На 22 април 2018 да почерпят

Стоичков повежда „Селтик“ срещу „Ливърпул“

Два литра твърд алкохол и 10 грама кокаин

Полицията арестува фен, заподозрян за раняването на полицайката на мача “Левски”-ЦСКА

НФСБ със закон за футболното хулиганство

Търсят евтино мехлем за брадавици в Турция Бургазлии на лекарствен туризъм

Синът на Валери Симеонов преодолял наркозависимост

Работодатели от Варненско готвят протест заради скъп ток от ТЕЦ Варна

11 българи са спечелили над 1 млн. долара на покер Фахредин Мустафов получи половин милион на турнир в Барселона

Инспекторите на ОЗХО взеха проби в Дума

Слизат от педалите на пешеходна пътека Велосипедистите масово вършат нарушения, някои не са и чували, че има правила

Вижте акцентите от броя на “Труд” в неделя, 22 април 2018

10 000 унгарци протестираха за свобода на медиите

Мегз показа зърна на светско парти

Заев: Никога не сме били толкова близо до решение за името

Хубава Яна, римейк в XXI век

Човешката цивилизация е влязла в научната епоха

Политическите и религиозните пристрастия – на километър разстояние от училищата

О, времена на родолюбие, патриотизъм и върховни усилия за запазване на българщината! Времена на подем и вдъхновение! А тя, българщината, е заплашена от няколко предложения за размествания в учебната програма, предизвикани уж от новия образователен закон. Единствено министърът на образованието така и не излезе от унеса си, не успя да оцени значението на момента и сега ще му се наложи да се преквалифицира в… съветник на премиера.

Страсти, предизвикани от програма, която като структура и пропорции е неадекватна даже за времената, да кажем, в края на XVIII век!

Нормално ли е в една образователна система през XXI век часовете по история да са повече от тези по физика, химия или биология? Часовете са толкова, че редица исторически факти и дати се изучават и затвърждават по няколко пъти. Повторението е майка на знанието, нали! Ами часовете по български език и литература? В МОН-ската учебна програма те са повече от часовете на трите природни науки, взети заедно! Има ли развита страна с такива диспропорции в образованието? Колко хора в България знаят, че основната култура на съвременността е природонаучната? И по-важно – колко от нас, българите, споделят това? Разбират ли кои знания са основа на съвременните технологии и икономика? По мои наблюдения даже и сред колегите математици те не са много. Да не говорим за поредица от министри, които така и не дадоха повод да си помислим дали знаят, че човешката цивилизация е влязла в научната епоха. Как младите да искат да стават учени и инженери, като образованието по научните предмети е сместено ей така, между другото.

Не, не е било прекрасно във „великолепния български век“ преди 1989 година! Всъщност до голяма степен учебните диспропорции са наследени оттогава и от политиката, известна като „цялата пара през свирката“. „Пазарът“ обаче ги задълбочи и така ги затвърди, че днес почти никой не ги оспорва. В икономиката и обществените науки този процес се нарича отрицателна обратна връзка – заемка от електрониката. Групов интерес, който в конкретен момент става преобладаващ, потиска и взема от всичко друго, чрез това сам се усилва, което му дава мощ, и т.н. Крайното състояние е вид равновесие – стабилно еднообразие, в нашия случай общество от хуманитаристи, което не приема и не позволява промени.

И понеже сме обсебени от робство, владичество и/или съжителство, не би било зле да помислим върху възхода и падението на Отоманската империя. Защо от нещо изключително успешно, във върха си сравнявано с Римската империя, империята на нашите владетели/поробители/съжители влиза в спирала на упадък, което я превръща в „болен човек“, подритван от всички в Европа. Този процес е твърде поучителен и има пряко влияние върху това, което сме дори днес. Да, едва ли самодоволният отомански елит е бил в състояние да създаде условия за възникването на науката и научната методика на Просвещението. Не е трудно да разберем защо в началото империята не обръща кой знае какво внимание на последвалия технически прогрес. Но защо по-късно не е взела мерки да модернизира образованието си и да се включи в цивилизационното развитие? Всъщност няколко по-проницателни хора, измежду тях султани и везири, са правили опити да проведат реформи по европейски пример. Всички те обаче срещат яростната съпротива на ходжи, мюфтии, калиграфи и прочие радетели на Средновековието. И така… до колапса през 1922 г.

Как обаче ние да излезем от устойчивото си безвремие? Без приобщаване към модерното образование това няма да стане. И няма да е от днес за утре. И като първа стъпка – създаване на ясна система и правила за изграждане на училищната програма, в която приоритет да имат научните предмети.

Програмата се прави от МОН, но на практика се формира и от експерти извън министерството. Кои не трябва да участват в този процес? На първо място, приятелите на поредния министър. Приятелите даже и на читав министър са тесен кръг хора, а учебните програми изискват участие на разнообразен набор от експерти. На второ място, „обществени“ съвети, състоящи се от хора политически и/или религиозно мотивирани. Политическите и религиозните пристрастия трябва да не се допускат на километър разстояние от училищата. Световната практика показва, че водят единствено до конфликти и разделение. Не и на НПО-та, които като правило не блестят с компетентност, а и се поддържат от съмнителни източници на финансиране. НПО-тата си заработиха такава репутация в българското общество, че всичко направено от тях вече се приема на нож! Не и на синдикатите на учителите. В случая те просто са в конфликт на интереси. Същото очевидно се отнася и за авторите на учебници и издателствата на учебници.
Остават професионалните научни съюзи, организациите на бизнеса и на хуманитаристите. Те са тези, които трябва да излъчат разпознаваеми представители в комисиите към МОН. В научните съюзи има секции по педагогика, т.е. истински професионалисти по всички предмети. Такава е практиката в развитите страни. Разбира се, в България всичко може да бъде изкривено, но поне засега това са организациите, които са заинтересувани от рязко подобряване на образованието, без да имат пряка изгода и интерес.

„Ти си идеалист и фантазьор, присмива ми се позната. – Такава промяна в школото българско не може да се случи. Еле пък точно сега, когато в това мършаво по принцип министерство има възможност да се усвоят малко пари. Я по-добре помисли как да не изостанеш от набиращия мощ патриотичен поток!“ Добре де, опитвам с римейк като за XXI век:

„Блясва искрата любородна, буен огън разпалва любовта народна в сърцата на младите, те тръгват по гората…“ Стоп! Каква гора? Та тя е изсечена и разпродадена от хора, за които е нямало друг поминък.

Или: Пак вятърът ечи, пак Балканът стене, сам юнак на военен самолет. Мощните двигатели бучат и зоват неговите братя. Те носят мъжки сърца и български имена, от сън се събуждат и скачат в кабините на многоцелевите си самолети. Какви самолети, къде са…?

Хубава Яна Йовану тихо говори: „Хич не си и помисляй да се правиш на интересен, ако и да си овчар от инициативата на Бойко. Такава партия не се изпуска!“ На две нозе Балканджи Йово излиза да си я изпрати, с две ръце си я прегръща и двете му очи блестят радостно; зер еврата, които Яна ще изпровожда, също си ги бива.

Бих могъл да се напъна да опитам и с „Под игото (на невежеството)“, но млъкни разум. За тебе няма място на тази географска ширина и дължина. Ще се намерят други със „сърце“ и с „духовност“ да го римейкнат правилно и да извисят над грубия ти примитивен реализъм.

Впрочем, отварям „Ръкописните учебници“ на същия този Добри Чинтулов, от който плагиатствам по-горе. Учебниците са издирени, обработени и публикувани от Дочо Леков и доскоро можеше да бъдат купени за впечатляващите 5 (пет) лева от книжарницата на БАН (като се излезе от работния вход на парламента, вляво през улицата). В тях намирам урок по непрекъснати (безкрайни) дроби. Нещо, което аз не съм научил нито в училище, нито в (българския) университет. Наложи ми се да ги науча сам, когато ми потрябваха, след като бях започнал да работя. (Уф, извинявам се за своеволието, позволих си да го направя, без да съм обучаван в една от бъкащите отвсякъде европейски програми по „лайф-лонг-лърнинг“.) Е, питам се аз, как този образователен невежа Чинтулов е можел да мъчи горките български ученици през XIX век с толкова трудна математика? Нямало ли е общество от загрижени родители, от компетентни образователни експерти и НПО-та, които да го порицаят?

*Авторът работи в института по електроника, БАН.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Добре съобщено ! Поднесено с емоция и много, много материал за размисъл.
    А може би стига размисли. Нещата са казани пределно ясно

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.