Главният секретар не замества некомпетентния министър

Полицейските шефове отговарят за полицията, МВР шефът - за тях

От години Законът за администрацията утвърди фигурата на главния секретар на министерствата. Идеята е чрез една относително по-стабилна административна длъжност в негово лице да се гарантира приемственост и непрекъсваемост в рутинната дейност на ведомствата. Главният секретар обаче не може да запълни дефицитите на компетентност и капацитет у министъра.

Провеждането на политиката на едно правителство в отделните сектори е задача на министрите, а не на администрацията, която следва да изпълнява зададената държавна политика и приоритети. В този смисъл представата, която битува тук и там, че работата на министъра е да прави медийни коментари, командировки в чужбина и да организира обществени поръчки, не отговаря на конституционния юридически статус на членовете на Министерския съвет.

Дейността на министъра обаче не е управленска дейност от общ характер, а изисква специфична компетентност в съответната област. У нас за беда вече привикнахме, че всички разбират от всичко - затова и дереджето ни е такова. Без такава компетентност дори човек с добър управленски нюх трудно може да схване спецификата на даден сектор, да разпознава слабостите и да насърчава ефективността. За да управляваш една система, не е достатъчно само да седнеш в стола на министъра, както не е достатъчно да се настаниш в пилотската кабина, за да управляваш самолет.

В повечето министерства функциите на главния секретар са стриктно административни и възникването на своеобразна властова конкуренция с министъра е практически невъзможна.

От конституционна, юридическа гледна точка въпросът за отговорността в МВР например е пределно ясен - пряката отговорност за полицейската работа носи главният секретар, но цялостната политическа отговорност за дейността на МВР, в това число на неговото професионално ръководство и състав, се носи от министъра. Азбука!

Министърът е натоварен от конституцията и Закона за МВР (чл. 33) да провежда „държавната политика по превенцията, противодействието на престъпността, опазването на обществения ред, защитата на националната сигурност“ и пр. Централен елемент в тази държавна политика са планирането, организацията, контролът на основните дейности на МВР и координацията на неговите структури. Това пък е пряка отговорност на главния секретар (чл. 36 от ЗМВР).

Ако професионалното ръководство проявява слабости и допуска неефективност, отговорността е на министъра, който трябва да вземе мерки. Не друг, а министърът носи политическа отговорност пред НС и като член на МС е натоварен с доверието на излъчилото го парламентарно мнозинство да провежда държавната политика в сектора. Криенето зад разделението на политическо и професионално ръководство е неоснователно. И работата на вътрешния министър не се свежда да медийни коментари, командировки в чужбина и обществени поръчки. Основната му задача е да създава административни, организационни и политически условия за качествена работа на професионалния състав, да определя приоритетите и да упражнява контрол върху структурите и службите на министерството.

В крайна сметка в повечето министерства и ведомства главният секретар е чиновник, а не натоварено с политическо и парламентарно доверие лице. Той или тя няма право да провежда собствена политика или да формира такава вън и независимо от министъра. Така че оправданията, които се чуват понякога - министърът е добър, но администрацията - лоша, са дълбоко неверни. Доброто управление означава министър, който управлява процесите и познава спецификата на сектора, в който работи. Практиката - да го изберем за министър, пък той ще навлезе в тази област, макар досега да няма опит - е порочна и признак за лошо управление.

Дуализъм след деполитизацията

Кой всъщност носи отговорността за оперативно-издирвателната дейност и работата на полицейския състав. Дали трябва да се търси сметка преди всичко от политическото ръководство на МВР в лицето на министъра и неговия кабинет или от професионалното ръководство, концентрирано в ръцете на главния секретар, който е висшата професионална длъжност. Този своеобразен дуализъм е продиктуван от деполитизацията на полицията. Но понякога се превръща и в повод за прехвърляне на топката според ситуацията и политическата интрига на деня.

* Авторът е председател на Института за модерна политика

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи