МО си гарантира сигурни кризи, които ще тресат ведомството цяла година

Новогодишните фойерверки ще бъдат актуални за Министерството на отбраната през цялата 2016 г. Ръководството на армията само си заложи няколко „мини“, които ще гърмят в двора на ведомството.

Първият скандал ще избухне след месец. Военният министър Николай Ненчев твърдо е решил да прекрати мандата на началника на отбраната вицеадмирал Николов. Мълчаливо зад решението му стои и президентът Росен Плевнелиев. Според запознати обаче вицеадмирал Николов стяга за отбрана адвокати по трудово право.

Най-простите мотиви на Ненчев били, че той е предложен за този пост от бившия военен министър Ангел Найденов (БСП), както и че Ненчев не можел да контактува „нормално“ с него.

Казусът с началника на отбраната се заформи, след като министърът не предложи Николов да получи званието адмирал, което отговаря на неговата длъжност. По закон шефът на Българската армия е четиризвезден генерал, което означава, че може да служи на тази длъжност до 62 г. Николов беше назначен за шеф на армията на 30 юни 2014 г. и веднага след това получи званието вицеадмирал. Очакванията тогава бяха, че до 8 месеца той ще бъде произведен в четиризвезден генерал. Кабинетът „Орешарски“ падна, а за министър на отбраната бе избран земеделецът Николай Ненчев.

Мандатът на началника на отбраната по закон е 4 години. На 9 февруари вицеадмирал Николов навършва 59. Това е пределната възраст, която позволява на генерал-лейтенантите и вицеадмиралите да останат на служба. Този скандал ще тлее поне до април, когато може да бъде предложен нов началник на отбраната. Все още не е ясна позицията на премиера Борисов. Публично той демонстрира уважението си към вицеадмирал Николов или поне към длъжността му. Борисов с удоволствие прие адмиралската униформа, която му подариха от Военноморското училище във Варна. Началникът на армията най-вероятно никога няма да има такава.

Февруари-март се очаква да влезе в парламента и проектозаконът, регламентиращ безпрепятственото влизане във въздушното ни пространство на самолети на натовски страни, за да участват в охраната на небето ни. Това ще възбуди националното самочувствие на голяма част от депутатите, а недоволството може да излезе и на улицата. Проблемът е, че досега ръководството на МО не направи опит да обясни ползите от това решение.

Около април се очаква да започнат да гърмят скандали и с активираните проекти за модернизация на армията. В държавния бюджет за 2016 г. са заделени по 80 млн. лв. за нови изтребители и катери за военоморските сили. Въоръжение обаче няма да има, тъй като то ще оскъпи двойно цената и хората ще скочат, довериха експерти от МО. Според тях идеята е да се купят два многоцелеви патрулни катера, за които не се предвижда дори базово въоръжение.

Проектът за нови плавателни съдове не е нов. В началото на 2005 г. в конкурс на българското Военно министерство участваха германските „Люрсен Верфт" и „Блом и Восс" - част от „Тисен-Круп", испанската „Изар", френската „Армарис" и холандската "Мерведе". Експертите от МО бяха харесали испанската "Изар". През март 2005 г. за победител по ценова оферта първа бе класирана "Мерведе". По-късно обаче министерството поиска подобряване на офертите, в резултат на което беше избрана „Армарис“.

Последователно от цена 1 млрд. евро за четири корвети се стигна до 730 млн. лв. После започнаха преговори само за два плавателни съда, а накрая сделката потъна. Тепърва ще се види какви ще са новите оферти на тези големи компании, но със сигурност един плавателен съд не може да е под 200 млн. евро, и то без въоръжение.

Същото се отнася и за изтребителите - в цената за тяхното придобиване няма да се включва нито една ракета или бомба. Финансовият министър Владислав Горанов вече обяви, че ще бъдат намерени пари за 8 изтребителя. Този проект ще възлезе на около 1 млрд. лева, като машините ще бъдат без никакво въоръжение. То се купува и се доставя отделно.

На разсрочено плащане

В МО са създадени бордове за управление на проекти. До пролетта на следващата година те ще очакват специални комисии да събират оценки и предложения. Желанието на министерството е да стартира разсрочено плащане за 10 години, за да може всяка година да се отделят по около 200 млн. лв. за летателни и плавателни съдове.