Българските автоджигити не са изобретили гонките с бързи коли. Откакто Карл Бенц е създал първата моторизирана триколка преди почти 130 години, много хора сядат зад волана с намерението да се състезават. През 1920 г. на мода идват надбягванията между коли и влакове. Франция е родината не само на първото автомобилно съревнование, но и на тази зрелищна дисциплина, която става известна като “състезания със синия влак”.

По онова време пътуването между Ламанша и Лазурния бряг е отнема повече от 20 часа. Прочутият средиземноморски експрес (наричан “синият влак” заради синия спален вагон), потегля в 13 ч от северното пристанище Кале, минавал през Париж, Дижон, Лион и Марсилия, за да пристигне в крайната гара Кан в 9,30 ч на следващата сутрин. Много автомобилисти напразно опитват да преодолеят същия маршрут по-бързо от експреса. Гонките се превръщат в хоби и дори във фиксидея на аристократи и богаташки синчета, които имат пари за бързи коли. Чак през януари 1930 г. кола успява да изпревари експреса - собственик на Rover Light Six пристига 20 минути по-рано на гарата в Кан. Същата година шефът на Bentley и автомобилен състезател капитан Улф Барнато сключва облог, че ще прекоси още по-бързо Франция. Тъй като влакът вече е победен по класическата дистанция от Кале до Кан, Барнато иска да потегли заедно с влака от Кан и да паркира пред своя клуб в Лондон, преди локомотивът да е достигнал до Кале.

На 13 март 1930 г. в 17,45 часа “синият влак” тръгва от гарата в Кан. По това време капитан Барнато и приятелят му Дейл Бърн допиват питиетата си в бара на хотел “Карлтън” на крайбрежния булевард “Кроазет” и скачат в Bentley Speed Six. По пътя ги вали проливен дъжд, лутат се да търсят бензиностанции, след Париж сменят спукана гума, но хващат ферибота и стигат пред лондонския клуб 4 минути преди експресът да влезе в гарата на Кале.

Днес една картина на британския художник Терънс Кунео на “синия влак” и зеленото Bentley напомня за славното надбягване. Платното се возеше в багажника на последния модел кабрио Bentley Continental V8 S, с което авантюристът Стивън Кейн възстанови гонката между влак и автомобил по случай 80-ата годишнина от “победата” на капитан Барнато. Тъй като експресът от Кале до Кан вече не се движи, надбягването се пренесе в пустинята на Саудитска Арабия, откъдето минава единствената жп линия в страната между Рияд и Дамам. Яхнал 528 коня в осемцилиндровия двигател на белия си кабриолет, Стивън Кейн преодоля 480-километровата отсечка за малко повече от 4 часа, като изпревари влака с 6 минути. Той не е губил време да търси бензиностанции, да сменя гуми и да се бори с дъжда, но се е справил с 52-градусовата жега, жаркото слънце и животните, които излизали на пътя. Кейн твърди, че е спазвал знаците и не е нарушавал ограниченията на скоростта и пак е бил по-бърз от експреса, който развива 200 км/ч в правите участъци. Капитан Барнато би се гордял с неговото постижение.