10 ранени при сблъсъци на летището в Барселона

Английски фенове се биха на „Витошка“, има ранен

Офертите за Нова година са с 11-12% по-скъпи Хубавите места ще са разпродадени до 30 ноември

Пожар в цех за бои и химикали в Габрово

Ако работите през нощта – трябва да знаете това

Заев: Правителството на Северна Македония остава посветено на Договора за добросъседство с България

Шефът на „Росатом“: Русия е готова да построи ядрена централа в Саудитска Арабия съвместно със САЩ

Гледаме малката Турна от „Майка“ в нов сериал

Двойна игра на Прокопиев с ЕВН Брокерите му спестили 87 млн. лв. на австрийското дружество при покупката на остатъка от държавния дял през 2011 г. (обзор)

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 15 октомври 2019

Искат такса „водомер” Предстои обсъждане на идеята

Българи в Англия купуват жилища у нас заради Брекзит Брокери им продават по два-три имота наведнъж

Прогнозират по-висок икономически ръст Вдигането на заплатите има най-голяма роля за добрите резултати

Откриха невзривен боеприпас в столичния квартал „Левски“

Ердоган: Турция няма да спре да изкоренява терористичните организации в Сирия

Професия приемен родител – само за професионалисти

Щастливо детство или добър източник на доходи

Приемните семейства трябва да осигуряват качествени грижи за децата

Мотивацията на хората да станат приемни родители е различна. Много от тях виждат в това възможност да помогнат на децата да изживеят детството си, но съвсем не са рядко и онези, които виждат в това източник на доходи. Последната тенденция се подсили и от професионализацията на приемната грижа. В България тя бе разбрана основно като работа срещу заплащане, а не като възможност за задълбочаване на знанията и уменията на обгрижващия в полза на развитието на детето.

Кой трябва да гарантира, че практиките на приемната грижа ще бъдат с положителен ефект за децата и няма да повтаря някои от негативите на детските домове, с които се опитваме да се разделим? Колкото и да изглежда лесен, отговорът на този въпрос всъщност е сложен. Той обхваща няколко ракурса на приемната грижа. На първо място това е законовата уредба и ресурсното й обезпечаване. Роля на държавата е да ги осигури. Можем да кажем, че в България това се случи, и на държавно ниво има както планирани финансови ресурси (поне до 2019 г.), така и необходимата законодателна рамка приемната грижа да се развива.

Вторият фактор за качеството на приемната грижа е доставчикът на услугата. Той трябва да гарантира, че има специализиран, обучен и развиващ се екип от професионалисти в семейно ориентирана практика. Образованието като социален работник или психолог е добро начало за практика в приемната грижа, но добър професионалист в нея се изгражда с години, постоянни обучения и последващ контрол. Вътрешните професионални стандарти на доставчика трябва да следят, че в приемна грижа влизат само подходящи семейства, че те също като социалните работници развиват своите умения и знания в процеса на грижа за децата. Трябва внимателно да се преценява кога семейството трябва да почива и кога да се оттегли окончателно от приемната грижа. Доставчикът трябва да следи и развитието на всяко дете и да го подготвя чрез семейството за всяка негова предстояща промяна. В това отношение в България има най-големи пропуски, които могат пряко да навредят на децата.
Масовата практика в приемната грижа от последните 5 години е административно насочена и разчита единствено на познанието на нормативната база. Това важи за отделите за закрила на детето, общините и организациите, които отскоро са в полето на този тип грижа. А когато става дума за съдбата на едно все още неукрепнало човешко същество, формалният подход може да се окаже пагубен. Недостатъкът на административно ориентираната практика, макар и стриктно да спазва разписани правила, е, че не се фокусира върху детето. Например повърхностно се изследва мотивацията на кандидати за приемно семейство. Разчита се на поставяне на въпроси от типа „Вие защо искате да станете приемно семейство?“, а не се изследва разбирането на кандидатите за оглеждане на дете, семейното функциониране и история, справянето със семеен бюджет и др. Понякога поради формален подход може да се отхвърли приемно семейство, което реагира емоционално, когато настаненото дете споделя неща, случили се с него в предишен период. Администраторите лесно обявяват това приемно семейство за нестабилно. Така в практиката се стига до крайности – отхвърлят се справящи се емоционални семейства (които създават повече работа на доставчика със своите изисквания за детето) за сметка на по-лесни за общуване със службите семейства без изисквания към доставчика. Не е изключение от страна на отделите за закрила на детето да прозвучат заплахи от рода – „Ако толкова настоявате за това (неща в полза на детето – медицинско изследване, споделяне на важна за детето информация или преосмисляне на решение за него), ние ще изведем детето от вашето семейство“. Административният подход води до властово налагане на решения и промени, засягащи приемното семейство, заплашване със санкции особено когато приемните родители отстояват собствена визия за настаненото при тях дете.

В противовес на този подход към приемната грижа е нейната професионализация – с обезпечаване на необходимите знания и умения на участниците в нея. В това се изразява изключително важната роля на доставчика на тази услуга. За целта във фондация „За нашите деца“ прилагаме високи вътрешни стандарти за приемна грижа. Те формулират ясно какъв ефект искаме да постигнем с настанените деца, какво трябва да правят за това приемните семейства и каква подкрепа ще получат от нас. Наличието на тези стандарти изисква от нас всяка година да развиваме и усъвършенстваме много широк набор от подкрепящи услуги към приемните семейства. Сред тях са постоянни обучения, месечен контрол, седмична информираност за състоянието на семейството и детето, 24-часово разположение на наши експерти, които да окажат своевременно необходима подкрепа, домашни посещения, допълнителни специалисти, терапевтични групи, групи за самоподкрепа, седмични записки за напредъка на детето и др.

Темата за насилието в приемното семейство е ключова на този етап на развитие на приемната грижа в страната и съвсем естествено обществото е много чувствително към нея. Задължение на доставчика на тази услуга е да създава такива условия на контрол върху процесите, които се случват в приемните семейства, че да предотвратява всяка възможност децата в тях да са подложени на такъв риск. На всеки етап ние трябва да сме сигурни, от една страна, че разполагаме с цялата информация за детето и какви травми е преживяло, и от друга страна, как семейството се справя с темата за насилието и дали има нагласи за проява на подобно поведение. По закон всеки доставчик трябва да има вътрешна политика за закрила на детето, която ясно да казва кое се приема за насилие над дете, кое поведение на възрастен към дете не трябва да се допуска, как да се разпознае поведение на насилие (и още по-добре – склонност към него) на възможно най-ранен етап. Фондация „За нашите деца“ разполага с такава политика вече 9 години. Всяка година я актуализираме и всеки наш служител и приемен родител минава обучение. Според тази политика всеки от нас е длъжен да сигнализира, ако разпознае обезпокоителни симптоми. С годините изградихме в екипа на фондацията отговорно отношение към всеки подобен сигнал, защото той ни помага да се справяме с различните форми на насилие. А това е най-важната предпоставка, за да сме полезни за децата, за които се грижим.

Настаняването в приемно семейство е за предпочитане във всички случаи пред отглеждане на детето в институция. Предоставящите тези услуги трябва да създадат всички условия за добро качество и надеждност на приемната грижа. Ако не са в състояние да го правят, поставят децата в подобна рискова среда като тази, от която са изведени. Затова препоръката на фондация „За нашите деца“ е с приемна грижа да се занимават само организации и структури, които имат достатъчно опит, знания и ресурс да я осъществяват по най-добрия за децата начин.

*Авторката е директор на фондация „За нашите деца”.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.