47-годишен мъж е починал при челна катастрофа на пътя София-Варна, двама души са ранени

Търговец завъртя наркооранжерия в къща

Китай обвини американски военен кораб в нарушаване на суверенитета на страната

Турската армия започна нови удари срещу цели на кюрдски организации в Сирия

Макрон предполага, че Великобритания може да постигне специално търговско споразумение с ЕС след Брекзит

Зам.-министърът на отбраната: Военно-окръжната прокуратура в Пловдив се сезира за авариралия самолет „Спартан“

Шефът на НЗОК: Системата на здравеопазването ще се срине след година-две

„Туитър“ блокира повече от 1000 акаунти по подозрение за руска пропаганда

Кола излетя на пътя край Банско, четирима ранени

Буря е повредила части от руски ракетен комплекс С-400, пътуващ за Китай

Тереза Мей: Втори референдум във Великобритания за Брекзит няма да има

Рокпевецът Том Пети е починал от свръхдоза от седем лекарства

Косовската полиция не предвижда специални мерки за сигурност при визитата на сръбския президент

Еротична екстраваганца от Франсоа Озон Страхотната мацка Марин Вакт с главна роля в “Double Lover”

Пентагонът: Операцията на Турция в Африн няма да повлияе на двустранните отношения

Анекс за реформаторска легитимност

Закъснялото коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ има за задача единствено да опази остатъчното единство на реформаторите

Балансьор. Това беше новата роля, с която Бойко Борисов неведнъж се хвалеше. Не без основание. В продължение на година министър-председателят удържаше балансите в сложната парламентарна конфигурация. Никак не изглежда лесно да угодиш хем на Реформаторския блок, от една страна, хем на АБВ, Патриотичния фронт и често ДПС – от друга.

Прокарването на съдебната реформа беше истинският тест за балансьора. Но именно там Борисов изпусна политическия баланс. И то не че съдебната реформа не мина, а че се лиши от реформаторска легитимност. Оставката на Христо Иванов и минаването на Радан Кънев и партията му в опозиция наклониха балансите твърде много към другия лагер.

Борисов не искаше да си отваря нов фронт – опозиция от реформаторски позиции. А Радан Кънев даде подобна заявка. Министър-председателят направи няколко хода с цел да възстанови баланса и да подчертае реформаторската легитимност на управлението. Едно от тези действия е съгласието за подписването на анекс към коалиционното споразумение между ГЕРБ и Реформаторския блок.

Подобен документ е изгоден както за ГЕРБ, така и за тази част от реформаторите, които продължават да подкрепят управлението. От една страна, Борисов търси възможност за нова реформаторска легитимност, давайки да се разбере, че реформите ще продължат. А от друга – ДБГ и СДС намират в коалиционния анекс добро оправдание, че ще продължат да подкрепят управлението.

Споразумението обаче закъсня. Предстоящото му подписване няма да успее да има силния ефект, на който се надяваха инициаторите му в началото, а именно да тушира атаките на Кънев след излизането му в опозиция. Интересът към подписването на анекса намаля. Конкретното му съдържание пък вероятно няма да достигне до много повече хора извън подписалите го. А традиционният обществен скептицизъм към каквито и да е обещания с дългосрочен хоризонт отново ще вземе връх.

Споразумението като че ли все повече има значение за самия Реформаторски блок. Кой ще го подпише и кой няма. Това най-после ще даде отговор на въпроса коя партия в кой реформаторски лагер стои – опозиционния или на управляващите. Въпросът не е без значение. Ако ДСБ остане единствената партия, която няма да подпише споразумението, това няма да бъде добър сценарий за Радан Кънев. Той ще остане изолиран, а обвиненията в самонадеяност, разцепление на блока и лидерски амбиции ще звучат по-силно. В случай че и някоя друга партия не сложи подписа си под анекса, председателят на ДСБ ще бъде в позицията да настоява, че все повече формации се присъединяват към неговата опозиционна роля.

Най-голяма полза от подписването на нов коалиционен анекс може да извлече ДБГ. Няма съмнение, че в документа ще са заложени текстове за ускорено приемане на антикорупционния закон на Меглена Кунева. Нещо повече, в споразумението тя може да настоява и за залагане на конкретни образователни реформи, което да даде добри шансове за прокарване на нейните инициативи. По този начин новият образователен министър ще може да изпълни обещанието си за ускоряване на реформите в образователния сектор и да отговори на скептицизма при гласуването й. Анексът към коалиционния договор ще бъде силен гарант и механизъм за оказване на натиск върху ГЕРБ за приемане на тези две ключови за ДБГ инициативи. Евентуално второ бламиране на Кунева по антикорупционното законодателство или неподкрепа за реформите в образованието рискува ново напрежение между ГЕРБ и реформаторите. Сценарий, който няма как да се хареса на Борисов и на балансьорската му роля.

На последно място, но не и по значение, е и битката за наследството на Реформаторския блок. Марката „Реформаторски блок“ вече се наложи. Коалицията мина през почти всички избори. Резултатите не бяха лоши. Множество данни показват, че има избиратели, които припознават себе си не като привърженици на отделна партия в блока, а като симпатизанти на Реформаторския блок като цяло. Това е наследство, което е трудно да загърбиш лесно.

След минаването си в опозиция Радан Кънев претендира да носи моралното наследство на Реформаторския блок. Не е ясно обаче как тази претенция се удържа при некатегоричното опозиционерстване на ДСБ, неизлизането й от РБ и най-вече при заявката за създаване на нов десен проект. Така или иначе на останалите партии в РБ им потрябва спешно реформаторска легитимност, за да не се окажат в позицията на официозна реформаторска креатура на ГЕРБ. Анексът към коалиционното споразумение е само епизод от битката за реформаторска легитимност.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.