Разходите ще са с 10 млрд. повече от най-добрата година преди кризата - 2008 г., но при липсата на реформи ползите от това са съмнителни

Продължава добрата тенденция за намаление на бюджетния дефицит - той е заложен на 2% от БВП, при отчетен 3,7% за 2014 г.

Бюджетът на държавата за 2016 г. беше одобрен на първо четене от парламента и предстои окончателното му гласуване на второ четене. Междувременно бяха одобрени промените в данъчните закони, беше избран и „фискален съвет“, който трябва да бди за финансовата стабилност. Като цяло е ясна и макрорамката за следващата година и разпределението на средствата, макар че са възможни малки промени в последния момент.

Край на бюджетните съкращения

Изглежда никой не забеляза една от най-важните промени в бюджета за следващата година - не се предвиждат големи бюджетни съкращения в нито една област. Спомняме си, че през 2015-а бяха приети намаления от 10% в разходите за заплати в държавния сектор, а в предишни години бяха намалявани бюджети на различни ведомства и министерства. Подобни мерки няма в бюджета за 2016 г. - напротив, увеличават се разходите за различни сфери като отбрана, МВР, образование, здравеопазване, пенсии... Въпреки спада на еврофондовете се предвиждат значителни средства за инвестиции, което също показва реален растеж на капиталовите разходи от националния бюджет.

Бюджетните разходи като цяло леко ще се повишат спрямо 2015 г., въпреки че започва новият програмен период за еврофондовете и в началото се очакват значително по-малко усвояване на средства по европейски програми. С други думи, бюджетните разходи се увеличават спрямо рекордно високите разходи през 2015 г. Така през 2016 г. бюджетните разходи ще достигнат близо 35 млрд. лв. - нов рекорд. В най-добрата година преди кризата - 2008 г., бюджетът харчеше 25 млрд.

Всичко това е възможно благодарение на започналото икономическо възстановяване и повишената събираемост, което носи повече приходи в държавната хазна. За съжаление, съмнително е, че рекордните разходи ще доведат и до някакъв по-видим ефект в работата на държавната машина. Причината е липсата на реформи. Бюджетните разходи не водят до автоматичен резултат - от тях има ефект само ако се харчат ефективно и се насочват в продуктивна посока.

Реформите се отлагат

След като цяла година реформите в МВР буксуваха, министерството съвсем очаквано похарчи бюджета си два месеца, преди да е приключила годината. Повечето министерства успяха да се вместят в намалените бюджети, но МВР за поредна година показа, че не спазва закона за бюджета и харчи колкото си реши. Миналата година МВР приключи с четвърт милиард лева дефицит, тази година върви към подобни размери. Опитът на финансовия министър да наложи някакви реформи отвън също се провали след протеста на служителите в МВР, поради което съответните текстове отпаднаха. Реформите се отлагат най-рано за средата на годината, а дори и тогава може да не се случат заради предстоящите избори. Във всеки случай МВР остава нереформирано, парите ще продължат да отиват само за заплати и няма да има средства за консумативи и инвестиции. Така качеството на работа ще се влоши още повече, а ведомството ще продължи да създава дефицити.

Какво да кажем за съдебната система? Тя също получи допълнително финансиране, за да се вдигнат заплатите - срещу устно обещание да започнат някакви промени в системата. Дали това ще се случи не е съвсем ясно, тъй като едни и същи неща се говорят от години, а реални резултати няма. Въпреки че България има сравнително голям брой съдилища, съдии и прокурори, те не са разпределени там, където има най-много дела. Така в големите градове институциите са свръхпретоварени - нямат достатъчно хора и сгради, а в същото време в останалата част от страната магистратите нямат достатъчно работа. Промяната в това положение остава за светлото бъдеще.

Покрай вдигането на цената на винетките се разбра, че и друга ключова реформа се отлага за бъдещето - въвеждането на тол такси и електронни винетки. Като изключим дежурния популизъм, на всеки е ясно, че „няма безплатен обяд“: поддържането на пътищата изисква много повече средства и тези средства трябва да се осигурят от ползвателите на пътища. Обаче сегашната система с фиксирана цена на годишната винетка не е особено справедлива - една кола, която изминава 50 000 км годишно плаща същата винетка като кола, изминаваща 5000 км.

Още по-голям проблем са камионите, особено чуждите, които минават гратис през страната, не зареждат на местни бензиностанции и не плащат никакъв акциз - а само минимална сума за годишна винетка. Нужна е по-справедлива система, която да събира повече средства от тези, които ползват повече пътищата и съответно допринасят повече за тяхното рушене. В допълнение, нужни са инвестиции в камери и техника, която да засича тези, които карат без винетка, без застраховка, без данък и технически преглед. Всичко това се отлага за светлото бъдеще - в резултат няма да има особено увеличение на средствата за поддържане на пътища и те ще си останат в окаяно състояние.

Здравната реформа уж се движи напред, но и тя няма да влезе в сила от началото на годината, а по-нататък. Пенсионната реформа също има само частичен напредък - възрастта за пенсиониране ще се повиши леко в началото на 2016 г., обаче мащабният проблем с т.нар. инвалидни пенсии си остава нерешен. Има най-после напредък в образованието с новия закон и подобреното заплащане на младите учители, но много от промените ще влязат в сила едва към края на 2016 г. Има добри идеи за висшето образование, но очакваме да видим доколко и кога ще бъдат реализирани. Големият дефицит, създаден от еврофондовете през 2015 г. - особено земеделските - също изисква мащабни промени, но и те засега са само проект. Имаме проектозакон за електронното управление и в него има добри идеи, но кога ще бъде приет и кога ще има конкретни резултати е рано да се каже.

Дефицитът пада

На макрониво, от гледна точка на икономическата и финансовата стабилност положителното развитие е свързано с ограничаването на дефицита. През 2016 г. се залага продължаване на тенденцията за намаление на бюджетния дефицит - той е заложен на 2% от БВП по националната методология и 1,9% по европейската. Това е значително понижение спрямо нивата през 2014 г., когато беше отчетен дефицит от 3,7% от БВП по местната и 5,8% по европейската методология.

Въпреки всичко, макар и по-нисък, дефицитът остава - което оказва натиск върху дълга. Затова таванът на държавния дълг е увеличен с 2 млрд. лв. и ще достигне 26,6 млрд. Но не всичко е загубено, защото все пак има възможности за реакция. Има два начина да се ограничи растежът на дълга: първо, да се наблегне на събираемостта на данъчните приходи и второ, да се ускори събирането на активите на КТБ, съответно да се върне заемът от Фонда за гарантиране на влоговете към бюджета. Ако се случат и двете, може да се избегне увеличаване на дълга като дял от БВП.

*Авторът е старши икономист в Институт „Отворено общество“.