„Реми е на ледената пързалка. Учи се да кара кънки. Да се научи да кара кънки не е никак лесно, но той е упорит, пада и пак става, защото иска да успее...“

Това не е разказ от приказка за лека нощ, а началото на „житейския път“ на текстилната кукла Реми. В ерата на изобилието хората все по-често поглеждат към естествените материали, към близките до природата предмети. Ръчно направени кукли от платове, прежда, конци и всевъзможни естествени орнаменти сътворява ловчалийката Диана Димитрова, за която призванието е да подарява спомени.

Извън рамките на обичайно подаряваните подаръци за рождения ден на едно специално за Диана дете - нейната племенница, тя решава да подари необикновен подарък. „Винаги съм възпитавала сина ми Ники да се стреми да направи подарък, който не е от магазина, който сам е сътворил и е оставил частица от себе си в него. Именно затова за рождения ден на моята племенница реших да направя... кукла. Сама, собственоръчно. Нейните родители са хора с възможности, а аз исках да я

зарадвам с различен подарък

който да й напомня за мен“, поглежда назад във времето с притворени очи Диана, разказвайки за хобито, в което според нея е открила себе си.

Още от дете харесва творчеството във всичките му форми, а в училище изобразителното изкуство очаква с нетърпение. Часовете по история на изкуството са й любими заради срещата с художниците и допира с техния свободен дух и възприятия. „Харесвам художниците. Харесва ми да ги виждам на морето, приседнали на ниски столчета, с небрежно завързани шалчета, захапали четка, потънали в своя свят. Харесва ми начинът, по който слагат светлинката в очите на портретите и те оживяват“, романтично и по свой начин разказва Диди.

Вдъхновена от щастието на детето, окуражена от високата оценка на близките си, подхваща следващото текстилно творение. „Използвам кройка на тялото, върху което надграждам. Цветовете, формата, дрехите - свободата да изграждаш нещо, както сам виждаш, е необикновено“, признава жената творец, като за нея е важно моделирането на всеки един детайл.

Детайлите подрежда вечер, след работа. Често и нощем. „Нощта е моето време, в което тишината и спокойствието ми дават възможността да се отпусна и да фантазирам. Умората от безсънието е неизбежна, но насладата, с която се отдавам на почивка след свършената работа, е несравнима. Това ме кара да искам да опитвам пак и пак, за да видя и следващия път дали мога!“, казва още тя.

Макар в началото куклите да са предназначени за подаръци за близки хора, Ники и съпругът й Димитър я подтикват да направи интернет магазин за текстилните си отрочета. Особено й е трудно

да определя цена на куклите

Далеч по-лесно е да ги подарява. Заедно със сина си правят два интернет магазина - единият е български, а другият - международен. „Ники и племенницата ми помогнаха с превода на обявите на английски и оформлението на магазина“, признава ловчалийката.

Резултатите не закъсняват. Впечатлена от творенията й, жена от Италия се свързва с нея, за да поръча кукла по герой от анимационен филм. „Нито филмчето бях гледала към този момент, нито куклата бях виждала, въпреки това се заех с това предизвикателство“, усмихва се Диди и продължава: „Куклата бе за подарък за рожден ден и нещо с доставката се обърка, като и поръчителката, и аз бяхме много притеснени. След няколко дни италианката ми писа, че куклата е пристигнала точно по време на празненството. Беше някаква магия.“

Чудесата не свършват дотук. Майка на 20-годишно момиче от България поръчва кукла, която да прилича на дъщеря й. Условията са да се спази възможно най-стриктно външният вид на момичето, стилът й на обличане и формата на очите и лицето. „След няколко дни, разколебана, не знам от какви причини, жената ми се обади и каза, че може би иска да купи някой друг сувенир. Аз вече бях започнала с куклата, но винаги когато приемам поръчка, искам време, ако има нужда от корекции, да ги направя. Така, ако те не харесат куклата, ще имат време да си купят нещо друго за подарък“, откровена е Диана. След като се отказа жената, тя променя предварителния външен вид на куклата по нейно усмотрение. „Снимах я и я качих във фейсбук. Случайно я видяла, жената я хареса, независимо от това, че беше вече променена. След което веднага я купи“, усмихнато разказва Диди.

Чудатите истории на Диана са толкова много, че самата тя не може да ги разкаже всичките. Създанията, на които тя дава имена и първи „житейски моменти“, са станали притежание на семейства у нас, в Китай, САЩ, Австралия, Франция, Испания, Италия и много други държави по света.

Един посланик на щастие от малкия Ловеч за целия свят.