Опасно е Борисов да се превръща в Мистър Йес

Целта е РБ за ГЕРБ да се превърне в нещо като ХСС за ХДС на Меркел

Две политически аксиоми бродят из държавата - че предсрочните избори няма да променят нищо и че избори ще има, когато Борисов реши. Изобщо обсъждането на темата за предсрочните избори за обществото е нещо като рекламния блок в телевизиите - стане ли напечено, пускай реклами.

По традиция за избори говорят най-много тези, които най-малко ги искат. Или както написа в един статус Георги Харизанов от Института за дясна политика: „Малките партии се държат като ненормални, защото им мирише на избори, а мирише на избори защото малките партии се държат като ненормални.”

Що се отнася до най-големите - в сряда Томислав Дончев в прав текст заяви в ефир, че най-голяма полза от предсрочни избори има ГЕРБ, защото ще си увеличи резултата. Нямайте съмнение, че е прав - там си поръчват социологически изследвания като сводката за времето, а обиколките по структурите, която започна Цветан Цветанов посред зима, е предизборен преглед на бойната готовност на личния състав.

Аргументите защо Борисов не иска предсрочни изори са ясни - от международното положение през еврофондовете до галещата егото необходимост да изкара пълен мандат заради 2013-а…

Виж - по-интересно е защо може да поиска предсрочни избори. Дежурният отговор е ясен - за да вземе повече, отколкото има в момента. В конкретен план, ако в един момент коалиционните и подкрепящите партньори се окажат с по-големи претенции от допустимото (както е тръгнало) и устойчивостта падне критично ниско, възможно е да бъдат жертвани 3 месеца предизборна суматоха, за да се постигне по-висока и дългосрочна стабилност.

Новото е, че бъдещите резултати се анализират не само за ГЕРБ, а за тандема ГЕРБ - РБ. С абревиатура идеята може да се означи и така: ГЕ(РБ). Целта е РБ за ГЕРБ да се превърне в нещо като ХСС за ХДС на Меркел.

И с невъоръжено анализаторско око се виждат две неща: че в самия Реформаторски блок всички освен ДСБ упорито говорят за запазването и светлото бъдеще на коалицията; и второ - че от ГЕРБ при всеки удобен случай ги сочат за най-важния им партньор.
Борисов никога повече няма да допусне ситуацията, в която да е сам срещу всички. Не само защото партията му трудно ще спечели 121 и нагоре гласове, но и защото винаги е нужна странична парламентарна подкрепа.

Затова предсрочни избори ще има, когато ГЕРБ прецени, че заедно с РБ (нов) могат да прехвърлят 121 гласа, или поне плътно да ги приближат.

Дори и при вариант 2 в 1 наесен ритуалното харакири на Радан Кънев няма да му позволи да създаде какъвто и да е проект, който да го вкара в парламента. Но дори това да стане - неговият основен противник там ще се окаже новият РБ, или поне той ще отклонява критиките, упреците и заканите.

Това е още една причина Борисов силно да държи на партньорството си с РБ. В този смисъл очаквам на едни предсрочни избори братска гербаджийска помощ към реформаторите (второ преработено издание).

И тъй като „причина първа е да се вземе повече от досега, следва причина втора - ако балансът се окаже невъзможен, отива се на предсрочен вот. Тезата, че вече не ДПС, а ГЕРБ е балансьорът, и то учудващо добър, е по същество вярна. Но топките за жонглиране станаха прекалено много. В парламента има 8 парламентарни групи - партии и коалиции от коалиции, които непрекъснато се множат. Силно нараства групата на независимите, Местан на практика действа като „мини-ПГ”, шизофренията в РБ с позициите на Радан Кънев и ДСБ бележи непокорявани политически абсурди. Клубът по управленски интереси все повече започва да предявява лични претенции.

Всичко това създава обществен фон на несигурност и склонност към неприемливи компромиси. А дежурният аргумент е, че този парламент е подменил волята на избирателя. Понякога клишетата се превръщат в такива, защото са верни.

И случаят „Бокова” с доста грубия натиск на АБВ, и случаят „Кунева” с „квотното разпределение ” на РБ са само част от примерите. Средата става видимо неустойчива. И в един момент изкуството да балансираш може неусетно да прерасне в навика да правиш неприемливи компромиси. А за имиджа на мъжкаря Борисов не е полезно да се превръща в конформистки настроения „Мистър Йес”.

Причина трета - отклоняване на вниманието. У нас вниманието се отклонява за всичко и от всичко. Консерва копърка да отвори човек, ще е за отклоняване на вниманието от проблемите на промишления риболов. Но едни предсрочни избори са нещо мащабно - те ангажират вниманието на цялата страна в продължение на месеци. А обществото е взривоопасно уморено и нетърпеливо спрямо натрупаното напрежение. Агресията и насилието взеха да стават всекидневие. Връща се недоверието в институциите от нивата на кабинета „Орешарски”. Скандалите във ВСС товарят допълнително преплитащата крака съдебна система.

Нещо ще трябва да изиграе ролята на клапан за изпускане на произведената политическа пара и обществено напрежение.

Ако ще има предсрочни избори, най-важното за Борисов е да бъдат приети успешно промените в основните общи и устройствени закони за съдебната власт, както и антикорупционният закон. Ако всичко с преговорите по коалиционното споразумение с РБ мине гладко или поне с малки различия, това ще заздрави още повече позициите на реформаторите и ще удари по ДСБ, които прибързано и хлапашки напуснаха коалиционната „седянка”.

След това може да се пристъпи към належащи промени в изборното законодателство и президентът Плевнелиев спокойно може да дочака края на мандата си като баща на трети служебен кабинет.

Какво ще се промени от уж „нищо няма да се промени”? Всъщност - това е основното. Ще се промени много. Мъдрият избирател, на когото тая шарена черга дойде до гуша, едва ли ще вкара отново половин България в Народното събрание. Видя се, че масовата представителност е също толкова вредна, колкото и двуполюсният модел.
Най-вероятно ГЕРБ и РБ ще вземат общо повече от сегашните 84+23, или 107 гласа. ДСБ няма да влезе. АБВ най-вероятно също, особено ако БСП се постараят повечко и сменят курса на превръщането си в политически фосил. „Атака“ с двамата подсъдни лидери също едва ли ще има кресла в парламента. Онова нещо като нищо след Барековото ГМО също ще гледа трибуната на НС по телевизора. Очертава се 4- или най-много 5-партиен парламент с присъствието на системни партии и ясна политическа ориентация с ляво, дясно и центристко патриотично крило. А това вече е голяма промяна.