„България е страната на неограничените възможности, тук можеш да направиш много иновации“, казва Поли Дешева, съосновател на социално приложение за собственици на кучета

Защо не България?

През 90-те години на ХХ век те бягаха от България „немили-недраги” и малцина от тях погледнаха назад. 15 години по-късно терминал 2 не е единствено изход. За наследниците на „немили-недраги” пътят обратно е възможен и осъзнат. Въпросът вече не е „Защо България?”, а „Защо не България?”. През очите на модерните номади животът тук е различен - предизвикателен и пълен с възможности, видими отвън, но не и отвътре. Успехът им е възможен, защото мислят глобално, но действат локално - със стартъп компании, работа по арт или иновативни проекти, като учители или доброволци. В тази поредица ви срещаме с българските граждани на света, които преоткриват възможностите, които страната ни има, за да постигнат световен пробив с логото „Made in България”.

Поли Дешева е един от съоснователите на социалното приложение за собствениците на кучета Doglar.me. Тя е вицепрезидент на организацията Start It Smart и предпочела да учи и да се развива в България, въпреки желанията на родителите й. Майка й живее от години в чужбина – на слънчев остров, но не успяла да отклони дъщеря си от мечтата да учи математика и информатика, а после и бизнес администрация в Софийския университет. Пътят към успешния старт ъп й отваря 3-месечното обучение в Бабсън Колидж в САЩ, като част от програмата Summer Entrepreneurship Program на фондация „Америка за България“.

Срещаме се с Поли в един много студен следобед, но нейното ведро настроение и искрен оптимизъм бързо ме затоплиха. Първо ме усмихна с историята как решила, че да учи в Софийския университет е мечта, по-голяма от образованието където и да е по света,. „Те (родители ми – б.а) все още се безпокоят каква работа ще си намеря с образованието, което получих, но аз вярвам, че проектите, които правя с много ентусиазъм, се случват“, обяснява тя.

Поли вярва и това е силата й. Тя се възприема като гражданин на света и това, че работи и прави бизнес в България, не я ограничава да се развива без граници - пътува постоянно и черпи от разнообразни култури. Опитът като предприемач я води до много дестинации по света, което й дава възможност да получи различна перспектива към околния свят. Предприемаческата академия в САЩ я зарежда с енергията на „разнообразието на култури, възможности и хора“. Тя употребява тази енергия, за да стартира заедно с журналистката Биляна Славейкова приложението Doglar.me, което събира собственици на кучета. Това не е началото на пътя на Поли в предприемачеството, но е най-новото й начинание. Идеята й идва като продължение на проекта, който развива в САЩ – за свързване на предприемачи. Сеща се за тривиален проблем на собствениците на кучата – да имат платформа, чрез която да се запознават, да общуват и да се събират за разходка. Когато Борис Колев от студио Digimark чува за идеята, се разсмива, но още следващия ден й връща обаждане с предложение да я разработят. Близък приятел на Поли я свързва с Биляна, която се оказва, че имала същото хрумване, което предизвиквало подобна първоначална реакция. „Ти ме свържи с Биби и не ни мисли!“, казала Поли и двете момичета създали приложението. Проектният екип се събира през април 2015 г., през декември приложението е разработено и вече има над 1000 потребители.

Събеседничката ми е предприемач, който е преживял и успех, и провал. Стартът е даден преди 5 години, когато става част от организацията Start It Smart, създадена от студенти във Факултета по математика и информатика на Софийски университет. По това време организациите, които говорят за предприемачество, се броят на пръстите на ръката.

Първият й проект, заедно с още петима колеги, е платформа за споделяне на социални идеи. Научава нови умения, получава и първите уроци как не се работи. Поради факта, че няма кой да направи сайта на инициативата, Поли се захваща сама и независимо от техническите й познания, задачата отнема два месеца. Скоро след това екипът се разпада, но Поли се научава да прави уеб сайтове, дейност, от която се издържа и сега. След това работи по различни проекти и преди една година достига до идеята за Doglar.me. „Идеята е 10% от това, което правиш, екипът е 90%. Ако имаш готин екип, дори и идеята да не достатъчно добра, тя ще се осъществи“, казва Поли. Успехът ги застигнал, а поради иновативността си в началото част от потребителите дори си мислили, че компанията им е чуждестранна.

Но Поли е наясно, че светът извън общността на предприемачите е различен. Тази общност подхранва оптимизма й – среща я с много отворени и успели хора, които изцяло доброволно подпомагат младежите, които стартират свой бизнес. Това, което иска да промени в България, е хората да бъдат по-активни и по-малко негативни. „Всичко е в нашите ръце. Нямаме право да се оплакваме“, казва тя. Макар и да се замисля за секунда, вярва, че няма значение откъде стартираш своя бизнес, за да успееш. „През последните пет години съм инвестирала всеки свободен час, за да развиваме предприемачеството и да показваме добрите примери от България. Не си представям и нямам нужда да бъда в чужбина повече от една година, например за магистратура, за да стартирам нещо. За мен най-важното в работата е, където и да си, да можеш да я вършиш добре. И това е възможно,“ пояснява тя.

Подобно на други свои колеги, събеседничката ми определя като успех, когато направиш живота на група хора по-добър. Вярва в развитието на личния потенциал, защото той не е подчинен на възрастта например. „Никога не е късно. Има много хора, които не вярват в себе си“, казва тя. Поли не вярва в „План Б“. Следващите 2-3 години ще посвети на приложението, за да успее.

Поли вярва, че хората навсякъде са еднакви – позитивни или негативно настроени. Дразни се от абсолютното твърдение, че САЩ са страната с неограничените възможности. Напротив. „За мен България е страната на неограничените възможности. Тук можеш да направиш много иновации и те ще са уау, защото ги няма и наистина сме по-бавни в тази сфера“. Но за майка й, както и за много други, образът на страната ни отстрани не е толкова оптимистичен. Както самата тя е забелязала, в чуждестранните медии пишат за България само когато става дума за престъпност или във връзка с други лоши новини. Срещала е и непонятни за нея представи за страната ни, дори и от интелигентни хора.

Коментираме и мотивацията да се върнеш в България. Поли отбелязва, че много от основателите на стартъпи са хора, които са учили или работили навън, имат опит в чужбина. Според нея те вярват, че има смисъл да научиш, каквото можеш, да вземеш различната перспектива и да приложиш опита си тук, защото „има начин нещата да се променят и това няма да се случи без тях“. Самата тя се гордее , че е българка. И вярва в себе си и страната си.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА

Поли не вярва в „План Б“. Следващите 2-3 години ще посвети на приложението, за да успее. Снимка АНДРЕЙ МИХАЙЛОВ