На 22 октомври 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за вторник, 22.10.2019

Трима контузени в „Игри на волята“ Славяни отново ще спят в лукс

Фейсбук с нови правила за сигурност за предстоящите президентски избори в САЩ

Путин предлага помощ на Африка без условия

Еди Рама отхвърли искането на опозицията за оставка

Нетаняху върна мандата за съставяне на правителство

Испанската полиция разби банда обирджии, ограбвали домове на футболисти

Руски хакери се маскирали като ирански Атакувани били поне 35 държави, като в 20 нападенията били успешни

Христо Иванов и Атанас Атанасов приемат гаврата на Тома Белев с еврейския народ Лидерите на „Демократична България“ не искат да вземат мерки срещу кандидата им за общински съветник в София

„Пепел от рози“ получи френска награда

Протест пред френското посолство у нас в подкрепа на Северна Македония за ЕС

Вдигат заплатите с ускорени темпове

Колко месеца имам право на обезщетение като безработен

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ във вторник, 22 октомври 2019

Анекс за реформаторска легитимност

Закъснялото коалиционно споразумение между ГЕРБ и РБ има за задача единствено да опази остатъчното единство на реформаторите

Балансьор. Това беше новата роля, с която Бойко Борисов неведнъж се хвалеше. Не без основание. В продължение на година министър-председателят удържаше балансите в сложната парламентарна конфигурация. Никак не изглежда лесно да угодиш хем на Реформаторския блок, от една страна, хем на АБВ, Патриотичния фронт и често ДПС – от друга.

Прокарването на съдебната реформа беше истинският тест за балансьора. Но именно там Борисов изпусна политическия баланс. И то не че съдебната реформа не мина, а че се лиши от реформаторска легитимност. Оставката на Христо Иванов и минаването на Радан Кънев и партията му в опозиция наклониха балансите твърде много към другия лагер.

Борисов не искаше да си отваря нов фронт – опозиция от реформаторски позиции. А Радан Кънев даде подобна заявка. Министър-председателят направи няколко хода с цел да възстанови баланса и да подчертае реформаторската легитимност на управлението. Едно от тези действия е съгласието за подписването на анекс към коалиционното споразумение между ГЕРБ и Реформаторския блок.

Подобен документ е изгоден както за ГЕРБ, така и за тази част от реформаторите, които продължават да подкрепят управлението. От една страна, Борисов търси възможност за нова реформаторска легитимност, давайки да се разбере, че реформите ще продължат. А от друга – ДБГ и СДС намират в коалиционния анекс добро оправдание, че ще продължат да подкрепят управлението.

Споразумението обаче закъсня. Предстоящото му подписване няма да успее да има силния ефект, на който се надяваха инициаторите му в началото, а именно да тушира атаките на Кънев след излизането му в опозиция. Интересът към подписването на анекса намаля. Конкретното му съдържание пък вероятно няма да достигне до много повече хора извън подписалите го. А традиционният обществен скептицизъм към каквито и да е обещания с дългосрочен хоризонт отново ще вземе връх.

Споразумението като че ли все повече има значение за самия Реформаторски блок. Кой ще го подпише и кой няма. Това най-после ще даде отговор на въпроса коя партия в кой реформаторски лагер стои – опозиционния или на управляващите. Въпросът не е без значение. Ако ДСБ остане единствената партия, която няма да подпише споразумението, това няма да бъде добър сценарий за Радан Кънев. Той ще остане изолиран, а обвиненията в самонадеяност, разцепление на блока и лидерски амбиции ще звучат по-силно. В случай че и някоя друга партия не сложи подписа си под анекса, председателят на ДСБ ще бъде в позицията да настоява, че все повече формации се присъединяват към неговата опозиционна роля.

Най-голяма полза от подписването на нов коалиционен анекс може да извлече ДБГ. Няма съмнение, че в документа ще са заложени текстове за ускорено приемане на антикорупционния закон на Меглена Кунева. Нещо повече, в споразумението тя може да настоява и за залагане на конкретни образователни реформи, което да даде добри шансове за прокарване на нейните инициативи. По този начин новият образователен министър ще може да изпълни обещанието си за ускоряване на реформите в образователния сектор и да отговори на скептицизма при гласуването й. Анексът към коалиционния договор ще бъде силен гарант и механизъм за оказване на натиск върху ГЕРБ за приемане на тези две ключови за ДБГ инициативи. Евентуално второ бламиране на Кунева по антикорупционното законодателство или неподкрепа за реформите в образованието рискува ново напрежение между ГЕРБ и реформаторите. Сценарий, който няма как да се хареса на Борисов и на балансьорската му роля.

На последно място, но не и по значение, е и битката за наследството на Реформаторския блок. Марката „Реформаторски блок“ вече се наложи. Коалицията мина през почти всички избори. Резултатите не бяха лоши. Множество данни показват, че има избиратели, които припознават себе си не като привърженици на отделна партия в блока, а като симпатизанти на Реформаторския блок като цяло. Това е наследство, което е трудно да загърбиш лесно.

След минаването си в опозиция Радан Кънев претендира да носи моралното наследство на Реформаторския блок. Не е ясно обаче как тази претенция се удържа при некатегоричното опозиционерстване на ДСБ, неизлизането й от РБ и най-вече при заявката за създаване на нов десен проект. Така или иначе на останалите партии в РБ им потрябва спешно реформаторска легитимност, за да не се окажат в позицията на официозна реформаторска креатура на ГЕРБ. Анексът към коалиционното споразумение е само епизод от битката за реформаторска легитимност.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.