таксиметровите фирми да назначат най-накрая на трудови договори своите шофьори. Промяната трябва да влезе в сила на 20 ноември - месец след като е обнародвана в „Държавен вестник“.

Да, ама не. Тази седмица депутатите размислиха. Решиха да наложат патентен данък на таксиметровите компании и покрай него да променят отново Закона за автомобилните превози, като отменят задължението за трудови договори. Това че по този начин лошата практика за безотговорността продължава, явно не ги интересува. Финансово новият данък нищо няма да промени.

А ако погледнем социалната страна - служителите на компаниите ще продължават да изнемогват, без трудови договори, с големи лизингови вноски. Пътникът няма да има гаранция за нищо.

Таксиметровият бранш работи на тъмно по най-малко две причини. Първо, компаниите не внасят данъци - обяви го шефът на бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова.

И второ, таксиметровите шофьори на практика работят без контрол - те не са служители на таксиметровите фирми и фирмите не носят отговорност за тях.
Таксиметровият бранш е разделен на два фланга - от една страна, са големите фирми, а от друга, единичните таксита известни като „копърки“. Всеки един от фланговете мрази другия и се опитва всячески да му пречи.

Въпреки че имат лиценз за таксиметрова услуга, големите фирми всъщност имат съвсем друга дейност - те са вносители на коли. Техните шофьори са длъжни да имат договори с фирмите за покупка на лизинг на лек автомобил. Така шофьорите са длъжни да правят вноски за лизинга, като схемата е един шофьор да работи с няколко други, така че колата да се използва по 24 часа, за да носи пари..

Шофьорите се оплакват, че след като изплатят лизинга, поръчките намаляват рязко, а тези поръчки се осигуряват от фирмата. По думите на Менда Стоянова, подобни фирми не плащат данък печалба, какъвто досега бяха длъжни да плащат, защото счетоводно все са на загуба.

Копърките пък имат друг недостатък - при тях е важна максимата „ден година храни“. Работят за себе си. И би трябвало да плащат подоходен данък, но той е трудно проследим.

Новият данък, който искат да въведат депутатите, сега е добре забравен стар. Съмнително е какво ще промени той. От една страна, патентният данък ще се плаща на брой автомобили, от друга - нищо не пречи и при него да има заобикаляне на закона. Сега дребните търговци мамят, като правят фалшиви дружества и като нищо могат да продължат с тази порочна практика.

Има и още нещо. Чрез патентния данък бюджетът се лишава от пари за сметка на общините. Спешните промени обаче не се правят на базата на някакви финансови разчети, а просто така, стана ясно по време на обсъждането в бюджетната комисия. От НАП признаха, че нямат данни колко точно данъци се очаква да бъдат внесени по новия закони и колко са внасяни досега.

На фона на всичко това и като си пропомним проблемите с конкуренцията на пазара и скорошното изгонване на „Юбер“, картинката не е съвсем розова. По всичко личи, че държавата е абдикирала от бранша.

Вместо да се върви към по-сигурни пътувания, депутатите къде от страх, къде от интерес продължават да поддържат лошите практики. Които, както се оказва, не са изгодни нито за пътниците, нито за шофьорите. А единствено за големите фирми превозвачи.