Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 14 декември 2019

На 14 декември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за събота, 14.12.2019

Шофьорът, блъснал 2 деца в София: Карах бавно, минавах на зелено

Тръмп: Импийчмънтът е измама

Игор Додон: България и Румъния са готови да пропуснат руски газ до Молдова, ако транзита през Украйна спре

Триумф за Джонсън, Брекзит на хоризонта (обзор)

Дете е починало, след като е било блъснато от кола на столичен булевард, друго е в болница

Джип се удари в „Голф“ след обратен завой и блокира булевард „Цар Борис III“ в София

Неизвестен откри огън по пешеходци в Торонто

Борис Джонсън призова страната към единство след разделенията, предизвикани от Брекзит

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Камарата на представителите гласува следващата седмица импийчмънт на Тръмп

Министър Петя Аврамова: Климатичните промени са причина за водния режим в Перник

Свалят чиновниците от колите на НСО Повод е катастрофата с кола на НСО, която закарала до дома му секретар на Румен Радев

Мартин Керн: Имате иноватори, нямате инвеститори

Това казва в интервю за „Труд“ директорът на Европейския институт за иновации и технологии (ЕIT).

– Г-н Керн, според последния доклад на Global Enterpreneurship Monitor България се намира на последните места в ЕС относно готовността на гражданите да стартират нов бизнес. Две-трети от възрастното население биха искали да го направят, но едва 5% го реализират или имат готов бизнесплан. Имате ли обяснение за това и как държавата ни стои на фона на останалите евространи според вас?

– За съжаление не само Global Enterpreneurship Monitor, но и иновационният барометър на Европейския съюз показват, че България все още не използва напълно своя потенциал за иновации и предприемачество. Според последните ни данни от 2015 г. България, Латвия и Румъния са страните с най-малко реализирани иновации. Но ако гледаме оптимистично, в последните 7-8 години България заедно с Латвия и Малта са лидери по ръст на иновациите. Така че страната ви доста динамично подобрява ситуацията и положителна посока. Това са добри новини и трябва да надграждате. Най-силните ви страни са човешките ресурси и интелектуалната собственост. Имате и доста висок относителен дял на добре образовани хора. Основните слабости са при предприемачеството и финансовата подкрепа, което се дължи на изключително ниските нива на инвестиции на рисков капитал т.нар. венчър капитал, които да подпомагат иновативни фирми. Голямо предизвикателство пред България е и слабото сътрудничество между бизнеса, висшите училища и научните центрове, а това е всъщност мисията на Европейския институт за иновации и технологии (EIT). Нашата общност от близо 1800 партньори иноватори е най-голямата от този род в Европа поддържа връзката между тези три сектори и се старае да ги интегрира един в друг. Това е критичната стъпка, за да може идеите на талантливите хора да се превърнат в конкретни продукти и услуги.

– Наистина доста бизнесмени отчитат, че има значителен риск да инвестираш в иновативен продукт, но този риск по-късно може да се отплати изключително добре. Смятате ли, че европейците като цяло и българите в частност имат смелост да поемат този риск?

– В България, но и в Европа като цяло все още се наблюдава неохота да се инвестира рисково, особено ако се сравняваме с другите световни играчи – Азия и Съединените щати. Освен да поемаш рискове, в иновациите често се случва и да се провалиш. Но това е пътят към успеха. Човек трябва да опита, може да не му се получи от първия път, но ако опита пак, обикновено нещата се получават. Ако не приемаме грешките като нещо нормално и не говорим за тях, няма как да се поучим от тях. Смятаме да променим тази култура на въздържание от рискове чрез нашата мрежа от иновативни общности. Това трябва да се преподава, защото колкото по-рано човек усвои умението да пробва идеите си, толкова по-добре, защото знаете, че възрастните хора доста по-трудно сменят мисленето си. Младите хора биха могли да растат с идеята, че поемането на рискове и възможността да се провалят, е нещо нормално. Затова имаме и образователна програма, за да променим европейския мироглед в допълнение към усъвършенстването на техническите познания на младите хора. Нашите иновативни общности на знанието са изградени с тази цел. Предполагам, че техният опит би бил от полза за българските институции.

– Бихте ли казали как вашият институт помага на една старт-ап компания да превърне дадена идея в продукт?

– Това се случва чрез нашата паневропейска мрежа от партньорства. В нея участват мултинационални фирми, но и много малки и средни предприятия. С тях работят различни университети и изследователски центрове. Те създават помежду си партньорства, които се разпространяват извън държавата, в която са създадени. Тези партньорства насърчават иноватори да измислят нови продукти и услуги, които да решават съвременните предизвикателства – например промените в климата, устойчиви енергийни източници.

– Вие обявихте конкурс за две нови общности на знанието и иновациите – за храни и за производство с добавена стойност. Бихте ли казали каква ще е тяхната роля?

– Доста сме ентусиазирани от този конкурс. Ние вече имаме 5 подобни общности на знанието и иновациите. И при двете нови идеята е същата – да съберем хора от науката, бизнеса и университетите, за да се обърнем към предизвикателствата в сферата на храната и производството с добавена стойност. И двата отрасъла имат голямо икономическо и социално значение. Това са огромни сектори в Европа, и като заетост, и като икономически резултати. Преди две седмици близо 400 души дойдоха в Брюксел на нащия информационен ден, където представихме конкурсите. Възползвам се и от това интервю, за да поканя още участници, така че да получим силни кандидатури.

– Знаете ли вече къде ще бъдат физически разположени двете нови общности? Може ли скоро да се появи такава общност и в Източна Европа?

– По дефиниция общностите на знанието и иновациите са паневропейски. Все още нямаме представа къде ще бъдат разположени, тъй като събираме предложения и от кандидатурите зависи и тяхното местоположение. Това, което задаваме, са темите и предизвикателствата. При производството с добавена стойност например предизвикателство е конкуренцията от по-слабо развитите държави, от евтината работна ръка, от недостига на суровини, което оказва натиск върху европейските производители. От друга страна има много нови възможности в производството с висока добавена стойност, което използва съвременни технологии и съответно е отворено към всякакви иновации. Що се отнася до храната целите, по които ще се работи, е как светът да отговори на растящите нужди от храна, на повишеното потребление на биопродукти и на здравословни храни. В този сектор Европа има потенциал да разшири пазарния си дял, при който в последните години се забелязваше спад. Кандидатите в конкурсите за тези две общности ще дефинират по-фокусирано целите, по които ще се работи, както и къде ще бъдат физически разположени тези центрове. Много ясно сме написали в конкурсната документация, че бихме искали тези звена да покриват цяла Европа и да се фокусират и върху Източна Европа, върху новите страни-членки. Така че се надявам и двете общности да привлекат партньорства и да организират дейности в тази част на съюза.

– Според вас забелязва ли се положителна тенденция за по-тясно сътрудничество между университетите и работодателите?

– Ако говорим за нашите партньори в общностите на знанието и иновациите, аз определено виждам тази тенденция. Преди да се обърнат към нас, партньорските организации вече трябва да са създали връзки между образование, бизнес и изследователски центрове – това е философията на нашия институт. Винаги сме казвали, че нашите центрове не са за всички – за да се присъединиш, вече трябва да мислиш извън традиционната роля на университета и на бизнесмена. Само така идеите бързо се превръщат в продукти и услуги. Ние насърчаваме и каним нови партньори особено от страни като България, която все още има ограничено участие. Надявам се университетите ви, научните организации и компаниите ви да се присъединят към нашите общности. Ние имаме и регионален механизъм за иновации, придружен от съответния бюджет, така че да обезпечим участието и дейностите на нови партньори. С три думи: вратата е отворена.

– Бихте ли ни дали пример с някои от идеите, които сте подкрепили, които не само се продават добре, но и променят света? С кои старт-ап компании се гордеете?

– Нека да ви дам два примера – единият от България, а другият – един от най-успешните проекти от цялата ни мрежа. Българският пример е именно от регионалната ни схема и се зароди в общността на знанието и иновациите в сферата на климата. Става дума за компанията Клийнтек България, която представлява мрежа от бизнеси, фокусиращи се върху чиста енергия и устойчиво развитие. Тази организация е привлякла големи, средни и малки предприятия, експерти, предприемачи, държавни и международни организации. Това е подходът, който проповядва и нащият институт. Някои от старт-ап компаниите, които са плод на българската мрежа, участват в дейностите на нашата общност по климата. Една такава стартираща компания е Мейк България, която се занимава със иновации в строителството. Искаме да имаме още такива позитивни примери от България. Ще дам пример и с Швейцария – с компанията на Говинда Упадяй, който миналата година спечели голямата ни награда. Той безспорно е наш отличник и възпитаник, защото участваше в една от образователните ни програми. Неговият план бе всяко дете в света да има достъп до светлина, за да учи. Той измисли много лесна за сглобяване и също така евтина соларна лампа, която може да бъде сглобена навсякъде по света с няколко евтини и лесни за намиране компоненти. Той не само създаде този продукт, но и създаде образователни програми в цял свят, за да може децата не само да се научат да сглобяват соларната лампа, но и да усвоят нови знания за физиката и електричеството. Говинда спечели 100 000 долара от класацията на сп. „Форбс“ за предприемачи под 30 г. В тяхната класация имахме общо петима участника от Европейския институт по иновациите и технологиите.

Нашият гост

Мартин Керн е възпитаник на университетите в Хайделберг и Рединг. Работил е 15 години в Европейската комисия на различни постове. Отговарял е за наблюдението на корупцията и усвояването на европейските фондове от двете най-нови страни членки – България и Румъния. Участвал активно в процесите, довели до частично спиране на фондовете за България по времето на Сергей Станишев. През май 2014 г. координираше спешните помощи от страна на ЕС след наводненията в Сърбия. От 1 август 2014 г. е директор на Европейския институт за иновации и технологии със седалище в Будапеща, Унгария. Организацията е създадена от Европейската комисия.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.