Избраха Филип Димитров за зам.-председател на Венецианската комисия

Турция облага туристите с нов хотелски данък

Президентът Радев: Езикът е най-силното „оръжие“ на дипломата Държавният глава се срещна с клуба на посланиците, говорещи български език

Лавров на среща при Доналд Тръмп във Вашингтон

Световно известен нефролог консултира безплатно в Бургас

Песните на Pavell & Venci Venc’ се слушат в 78 държави

Невръстен грабител задигна торба с 820 лв. от жена

Работник загина, затиснат от цистерна в Любимец

Пожар лумна от хладилник

Варненският свободен университет въвежда облачна технология на Google Студенти и преподаватели ще общуват по електронен път

Вижте какво откриха полицаи при акцията срещу наркогрупата в Елин Пелин (СНИМКИ)

Евробарометър: Само един от четрима българи вярва, че корупцията ще бъде наказана (ГРАФИКИ)

Серена Уилямс – гъвкава като гимнастичка (СНИМКА)

800 живи елхички дарява ЮЗДП за благотворителната кампания на Министерство на земеделието

Пожарникари и полицаи получиха отличия в категория „Смело сърце“

Големите дарители: Иван Стоянов-Соларя е благодетелят на революционерите

Русенка съм и в детството си живеех с родителите си в стара къща, която се намираше в съседство до дома на Иван Стоянов-Соларя. Неговото огромно жилище приличаше на потънал в някаква приказка замък. Беше кацнал на едно възвишение на кея край река Дунав и будеше любопитство у нас, децата. Знаехме, че негов собственик е търговец на сол.

Минаха години. Веднъж в Русе бях на гости на братовчедка ми Мария Йорданова. Тя ми разказа, че бащата на нейния свекър – Йордан Йорданов, бил търговец на сол и близък приятел на Иван Стоянов-Соларя. Мария ми съобщи, че неговият син бил един от най-известните хирурзи в България след Освобождението. Братовчедка ми ме запозна с д-р Панайот Хитов, прочут русенски дерматолог, внук на войводата Панайот Хитов. От тях събрах информация за Соларя, която по-късно допълних със съществуващите документи.

И така, кой е Иван Костов Стоянов, наречен от народа Соларя? Единствено Никола Обретенов в своите спомени, Райчо Блъсков в своята “Автобиография” и генерал Кирил Ботев в мемоарите си отделят малки фрагменти за Соларя, както са го наричали навремето неговите съвременници. Според създадения през 1863 г. официален турски документ “нюфуз дефтер”, който отразява

резултатите от преброяването

на българските домакинства в град Русе, по онова време Иван Стоянов е на 18 години. Вземайки предвид разликата между годината на изготвянето на документа и тогавашната възраст на възрожденеца, излиза, че годината на неговото раждане е 1844-а. Данните за родителите на Стоянов също са много малко. Баща му – Стоян Костов, който имал прозвището Букурещлията, е роден през 1813 г. в Търново. Той е от “кюркчийския еснаф, висок на ръст, със сиви мустаци”. Предполага се, че е замесен във Велчовата завера от 1822 г.

За да се спаси от турските репресии, Стоян бяга в съседна Румъния. Към 1830 г. той се връща в България и избира да живее в Русе. Жени се за русенката Мариола, която му ражда трима сина: Васил, Иван и Стати. Към края на 1840 г. Стоян Костов остава вдовец. Съпругата му умира от върлуващата тогава холерна епидемия. Децата му остават сираци и Стоян се жени отново. Втората му съпруга Цонка му ражда още деца. През 1862 г. кюркчията Костов също си отива от върлуващата нова холерна епидемия в Русе. Мащехата не обръща големи грижи на заварените Васил и Иван и те започват да работят. През този период Иван Стоянов участва в

движение срещу гръцкия владика Синесий

Докато брат му Васил взема занаята на баща си, Иван става търговски чирак, а по-късно и турски чиновник. Не след дълго Иван Стоянов става самостоятелен търговец. Доставя вар “киреч” на английската компания, която тогава строи железопътната линия Гюргево-Букурещ. През този период управителят Мидхад паша определя Русе за столица на Туна вилает. Валията обръща внимание на енергичните, работни и материално осигурени българи, като ги включва в управлението на областта.

В своите спомени Никола Обретенов пише, че предпазливият паша взема в общината интелигентния Иван Стоянов, който

знае няколко езика

и Никола Димитрикоолу с цел да се притъпят революционните настроения сред българите. Фанатично настроените турци не желаят да приемат нововъведенията на Мидхад и подгонват друговерците. По тези причини младият Иван бяга в Гюргево, където после става крупен търговец на сол. През 1867 г. Стоянов посещава хъшовското ханче на Петър Царски, където се запознава със Стефан Караджа, който и тогава е кумир на патриотично настроените българи. Двамата често кроят планове да реализират мечтата си – да видят България свободна.

Соларя е изключително предприемчив. Той спечелва търгове от румънското правителство за изкупуване на каменна сол на едро и я продава на българските търговци по пристанищата. Купува параходите “Горни-Студен” и “Породим” от Дунавската флотилия. Става богат и започва финансово да

помага на четите на Панайот Хитов,

Караджата и Христо Ботев

Почетен член е на революционния комитет в Букурещ. Дарител е на Книжовното дружество в Браила. Фактор е в националноосвободителните борби, а след 1878 г. е независим депутат в Народното събрание (1882-1884 г.). Ботевият четник Сава Пенев разказва следното за Соларя: “Един от българските градинари в Гюргево, като разбра, че гладуваме, казал на Иван Стоянов-Соларя, прочут търговец на каменна сол по целия Дунав. Името му беше познато дори във висшите кръгове в Букурещ, но за разлика от мнозина преуспели българи в Румъния, той помага на младите, обрекли живота си на Отечеството. Той ни изпрати една каруца с един волски бут, боб, хляб, петдесет кила леща, сол, паници, лъжици, вилици, два казана за готвене и печка. На другия ден ни изпрати дърва, брадва, трион, чук, двайсет кила сапун за пране и къпане, чер и червен пипер. За да няма неприятности с румънската полиция, се изготви правилник на казармата, преведе се и се представи на префекта Адамеску. Имахме редица привилегии, издействани с помощта и влиянието на Иван Стоянов. По-късно той и Димитър Горов ни намериха друга квартира, безплатна за всички емигранти, свързани с освободителното дело.”

След Освобождението Иван Стоянов остава да живее и да работи в Русе. Жени се за австрийската благородничка Габриела фон Валтер, от която има 8 деца: Параскев, Николай, Мария, Вена, Димитър, Александър, Елен и Екатерина. Вена и Мария учат пиано в Женева заедно с Иванка Ботева. След време стават известни пианистки в Русе. Александър работи като адвокат в Букурещ, а по-късно е дипломат в Рим. Николай и Димитър завършват медицина. Мария се омъжва за д-р Антон Антонов, чийто баща, д-р Стат Николов, лекува Левски. Екатерина е съпруга на ротарианеца Иван Недков, богат търговец и виден общественик в Русе. Най-известен от децата на Соларя е проф. д-р Параскев Стоянов, който е основател на хирургията в България.

Стефан Караджа пише

благодарствено писмо

на Соларя: “Бъдете уверени, господине Иван Стоеанов, че Вашето дело е извършено без съмнение от дълбоката и безпределната Ви любов към нашето мило и драго Отечество. Не ще бъде никога забравено както от мене и мойта дружина, така и от сичкийт наш народ.”

Стефан Стамболов също уважава изключително много Иван Стоянов и неслучайно Соларя е независим депутат в Народното събрание. Като народен представител той издържа само две години, след което, за да изхранва многобройното си семейство, се връща към търговията.

Възрожденецът е тачен от гражданите на Русе. Умира през 1917 година. Погребан е в гроб до църквата “Всях светих”, която е разрушена през 1975 г. и днес на нейно място се издига Пантеонът на възрожденците, който прилича на турски хамам.

ОЩЕ В ПОРЕДИЦАТА:

Големите дарители: Тодор Пиперевски завещава 100 млн. лв. на държавата

Големите дарители – Богаташът Иван Гешов на децата си: Имате ошав, друг подарък ви не трябва!

Големите дарители: Петър Берон е убит от българин заради завещанието си

Големите дарители: Стефан Панаретов завещава на родината си 2,5 млн. лева

Големите дарители: Коджакафалията е Бащата на Бургас

Големите дарители: Братята Симеонови финансират жп линията Горна Оряховица – Велико Търново

Големите дарители: Анжело Куюмджийски – тайнственият милионер

Големите дарители: Щедрите Хаджипетрови

Големите дарители: Трагичната съдба на рода Чапрашикови

Големите дарители: Павел Калпакчиев – тухларят благодетел

Големите дарители: Най-влиятелният българин в Цариград Христо Тъпчилещов финансира борбата за българска църква

Големите дарители: Димитър Хадживасилев –“виновникът”за Търговската гимназия в Свищов

Големите дарители: Аврам Чальовски – българският Форд

Недко Каблешков подарява имотите си на пловдивчани

Хаджи Николи дава 500 000 златни лева за църковна независимост

Роднините на Паисий – българи с щедро сърце

Димитър Кудоглу – благодетелят от Беломорска Тракия

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.