Мерзост е да оправдаваш насилието върху 93-годишна жена със „за децата го направи“

Преди дни във фокуса на медийното внимание попадна пореден случай на жестоко бита и ограбена възрастна жена. От онези случаи, които те хващат силно за гърлото и място не можеш да си намериш, а да не говорим да разбереш как такива неща се случват изобщо, да не говорим, че тяхната честота тревожно се увеличава. Сякаш хората съвсем са счупили компаса си за това, което е редно и кое - не. Но в този случай, лично за мен, също толкова хващащ за гърлото бе и коментарът на роднините на един от мъжете, пребили зверски 93-годишната баба Дона от Ръжево Конаре, за да й откраднат 100 лева.

„Малката нямаше храна и той затова направи тази беля. Аз имам две деца от него и си го обичам.“ Това каза пред Нова телевизия съпругата на Андон Митев. Съпругата определи като „нормално“ стореното от половинката й, защото било „за децата“.

Гледайки този репортаж, се замислих за границите на това да осъзнаваш кое е добро и кое е лошо, кое е нормално и кое е ненормално и как всъщност тези граници се оказват доста разтегливо понятие, за да може в себе си да събират всякакви грешки и престъпления, които да бъдат оправдани, а последиците елиминирани.

Излизам от всички останали детайли по този казус, който е ужасяващ сам по себе си, опитвайки се да гледам пo на едро. Всъщност как при всеки подобен казус в последно време всеки се определя като жертва, а най-вече насилниците, престъпниците. Тук не говорим за оправдаване пред правораздавателните органи, тук говорим за моралното оправдаване на „бели“, които са „нормални“.

Близките на Андон оправдават постъпката му, защото се нуждаел от пари. Но как се оправдава с „липсата на пари“ фактът, че преди години Андон е убил възрастен човек, след като влязъл в къщата му, за да го обере.

Ако на човек му бъде поставена задача на живот и смърт да намери обяснение за роднинската подкрепа за насилниците, може и да докара някой сносен довод, но честно казано, тя е също толкова осъдителна, колкото и самото престъпление. Този тип оправдание не е смирение, за да погледнеш човешки и разбиращо, а ако имаш християнска сила - и прощаващо. Не, това не е опит за смирение, а наглост. А какво по-лошо от това да се оправдават престъпления.

Спомням си и много добре роднинската подкрепа на бабата на един от биячите на Околовръстното - тема, която предизвика бурна обществена реакция най-вече в социалните мрежи. Въпреки силната агресия на внука й, раздаване на юмруци на улицата, тя защити внука си и дори сподели, че му е дала съвет да бяга в чужбина. Още много такива случаи можем да си припомним, когато близки и роднини прикриват грешка при ясни доказателства, че такава има. Разбирам, че е лесно човек да говори, когато не е в такава ситуация, но ако хората не вярват, че човек трябва да носи отговорност за постъпките си, тогава изобщо за какво си говорим.

Оправданието за „пребили и обрали възрастна жена“, защото било „за децата“ обаче не е издържано. Боже, колко възпитано се изразих. Отвратително е.

Да пребиеш и да обереш възрастна жена не е „беля“, а хроничен недостиг на страх, че това е престъпление и това престъпление ще бъде наказано. Престъплението от бедност не е морално оправдано. А проблемът е, че децата се възпитават косвено или пряко в това мислене, в липсата на отговорност за стореното и на последствия, че си прекрачил социалните норми. Защото децата чуват и виждат, че да набиеш човек, защото те гледа накриво, е самозащита. Да влезеш в дома на някого, да го пребиеш и обереш, е защото си беден, а това те прави онеправдан. Да се разкрещиш на някого, въпреки че не е виновен, защото те е „предизвикал“.

Страшно е когато хората защитават със странни аргументи грешките на близките си, още по-страшното е, когато защитавайки ги, те искрено вярват в тяхната невинност, определят я като „нормална“, независимо че доказателствата сочат друго. Страшно е, защото усещаш, че тези хора със същата ярост и липса на свян ще аргументират и своите престъпления и грешки. Ще ги наричат „нормални“. А излизането от този цикъл е мъчно, дори невъзможно, защото вярваш, че си прав, а мъчно се разубеждава този, който си вярва.

И ако децата ни стават побойници, изнасилвачи, крадци, това е защото и семейството, и обществото е възпитало в тях усещането, че грешното, нередното всъщност е „нормално“. А кой плаща за „нормални“ неща?

Не съди, ако не знаеш фактите

Разбира се има и случаи, в които преди да има обективна яснота за едно събитие, е опасно да се слагат стигми. Спомняте си всички много добре как в редицата телевизионни интервюта майката на стрелеца от Лясковец, където загина един полицай, а трима други бяха ранени, заявяваше, че той е жертвата, а не нападателят. Както сега виждаме, може да се окаже, че скелетите от това престъпление са в друг гардероб, защото две години никой от властта дума не обелва за обстоятелствата около смъртта на командоса. Но в случая говорим за наглото оправдаване пред поредния рецидив.