От 5 години насам изследователската лаборатория на шведския телекомуникационен гигант Ericsson - Ericsson ConsumerLab, представя свой годишен доклад за това как ще се развиват занапред технологиите. Тези доклади се изготвят по данни от мнения на милиони потребители и общо взето чертаят тенденциите, които според консуматорите ще са валидни през следващите пет години.

Но докато предишните четири доклада се ограничаваха до чисто технологични тенденции като брой на мобилните абонати, каква част от тях ще ползват смартфони и колко често ще браузват в интернет, докладът за 2016 г. изобилства с доста желания за бъдещето, описани като предстоящи за сбъдване факти.

Според мнозинството от потребителите например изкуственият интелект ще измести постепенно смартфон екраните, а технологиите все повече ще бъдат вграждани не просто във всекидневието на хората, а в самите хора, т.е. те все по-често ще помагат на човека да подобри своите памет, зрение или слух. И някак си съвременните смартфони ще стават все по-маловажни за сметка на нови продукти.

Ръководителят на изследването Михаел Бьорн казва, че някои от изводите изглеждат доста футуристични дори за съвременния човек. „Но интересът на потребителите към нови модели на взаимодействие като изкуствен интелект и виртуална реалност, както и към вграждането на интернет в стените на домовете или дори в телата ни е доста сериозен. Това означава, че скоро можем да станем свидетели на появата на нови категории потребителски стоки, а в резултат на това цели индустрии може да се трансформират, за да се справят с новите предизвикателства", казва Бьорн.

Бъдещето започва от днес

Както и в предния годишен доклад, според Ericsson броят на мобилните абонаменти ще продължава да расте, за да надмине в един момент населението на Земята. Това трябва да се случи точно през 2016 г. При това по-голямата част от потребителите на мобилни услуги ще разполагат със смартфон и във връзка с това трафикът на мобилен интернет ще продължи да нараства. Покритието на мрежи от четвърто поколение (4G) ще се засили. Тук бихме могли да кажем, че и България не се отклонява от тези тенденции. От около месец насам един от мобилните ни оператори има 4G мрежа, а другите два ще я стартират от средата на 2016 г.

Новото тази година е, че се забелязва засилено присъствие на младите в YouTube. 16-19-годишните тийнейджъри гледат такова съдържание през мобилните си телефони един час дневно и дори повече и това се отнася за 46% от тях.

Очевидно е, че сайтът за видеосподеляне, който е собственост на "Гугъл", ще се превърне в най-важното място за музикалната индустрия за сметка на MTV - телевизионния канал, който се издигна с видеоклиповете в началото на 80-те години на миналия век. Никак не е чудно, че YouTube вече раздава годишни музикални награди. Nielsen публикува наскоро изследване, според което американските тийнейджъри признават, че в 64% от случаите слушат музика именно през YouTube и дори радиото и телевизиите остава по-назад.

Новата журналистика срещу старата

Потребителите споделят повече информация отвсякога и вярват, че това увеличава тяхното влияние в обществото. Повече от една трета от тях например смятат, че вдигане на шум онлайн за дадена корумпирана компания или за фирма, която нещо е сгафила, има по-силен ефект, отколкото жалба в полицията или оплакване на потребителска организация. Това също е тенденция, която ще се засилва до степен да намали силно влиянието на традиционните медии.

Занапред ще чуваме все по-често думата „нетизен“. Това е неологизъм, съставен от internet и citizen, и с него се именуват журналисти, блогъри и интернет активисти, допринесли за защитата на свободата на словото в мрежата. Организацията „Репортери без граница“ и „Гугъл“ вече няколко години раздават награди за нетизен-журналистика.

Разбира се, доста може да се спори и тези неща наистина са предмет на дискусии - доколко постването на оплакване от нещо в социалните мрежи и отзивите за него са журналистика. Традиционните медии няма как да отмрат напълно, защото подлагат на качествена преценка всеки факт, а и дават възможност на зрителя или читателя да направи информиран избор, като му предлагат възможно най-много гледни точки. Не е за подценяване фактът, че традиционните медии много рядко дават възможност за разпространяване на измислени „новини“, докато интернет пространството всекидневно бълва такива.

Умни домове

55% процента от собствениците на смартфони вярват, че в тухлите, използвани за изграждане на жилища, в бъдеще могат да бъдат вградени сензори, които да следят за мухъл, течове и проблеми с електричеството, като това може да се случи в рамките на следващите пет години. В резултат на това може да се наложи концепцията за интелигентни домове да бъде преосмислена изцяло.

Самата компания Ericsson представи своя концепция за интелигентен дом още преди 15 години. Тогава тя се свеждаше буквално само до хладилника с екран на вратата, който уведомява собственика на жилището кои продукти са на привършване и евентуално изпращаше онлайн поръчка до магазина за ново зареждане.

Днес умните електроуреди са всекидневие, макар и не точно този хладилник. Редица производители предлагат умни телевизори, умни прахосмукачки (чиято цена дори на нашия пазар падна до около 300 лева), умни перални и т.н. През последните години обаче някои производители започнаха да предлагат цялостни концепции. Например управление на всички или на повечето електронни уреди в дома с едно-единствено устройство. Съчетано с електроника, която да управлява и процеси като отопление, охлаждане или освежаване на въздуха, всичко това дава възможност за изграждане на умен дом от следващо поколение. Както се вижда от доклада, потребителите са „за“.

В помощ на човека

Доста голяма част от потребителите - 8 от всеки 10, биха искали да използват технологиите за подобряване на сетивни възприятия и познавателни способности като зрение, памет, слух и др. За да си представим по-ясно как би изглеждало това, трябва да се сетим за разпространеното по-рано през годината съобщение за създаването на изкуствена кожа от екип на проф. Манос Тендзерис, специалист по електрическо инженерство от Техническия университет на Джорджия.

Идеята е тази кожа да се произвежда масово, като повърхността й бъде създавана чрез техниката на мастиленоструйния печат. Мастилото, използвано за производството на "кожата", използва наночастици от въглерод, които са високоценени заради променливата си електрическа проводимост и химическа чувствителност. Екипът на Тендзерис доказва, че мастилата, базирани на въглерод, биха могли да се използват за печат върху огромни повърхности - например върху хартия с километрична дължина. Прототипната техника на печат представлява оксид, отпечатан върху фотохартия Kodak, която се изсушава и върху нея се нанася допълнително мастило на базата на сребърни наночастици. По този начин се оформят външните проводими връзки на "кожата". Накрая се свързва и интегриран RFID чип. Така "кожата" се превръща в безжичен проводник.

Така произведената кожа е свързана с безжична платформа за идентификация и сетивни възприятия, която вече съществува като готова технология, т.е. тя е евтино решение, което извършва вградена обработка на сигнали. След обработката сигналите се предават по заявка обратно до RFID четеца. Разбира се, ще мине доста време, преди тази технология да поевтинее толкова, че да придобие по-широко разпространение. Но когато това стане, човек ще бъде нещо като крачещ рутер. Той ще има интернет връзка навсякъде, където отиде, а това означава, че и ще може да работи във всякаква среда. Доколкото съвременната икономика е споделена и близо една трета от хората ползват виртуалната среда за работа.

Още факти от доклада

4 от 5 души днес отчитат, че предимствата от онлайн услугите се увеличават, когато повече хора ги използват. В световен мащаб един на всеки трима потребители вече участва в различни форми на споделената икономика.

Един от всеки двама смартфон потребители мисли, че смартфоните ще станат част от миналото в рамките на следващите пет години.

Социалните мрежи могат да станат предпочитаният начин да се свържете с услуги за спешна помощ. 6 от 10 потребители също се интересуват от приложение за информация при бедствия.

Повечето смартфон потребители смятат, че хакерството и вирусите ще продължават да бъдат проблем. Като положителен страничен ефект един на всеки пет казва, че има по-голямо доверие в една организация, която е била хакната, но след това се е справила с проблема.