Премиерът сдава поста си на 15 януари, но наследството му остава

Голямата политическа новина за Македония, макар и предизвестена, вече е факт - премиерът Никола Груевски напуска своя пост. Според договореностите, постигнати през лятото на миналата година между управляващи и опозиция с посредничеството на ЕС и САЩ, до 15 януари 2016-а лидерът на ВМРО-ДПМНЕ се оттегля, за да даде път на общоприемлива кандидатура за премиер на временно правителство до изборите на 24 април. Познавайки тактиката на Груевски да тупа топката колкото може повече, мнозина до последния момент не вярваха той да изпълни поетия ангажимент. В дните преди Нова година обаче първо коалиционният партньор, лидерът на Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) Али Ахмети заяви, че премиерът се оттегля, като дори посочи срока за това - до 10 януари. Дни след Ахмети и самият Груевски потвърди публично, че ще изпълни обещанието си, поето пред международната общност, само че удължи срока с пет дни - до 15 януари.

В крайна сметка какво са пет или десет дни след почти пълни осем години начело на изпълнителната власт в Македония. Започвайки с победата си на парламентарните избори през 2006-а над лидера на Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) Владо Бучковски, ръководената от Груевски ВМРО-ДПМНЕ спечели още осем последователни изборни цикъла - местни, парламентарни или президентски, редовни или предсрочни избори. Политическото и електорално влияние на коалицията от партии, обединена около ВМРО-ДПМНЕ, беше толкова ясно изразено, социалдемократическата опозиция толкова разхвърляна и обезверена, че на няколко пъти Груевски си позволи лукса да предизвика предсрочен вот с намерението да получи абсолютното мнозинство в 123-местния парламент. Както самият той изтъкваше в предизборната кампания - „за да не позволи да му извиват ръцете” в управлението, като визираше преди всичко тактиката на коалиционния партньор от най-влиятелната партия на албанците - ДСИ. Всички анкети, местни и външни, манипулирани или не толкова сочеха високи стойности на личния и партиен рейтинг на Груевски, а самият той пък виждаше в числата от сондажите аргумент за това колко стабилна, устойчива и перспективна за Македония е политиката, която следва. Повечето от медиите стояха зад гърба му и услужливо срещу бюджетни пари за реклама или депутатски места на техните собственици, подхранваха захаросаната представа за безгрешността на Груевски и екипа му. Както се казва, пускаш чешмата - отляво тече мляко, отдясно - мед.

Сега, когато Груевски излезе от премиерския кабинет, за неговите критици ще бъде много по-лесно и безопасно да разнищват осемте му години начело на изпълнителната власт. И сигурно с още по-голямо настървение ще въртят в обращение термина „груевизъм”, с който отначало плахо, а после по-уверено характеризираха начина на управление на някогашния брокер в българската Балканска банка в Скопие. И тъй като предстои предизборна кампания за извънредния вот на 24 април, а в такива периоди се говорят и много неистини, никак не е изключено реалните параметри на „груевизма” да бъдат надхвърлени и хипертрофирани.

За пръв път начинът на управление на Никола Груевски бе определен като „груевизам” от публициста Никола (Коля) Гелевски преди около две години. Терминът се хареса преди всичко фонетично, без отначало да се подлага на анализ съдържанието му. Но още тогава бе ясно, че се визират преди всичко тоталният контрол над македонското правосъдие, в което съдебната власт бе подчинена пряко на изпълнителната, а съдилищата раздаваха един вид „революционна правда” чрез организирането на монтирани съдебни процеси. Любе Бошковски, министър на вътрешните работи в правителството на Любчо Георгиевски, бе вкаран за дълго в затвора само защото се осмели да създаде нова политическа партия и да се кандидатира за президент, отнемайки гласове от електората на управляващата ВМРО-ДПМНЕ. Посечен бе и Велия Рамковски, създател и собственик на първата частна телевизия в Македония А1, за чийто не дотам легален бизнес властта си затваряше очите до момента, в който тв каналът започна да говори против Груевски.

Вторият темел на „груевизма“ е партизирането на администрацията, която в една държава с 30-процентна безработица стана единственото сигурно място за доходи, но и основно електорално ядро на управляващата партия. Преди всеки изборен кръг властта твърдеше, че една от задачите й е да намали числеността на администрацията и да повиши ефективността й, но веднага след изборния ден се назначаваха нови и нови хора, като стриктно се спазваше етническият ключ за повече албанци в управлението съгласно Охридския мирен договор.

Трето, корупционният характер на икономиката, обслужваща тесен кръг приближени партийни активисти и донори, в която порциите и търговете се разпределят по етнически квоти - на албанците във властта толкова, на македонците - останалото, а пък това да вземеш бизнеса на някого стана практика с активното участие на МВР и тайните служби.

Четвърто - късата верижка, на която се държат медиите, за да обслужват патриотарските идеи на режима, в това число и включването на Македонската православна църква в непривични за институцията пропагандни кампании. Най-голямата от тях - проектът „Скопие 2014”, който в крайна сметка се превърна в един първокласен и високодоходен бизнес – проект, в рамките на който в търсенето на някаква особена древна идентичност на сегашните македонци се стигна до будоара на Александър Македонски.

И всичко това, придружено с голяма доза популизъм, който е в пълно противоречие с консервативния християндемократически характер на ВМРО-ДПМНЕ - то не бяха повишения на заплати на полицаите, и то от днес (а на кого другиго?), то не бяха субсидии на земеделските стопани, то не бяха дни за безплатна обществена баня на пенсионерите (петък и неделя за Скопие, въпреки че за повече от десет години работа в Македония така и не разбрах къде там има обществена баня), та чак и субсидиране на всеки пътник, който си купи билет и лети с нискотарифната „Уиз еър” от Скопие. То не бяха заигравания с младите хора, завършващи гимназия, които бяха обхванати почти 95 на сто във висшите учебни заведения, разхвърляни по села и паланки в страната. Така щял да се намали натискът на абитуриентите над пазара на труда, който и без тях е обременен. Ами след 4-5 години, когато завършат и поискат работа с диплома в ръка, какво ще стане с пазара на труда? В края на 2014-а и началото на миналата година именно студентските протести отвориха пътя на масовото недоволство на македонците по улиците и площадите на страната. И се стигна до драматичните събития в Куманово през май, големите антиправителствени демонстрации, особено онази на 17 май и последвалите договорености между власт и опозиция за излизане от политическата криза.

Сега обвиняват Груевски в някакво лъжливо месианство, под влияние на което той искал да съгради една нова Македония, превеждайки македонците като Мойсей през пустинята и скъсвайки с всичко старо - стари митове, стари кадри, стари идеологии. Не се получи, въпреки че самият Никола започна своята министерска и после премиерска одисея като прагматик. Но и той попадна в клопката на властта, в която го натикаха жадните за успех и богатство членове на неговия екип от новата генерация македончета, които нямаха друг багаж освен онзи, на който са били свидетели при предишните управления на социалдемократите. Вече 25 години Македония има един сериозен и траен дефицит - дефицитът на демокрация, и затова всяка следваща власт в страната по много неща си прилича на предходната.

Затова лично аз не вярвам, че онези, които се канят да ръководят Македония през следващите години и които сега разнищват - с право, впрочем - основите на така наречения „груевизъм”, ще бъдат много по-различни. За съжаление.