Лаура Хисени е била типичен косовски тийнейджър, който виси по кафенета с приятели и не прави нищо особено, с което да тревожи родителите си. „Тя викаше такси, за да отиде на кафе с приятелите си в града; носеше същите дрехи като тях - понякога къси поли, джинси. Беше много модерна”, казва Фаик Уксмажли, за чийто син Арбнор Лаура е била омъжена.

Очите на мъжа се пълнят със сълзи, докато прехвърля спомените си, седейки на дървен стол на балкона си в бедно село, разположено в равнината около третия най-голям град в Косово - Феризай. Недалеч от него е основната американска база в страната „Кемп Бондстийл”.

Уксмажли разказва, че Арбнор и неговият по-малък брат Алберт са били общителни и отворени като Лаура, но нещо се е случило с тримата през 2014 г. „Само за няколко месеца селският имам и неговата жена им промиха мозъците”, казва той. „Те станаха стриктни мюсюлмани и се отдалечиха от приятелите си. Арбнор си пусна брада, започна да носи къси панталони до прасеца - запазена марка на някои фундаменталисти, и говореше безспир за Шам - религиозен термин, означаващ региона на Сирия. Лаура, която е в началото на 20-те си години и е майка на две деца, се загърна с черна бурка от главата до петите, започна да стои само в стаята си и рядко говореше с когото и да било”, спомня си свекър й.

„Не можех да разпозная децата си. Те говореха за оказване на помощ на техните братя в Сирия и казваха, че истинските мюсюлмани са изцяло посветени на религията. Но най-много се притесних, когато казаха, че „Кемп Бондстийл” трябва да бъде бомбардиран. Опитах се да им обясня, че САЩ са помогнали на Косово, но скоро осъзнах всичко… Те са планирали да заминат за Сирия”, казва Уксмажли.

Отчаян в опитите си да ги спре, той отива в полицията. „Помолих ги десетки пъти да конфискуват паспортите им, но те не направиха нищо. Децата ми излетяха от Прищина за Турция и след това са преминали сирийската граница”, казва Уксмажли.
Лаура е една от малкото, но увеличаващи се на брой млади косовски жени, някои дори тийнейджърки, които са се присъединили към радикалната военна групировка ИДИЛ („Ислямска държава” в Сирия и Ирак). Някои от тях, като Лаура, следват съпрузите си, но други отиват сами, или поне се опитват. Много малко от тях обаче се връщат.

Тази тенденция притеснява косовските власти. По данни на полицията за 300 мъже и 36 жени се знае, че са напуснали мюсюлманската държава с население от 1,8 милиона души, за да се присъединят към ИДИЛ. Това е най-високият дял на глава от населението в цяла Европа, като подобна е статистиката и за близко разположената Босна и Херцеговина.

Много от историите на жените и мъжете, които напускат домовете си, за да се присъединят към ИДИЛ, приличат на тези на техните връстници на Запад - бунт срещу инакомислещи родители, индоктриниране от религиозни лидери и обсебване от интернет. След конфликта в края на 90-те години Западът подкрепи автономията на Косово от Сърбия, а впоследствие и неговата независимост през 2008 г., убеждавайки населението, че най-близките му съюзници са във Вашингтон и Брюксел. През цялото това време обаче ислямистки групи са набирали влияние в страната. След войната в Косово се регистрира силно присъствие на благотворителни организации от арабски държави, които предлагат курсове по английски език и компютър заедно с инструкции по Корана. Много млади мъже получават стипендии, за да бъдат обучени за имами в Саудитска Арабия, Египет и други държави. В резултат жени с фереджета и бурки и мъже с къси панталони и с мюсюлмански бради вече са се превърнали в обичайна гледка в страната.

Косово е една от най-бедните държави в Европа с безработица над 30%, но Фаик Уксмажли, заможен човек с около 40 работници в неговата фирма за изработка на дървени стълбища, твърди, че бедността няма нищо общо със случилото се с неговото семейство. Той твърди, че без съмнение неговите синове и снаха му са радикализирани от селския имам Нехат Хисени и неговата съпруга.

Уксмажли разказва, че след като децата му са се свързали с него, за да кажат, че са част от ИДИЛ, той е разпродал голяма част от бизнеса си, за да финансира пътуване, с което да се опита да ги върне. Похарчил е 30 000 евро предимно за посредници, за да влезе на територията на ИДИЛ. Пътувал през Източна Турция до Мосул в Северен Ирак и след това до Алепо в Сирия - по маршрут с изгорени къщи и трупове по улиците. Накрая обаче не получил разрешение да стигне до военния лагер, където се предполага, че е било семейството му. „ИДИЛ не ме пусна в близост до военната зона. Не успях да намеря децата си”, казва мъжът.

Връщайки се вкъщи, той получава лоши новини от Лаура, с която контактува онлайн. Синът му Арбнор бил убит при въздушна атака в Ирак, в която другият му син Алберт бил сериозно ранен. Но Уксмажли казва, че все още се опитва да намери начин да върне вкъщи поне Лаура и двамата си внуци - на 2 и на 4 г.

През март 2015 г. парламентът в Косово за първи път обяви участието в чужди конфликти за престъпление, което се наказва със затвор до 15 години. В края на 2014 г. полицията затвори 14 арабски неправителствени организации по подозрения, че имат близки връзки с радикални ислямски групировки в Косово. В една от най-големите подобни операции на Балканите бяха арестувани 78 души, включително 11 имами, по подозрения за набиране на кадри сред косоварите за „Ислямска държава”. Всички след това бяха освободени, но някои от тях все още се разследват.

Съседните страни Албания и Македония също са изправени пред подобни проблеми, свързани с радикализацията, както и Босна на север, но косовската полиция посочва, че тяхната държава има лошия късмет да осигурява най-много кадри за ИДИЛ от региона на глава от населението. Вехби Бушати от антитерористичния отряд на албанската полиция заяви, че 29 жени са отишли в Сирия и Ирак от неговата държава, която има 2,8 млн. души население. Експертите по сигурността казват, че общо към 150 албански граждани участват в сирийския конфликт. Числата за Македония, които имат малцинство от етнически албанци, не са публично достъпни.