Милиони се изливат за контролирана подмяна на образователните, историческите и семейните ценности на обществото

Главата на Римокатолическата църква и Руският патриарх се срещнаха. За първи път от хиляда години. Среща, чието значение човечеството ще осъзнае вероятно след векове. Папа Франциск и патриарх Кирил подписаха декларация, в която не просто поставят началото на обединение на християните, но и която припомня основополагащи принципи за християнското семейство, традиция и ценности.

Ако през уикенда сте чели медиите на българската олигархия, ще разберете, че за тях въпросната среща е от второстепенно значение. Особено за изданията на олигарха Иво Прокопиев - „Капитал“ и „Дневник“, и за сайта на бившата говорителка на Иван Костов Стоянка Георгиева - „Медиапул“. В тях няма да откриете и ред от писмената позиция на папата и патриарха в защита на християнското семейство - “притеснени сме от кризата на семейните ценности в много страни... семейството е основано на брака - акт на свободно дадена воля и вярна любов между мъж и жена... съжаляваме, че други форми на съжителство са поставени на едно ниво с този съюз”.

Умишленото цензуриране на този пасаж от съвместната декларация на съвременните водачи на християнската религия в изданията, които се финансират от фондация “Америка за България” и през организацията на Джордж Сорос у нас - “Отворено общество”, нагледно показва не просто, че въпросните “медии” всъщност нямат общо с обективната журналистика, а служат единствено за прокарване на лобистки интереси и платена пропаганда. Въпросните медии не могат да преглътнат призива на папата и на руския патриарх за ограничаване на еднополовите бракове, които са приветствани на страниците им като висша евроатлантическа ценност.

Това, което със сигурност можем да очакваме, е в близките дни да прочетем из сайтовете на родната олигархия как поредният грантов анализатор анатемосва папата или руския патриарх. Особено втория. Та нали е руски патриарх!

Кампанията по дискредитиране на Ирина Бокова

Конкретната ситуация е показателна за морала и ценностната система, които очевидно са в дефицит за хората, които изпълняват ролята на мегафон на корпоративните и други интереси на чужди държави и частни компании.

Достатъчно е да проследим активирането на грантово зависимите политически, икономически, медийни и обществени кръгове около номинацията на българката Ирина Бокова за генерален секретар на Организацията на обединените нации. Генералният директор на най-голямата организация на ООН – ЮНЕСКО, от една година е спрягана за фаворит за наследник на Бан Ки-мун, но в последните седмици у нас бе организирана грозна кампания, която целеше, ако не да провали номинацията на Бокова, то поне да намали шансовете й.

И не само защото кандидатката за всички постове - пряко обслужващата интересите на Иво Прокопиев българска еврокомисарка Кристалина Георгиева, има непремерени амбиции за поста на генерален секретар на ООН, а защото очевидно плановете на финансиращите българските медии бухалки не включват ръководния пост на световната организация да се поеме от независим международен авторитет, какъвто несъмнено е Бокова.

Прокопиев - олигархът комисионер в услуга на чужди интереси

Сложната мрежа от взаимни зависимости и олигархично-корпоративни интереси, която стои зад действията на кръговете около Иво Прокопиев, Огнян Донев и т.н., бе донякъде разконспирирана от самия разградски комсомолец. Малцина си спомнят как на 14 май 2014 г. в медиите се появи мейл, в който Иво Прокопиев “спускаше” на главните си редактори не просто задачи за изпълнение, но и конкретни насоки какво да съдържат “журналистическите” материали.

Със сигурност идентична схема е приложил Прокопиев и когато преди десет дни в контролираните от него издания се появи поредната манипулация, в която главно действащо лице за пореден път се оказа и депутатът от ДПС Делян Пеевски. Очевидната лична неприязън на Прокопиев към Пеевски достигна нови измерения с опита да се внуши, че е по силите на български политик с известни бизнес интереси едва ли не да дирижира контрабандата на цигари в Турция.

Подобни твърдения са абсурдни най-малко по две причини. Първо, трудно може да си представим, че е по силите дори на вездесъщия Пеевски да организира каквото и да е на фона на повсеместния контрол на режима на Реджеп Таип Ердоган.

Второ, контрабанда на цигари има, но всъщност тя е преди всичко от Турция към България и от това страда най-големият български производител “Булгартабак”. Атаката на изданията на Прокопиев, разбира се, има също поне две цели - от една страна, “пуснатата” информация бе идеално употребена от турските сценаристи, които дърпат конците на новия политически проект на изменника Лютви Местан, а от друга страна - върши идеална работа на конкурентите на българския цигарен гигант.

Така на практика кръгът се затваря. А Прокопиев печели по две линии - атакува Пеевски, като замесва за пореден път името му във всевъзможни сценарии и изпълнява ролята си на комисионер, като обслужва интересите на чужди производители на цигари, които са преки конкуренти на “Булгартабак”. С тази разлика, че в бюджета на България през 2015 г. са постъпили 754 млн. лв. от родния производител на цигари, които са в пъти повече от парите, влизащи в хазната от чуждестранните производители. Да не говорим за крайно антибългарската позиция, която заеха медиите на Прокопиев, подкрепяйки Ердоган и протежето му Местан, само и само да не признаят факта, че Ахмед Доган и Делян Пеевски не предадоха българските национални интереси, заставайки твърдо срещу опитите на турския президент да овладее ДПС, а с това и да влияе в голяма степен върху българския политически живот.

Прокопиев по-скоро ще се продаде на турските интереси, отколкото да признае, че Пеевски може да извърши нещо полезно за страната ни. Което пролича и от истеричните опити на медиите му грубо да изкривят значението на забраната на двамата политици да влизат в Турция. Може и да не е съвпадение, че именно бившият министър на образованието, който бе от Реформаторския блок - политическата организация, която си взаимодейства на всички нива с кръга „Капитал“, постави скандалния въпрос - „робство“ или „съжителство“. Модерната в последно време политическа шизофрения явно е овладяла съзнанието на кръга „Капитал“ и присъдружните му медии.

С грантове срещу националното достойнство

Защо чуждите организации финансират точно определен кръг сфери. Защо грантовете са насочени към купуване на редакционно съдържание в медии бухалки, към изграждане на публични говорители и “граждански” мрежи за защита на лобистки интереси за контролирана подмяна на образователните, историческите, културните и семейните ценности на обществото, както и за контрол върху съдебната система, с акцент върху постановяващите присъдите - съдиите.

Реално медиите, които се издържат от грантове, само формално се водят собственост на родни олигарси комисионери и защитници на интересите на чужди корпорации. Така на практика истинските кукловоди си осигуряват удобно алиби и прикритие за контрол и манипулация. А към тях, като се добавят и десетките милиони изляти в НПО-та, с лекота може да се пречи например на развитието на българския зимен туризъм. Роля, която от години изпълняват шепа особено добре финансово подсигурени “екоактивисти“.

Чуждите пари в образованието също са от особено значение, защото следващите поколения ще бъдат с лекота обучени в ценностите на еднополовите бракове.

Най-важното финасиране е, разбира се, в съдебната система, защото магистратите, и най-вече съдиите, са тези, които могат да осигурят не просто индулгенция за международните корпорации и техните български наместници, както и печеливш изход от всеки съдебен спор с българска компания или български бизнесмен, но и през последната дума на Темида да влияят върху цялостния обществено-политически живот на държавата.

Всичко това можеше да бъде просто една “теория на конспирацията”, ако обаче не беше реалност, в която българското общество живее през последните години. Точно заради това, колкото и грантовите медии и анализатори да иронизират необходимостта от защита на “националния интерес”, такава е нужна повече от всякога и дори много повече - нужно е ново българско Възраждане.

Медиите на Прокопиев заеха крайна антибългарска позиция в подкрепа на Ердоган и протежето му Местан.