Евродепутати предупреждават за руска намеса във вота за ЕП Брюксел вини Москва в дирижирана пропаганда

2/3 от страната е икономическа пустиня Най-високи са заплатите в център „Козлодуй“

Румънци и македонци пробили системата на митниците Взимат лиценза на камионите с горива, ако нямат застраховка за опасни товари

Търсят предшественика на Троянския манастир Свлачище разкри пръстени, апликации, фибули и оръжия

Проф. Тодор Кантарджиев: Изолирахме нов грипен щам

Силните ветрове доведоха до 9 жертви в Европа (ВИДЕО)

Вятърът утихва днес, ще е слънчево

Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

НАТО търси баланс между Гърция и Турция

Операцията събуди стари спорове

Натовски кораби вече ще следят турския бряг. Те ще идентифицират плавателни съдове с бежанци и мигранти и ще информират за това турската брегова охрана и европейската агенция Фронтекс.

Какво следва от факта, че НАТО предприема действия в Егейско море. Критичните параметри, които трябва да се имат предвид, са следните:

1. НАТО ще събира сведения за региона. Ще разузнава, ще следи и ще надзирава северните и централните части на Егейско море. Операцията ще се извършва от Втора постоянна морска група от кораби на алианса в Средиземно море. На практика тези кораби ще следят турския бряг, ще откриват плавателни съдове с бежанци и мигранти и ще предоставят сведения на турската брегова охрана и на агенцията Фронтекс. Натовските кораби няма да се намесват в управлението на инциденти. Те ще се намесват само в краен случай, тоест, когато се извършват издирвателни и спасителни операции на бедстващи хора.

2. Гърция и Турция няма да участват в командването на операциите и няма да могат да предприемат действия в границите на териториалните води и на въздушното пространство на другата страна. За да бъдат избегнати проблеми, които биха могли да възникнат от хроничната конфронтация между двете страни, натовската операция има две особености:

а) двете крайбрежни държави в Егейско море са извадени от функцията да поемат командването на операцията. В момента командването на Втората постоянна морска група от кораби е възложено на германците. От тях командването ще бъде поето след това от други натовски държави с изключение на Гърция и Турция.

б) Гърция и Турция няма да имат право да извършват операции в териториалните води и във въздушното пространство на другата страна.

3. Проблемът с гръцкото въздушно пространство: докато на теория натовската операция предвижда зачитане на гръцкия суверенитет, в действителност има проблем със спора на двете страни за шестте и десетте морски мили между териториалните води и въздушното пространство. От 1960 г. с решение на Военния комитет на НАТО за целите на алианса морските и въздушните граници на държавите членки са идентифицирани. Това означава, че по време на натовска операция в Егейско море ще бъдат зачитани само шестте и десетте морски мили от гръцкото въздушно пространство.

4. Проблемът със зоната за издирване и спасяване: като се има предвид, че Турция оспорва границите на гръцката зона за издирване и спасяване, възможно е да възникнат проблеми в международните води в Егейско море. Тези проблеми могат да се сведат до това каква е отговорността на всяка от страните. Позитивното за Гърция е, че лицата, които ще бъдат спасявани, след това ще бъдат връщани в Турция.

5. Реална цел са патрулите в района между Гърция и Турция: от октомври 2015 г. Германия държи да бъде контролиран районът между Гърция и Турция с общи патрули на двете страни. Гърция реагира, смятайки с основание, че проблемът не бива да се решава в морето, а по турското крайбрежие. В противен случай на риск е изложен животът на мигранти и бежанци, а такава операция лесно може да прерасне в издирвателна и спасителна. С натовската операция патрулите в района ще се осъществяват не от Гърция и Турция, а от корабите на останалите натовски държави, които ще имат правото да оперират в териториалните води на двете съседни страни.

6. Изключването на Додеканезите от района, където ще се проведе операцията: макар че в текста изрично не се споменава това, се разбра, че районът, в който ще действа натовската група, ще включва островите Лесбос, Хиос, Самос до остров Агатониси. Додеканезите остават извън операционното планиране, въпреки че 25 на сто от миграционните потоци стават в района около тези острови. Турция ще изисква изключването на Додеканезите по две причини:

а) първата е, че след гръцко-турската криза на остров Имия/Кардак Турция не признава споразумението за делимитация, подписано през 1932 г. с Италия за Додеканезите. Ако тя приеме НАТО да извършва действия в района, това означава, че ще трябва или косвено да признае границите, или да бъде въвлечена в трайна конфронтация с Гърция за района на действие на корабите от бреговата охрана на всяка от страните.

б) Турция смята, че Додеканезите остават демилитаризирани съгласно Парижката конвенция от 1947 г. Навремето, дори когато американски военни кораби посещаваха остров Родос, Турция протестираше пред САЩ. Ако сега Турция приеме присъствието на военни сили на НАТО, тя не би могла да има основание след края на операцията да повтори тези свои твърдения.

Слаба страна на решението е, че изключването на Додеканезите може просто да прехвърли миграционните потоци от Лесбос към южната част на Егейско море.

7. Консесусът в решенията на НАТО и по отношение на доктрината Лунс: във връзка с въпроса дали решението е добро или лошо, следва да се разбира, че решенията на алианса се вземат само с консенсус. Би било трудно за Гърция или за Турция да прокарат свои виждания, които биха могли да предизвикат дисбаланси във вреда на другата страна. Наред с това от 1980 г. НАТО прилага доктрината „Лунс“ (по името на генералния секретар на алианса от 1971 до 1984 г.). Според нея алиансът не се намесва в двустранни спорове между страните членки. Затова НАТО не включва в ученията си региони, за които съществува спор между Гърция и Турция по отношение на това дали те са демилитализирани. За реалностите на НАТО решението е относително балансирано, а проблемите управляеми.

За Гърция ще бъде изключително положително да бъде постигнато спиране на миграционните потоци. Ефикасността на натовската операция ще бъде оценена в зависимост от сътрудничеството на турските власти с натовските сили.

8. Турция не се е прицелила в Егейско море, а в Сирия: причината Турция да приеме натовската операция в Егейско море не личи да е свързана с гръцко-турските спорове. Турция се интересува да въвлече НАТО в Сирия (както се опита да го направи със сваления руски самолет). В Егейско море тя просто демонстрира дух на сътрудничество с цел подкрепа от европейските държави по нейния главен проблем: кюрдите в Сирия.

*Превод БТА

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.