Поводът за исканата оставка на министър Танев беше най-неубедителният възможен по две причини. Първо, той сочи неверни обстоятелства: че въвел без обществено обсъждане възмутителни формулировки в учебните програми по история. Всъщност критиката беше плод на започналото обсъждане и успя да го заглуши. Второ, защото са нужни много оставки по съвсем други причини.

Най-много шум се вдигна заради едно изречение от един от вариантите на учебници, в което се говори за „съжителство“ на битово ниво в османския период между етнорелигиозните групи. Всъщност е вредно учебниците да игнорират съседските отношения в миналото, защото така пораждат митове и удрят по единството на държавата. Младите хора от всички етноси трябва да се интегрират в националната общност на съвременна гражданска, а не средновековно-съсловна основа. Но тук има едно голямо Но. Съжителство се наблюдава и в расисткия американски Юг. А нашенският ретроактивен космополитизъм напоследък прекрачи изцепките за премахването на кирилицата на Петър Стоянов и зейва с цялата „Стратегическа дълбочина“ на Ахмет Давутоглу.

От друга страна, отделни нелепи пасажи в учебниците са дребен кахър. Далеч по-фатални последици за нацията има цялостната посока на реформите в образованието в последните години. Какво направи министър Танев? Същото, каквото и предшествениците му. На всеки 10 години се местят класове нагоре-надолу и авторите си вярват, че е станала революция. Само дето не могат да я обяснят. Най-новото постижение е, че гимназиалната част от обучението се разклонява – всички достигат до 10 клас, но някои продължават в 11-ти и 12 клас. И само последните получават диплома за образователна зрялост и имат достъп до университет. Останалите могат да продължат по желание в професионално профилиране.

Очевидно идеята е да бъдат готвени тролове по Оруел, чиито „компетентности“ се свеждат до това, да си правят сметките в супермаркета, да работят усърдно и да си „рефрешват“ екрана на съзнанието с ритъма на сутрешните блокове по телевизията.

Вярно, на първо време тя едва ли ще се осъществи. При нашата отворена и „свободна пазарна икономика“ дори Ванга не би могла да предскаже бъдещите нужди от специалисти-среднисти. Затова броят, учителите и програмите на професионалните заведения ще остане нерешен въпрос. Ще продължи досегашната инфлация на дипломите, която кара всички да завършват даже не 12 клас, а висше и докторантура, без да научават кой знае какво. Все по-нищожен дял ще прилагат специалността, която са завършили в работата. За работодателите в най-честия случай дипломата ще е само документ за статусен произход, а не за квалификация.
Танев отвори и друга Кутия на Пандора: държавното финансиране на частните заведения. Чрез миграция на способни учители и ученици, тя ще предизвика експлозивна приватизация на образователното дело и нарастване на разходите – както стана в здравеопазването. Обучителната система неотвратимо се превръща в машина за привилегии и изтриване на постигнатото, започнало още с българското Възраждане. Ето къде е опасността за нацията. Гибелното за образованието е не, че не декламират „Балканджи Йово“, а че не владеят смисъла на думите. Затова не могат едно заявление да напишат като хората. При това положение, и да декламират „Балканджи Йово“, няма да го разбират.

Далеч преди Темида да хвърли превръзката от очите си, просветата ги върза. За да не види следното: през 1991 г. доклад на Световната банка констатира, че главните сравнителни предимства на страната са в културното ниво на населението: „добре обучена работна ръка“, „най-висока грамотност“. А през 2013 г. констатацията на Банката за България вече гласи - 41% функционална неграмотност, срив в уменията по четене, математика, природни науки. Сравнителното изследване PIRLS показва само за първото десетилетие на този век сриване от 4-то до 22-ро място по четене и разбиране на текст. В същия период друго изследване – PISA, показва спад в класацията за владеене на математиката и природни науки - от 32 до 46-то място.

Пред лицето на всичко това, какво направиха образователните генерали, капитани и майори? Всички международни сравнителни изследвания през годините повтарят, не, натякват, една и съща основна причина: задълбочаването на неравенството на достъпа до образование. Това неравенство идва от материалното и географско разслоение през този период, но всички реформи са насочени към това, не да го смекчат, а да го задълбочат. В името на собствеността бяха реституирани, приватизирани, отдадени под наем повечето детски градини. С цел „оптимизация“ на разходите бяха затворени няколкостотин училища в малките населени места. Веднага последва скок на ранно отпадналите ученици.

Какъв бе отговорът? Наложен бе принципът „парите следват ученика“. Така оцелелите малки училища бяха поставени на границата на фалита и учителите понякога не получават заплати, за да има отопление. А в големите градове този принцип превърна учителите в слуги на учениците и срина дисциплината. Да не говорим, че няма отърване от „вариантните учебници“, които не стават за самостоятелна подготовка и често са преднамерено неразбираеми, но са златна мина. Това не е ли заговор срещу нацията, „българщината“, ако щете?
25 години доказаха, че никой, нито патриоти, нито космополити, няма намерение да смъква превръзката от очите и на следващия министър, който и да е той. Затова още от сега предварително настоявам за неговата оставка.