17,5 млн. евро струва най-скъпият автомобил за 2019 г. McLaren F1 LM постигна най-висока цена при наддаване на търгове

Нападнатото в столичен автобус момче спечели сребърен медал на състезание по самбо

Земетресение от 5,7 по Рихтер на границата между Турция и Иран

Израел ограничава полетите от Япония и Южна Корея заради коронавируса

Джъстин Бийбър говори за сексуалния си живот

Бърни Сандърс печели вота в Невада за кандидат-президент на демократите Джо Байдън е втори

АПИ: Днес е последната възможност за покупка на седмична е-винетка за камионите и автобусите

Няма опасност за питейната вода след замърсяването на река Чепеларска

Днес е Месни Заговезни – първият празник от Великденския цикъл

Зодиите в секса

Мачовете и спортът по телевизията днес, неделя, 23 февруари 2020

Дневен хороскоп на Алена за неделя, 23.02.2020

На 23 февруари 2020 да почерпят

Кралски особи ритат трона в името на любовта

Десетки арестувани при антиправителствени протести в Казахстан

Франсоа Оланд – „идеалният пълководец“

Зверските нападения, извършени в петък вечерта във френската столица Париж, изведоха на преден план президента Франсоа Оланд като новия европейски пълководец, който ще поведе западния свят на изкупителна война срещу фанатиците от “Ислямска държава” в Ирак и Леванта (ИДИЛ). Цяла Европа скърби и преживява наравно с французите кошмара на тероризма. Всички съзнаваме, че „новият 11 септември” ще трябва да бъде отмъстен и тази война ще е може би по-опасна от всички познати досега. Още повече че врагът има лице, географски координати, обявил се е открито още преди нападенията и въпреки това те са факт. Сега е ред на ответния удар. И ако като нации, изповядващи цивилизационните ценности на Европа, всички заставаме рамо до рамо в битката срещу религиозния фундаментализъм на ИДИЛ, ще трябва да приемем, че стратегът, който ще ни води в тази славна кампания е … Франсоа Оланд.

Много е вероятно терористите да са доволни от врага, който си избраха. Така, както голяма част от европейците – дали от предразсъдъци, дали от прагматизъм – изпитваме дълбоки съмнения в способностите на само-провъзгласилия ни се военачалник.

Откъде идват съмненията? От 2012 г. насам, когато триумфира над Никола Саркози, Оланд влезе в историята на Петата република с титлата на държавния глава, управлявал с най-ниско ниво на обществено одобрение, плаващо на моменти с месеци под 20-те процента. Причините за това бяха естествени. На първо място, буксуващата трета година френска икономика и огромен бюджетен дефицит. После – сериите политически скандали с министри от кабинета, довели до уволнения и огромен вътрешен разкол в социалистическата партия. В резултат на това левицата загуби управляваща тежест на местно ниво, а крайно десните на Марин льо Пен са на път да се превърнат във втора политическа сила във френската провинция. И накрая, но не по важност, публичният образ на президента, белязан от лични семейни драми. Баща на четири деца, който никога не е сключвал брак, но през последните 40 години поддържа семейни връзки с жени политици (Сеголен Роаял, майка на децата и бивш кандидат за президент на Франция, победена от Саркози през 2007 г., когато и се разделят с Оланд), журналистки (Валери Триервейле, която написа много успешно продаваща се биография, описваща краткия й престой в Елисейския дворец между 2012-14 г.), и актриси (Жули Гайе, актуалната духовна спътница на президента, довела до раздялата с предишната титулярка).

Атентатите от януари срещу „Шарли ебдо” и еврейския супермаркет в Париж консолидираха за кратко подкрепата на французите към техния държавен глава, но с отшумяването на спомена от болката в последните месеци Оланд отново излезе от фокуса на общественото внимание.

Неслучайно ИДИЛ обявява Франсоа Оланд за „лицето на врага” в Европа и оправдават действията си като отговор на водените от него политики в Сирия и Близкия изток. Нищо че от хронологическа гледна точка Оланд изчака първо САЩ, а после и Русия да започнат да бомбардират позициите на ИДИЛ в Сирия (след като в продължение на десет месеца самолетите на западната коалиция и арабските държави обстрелваха единствено базите им в Ирак), преди да изпрати своите самолети. И по официални данни военната авиация на Франция досега не е извършила повече от десет бойни мисии над Сирия.

Но смесеният имидж на интелектуалец и бакалия буржоа, с леките медийни нюанси на развратник и прелюбодеец, начело на голяма западна държава, чиято вековна история е тясно свързана с потискане на коренни населения от мюсюлманско вероизповедание, създала от гузна колониална съвест многомилионни гета в градовете си, за да изолира същите тези малцинствени групи … – Франсоа Оланд е повече от идеален за пропагандните цели на ИДИЛ.

Въпросът е: има ли как френският президент да изненада всички?!

Неженен баща на четири деца

Франсоа Жерар Жорж Никола Оланд е роден на 12 август 1954 година в Руан. През 1988 г. е избран за депутат в Генералната асамблея на Франция, а през 1997-а – за генерален секретар на Социалистическата партия, която оглавява до 2008 г. Победител на първия тур на президентските избори през 2012 г. срещу Никола Саркози, Оланд печели балотажа и е избран за държавен глава на 6 май същата година. Неженен, баща на четири деца от дългогодишната му партньорка Сеголен Роаял.

ЗА НЕГО

Силни сме заедно

„Френско-германските отношения сега са по-силни отвсякога. На една дължина сме и продължаваме. Важно е винаги да намираме компромис“.

Най-често повтаряните реплики на германския канцлер Ангела Меркел на въпроса как оценява отношенията си с президента на Франция

Президентите лъжат

„Никой президент не e успял, без да излъже. Аз произхождам от семейство на трудещи се хора, които не крият нищо. Политическият елит е свикнал нещата да са прикрити. Посрещаш този, когото презираш, с широка усмивка и после злословиш зад гърба му. Аз никога не бих прегърнала предател, но те могат.“

Бившата „първа приятелка на президента” Валери Триервейле, на въпроса защо отново би гласувала за Оланд, въпреки че според нея е „патологичен лъжец”

Заби ми нож в гърба

„Имах пряк контакт с Франсоа Оланд. Бяха разменени текстови съобщения чрез моя френски правен съветник. Френският президент даде окуражителни знаци. В крайна сметка окончателният му отговор беше да ме намушка в гърба.“

Основателят на “Уикилийкс” Джулиан Асанж за отхвърлената му молба за убежище във Франция

“Пингвинът”

Учен е пингвинът, учил е латински и владее акцента си.

Не е красив пингвинът. Не е висок, нито нисък, нито грозен, нито далечен.

Но виж пингвина, идват да ядат от ръката му – обича това пингвинът.

Ще те възпитам аз, пингвине, щом не умееш да се държиш.

Стих от песничката “Пингвинът”, която приятелката на Саркози Карла Бруни записа през 2013 г. и посвети на Оланд

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.