Вместо феромони „бакшишите” използват радиостанции и като цяло са по-агресивни от мравките, но са също толкова ефективни

Мравките са изумителни създания. Подобно на останалите социални насекоми те имат изключително добре развита система за комуникация. Отделяйки специфични феромони, мравките предизвикват генетично закодирана реакция у останалите. Всички сме виждали как една-единствена мравка открива храна - примерно тлъста умряла гъсеница - и след по-малко от минута става навалица от стотици - перфектно организирано черно гъмжило, появило се незнайно откъде. Гъсеницата е обградена, вдигната и пренесена до мравуняка за време, за което ние успяваме да изречем думата „феромони”. Съвършена организация, изключителна ефективност. Бих казала дори - леко плашеща. Нещо като: „Ох, представяте ли си, ако мравките бяха хора? Добре, че не са.”

Всъщност има една друга група социални „животни”, които имат същата съвършена организация. Вместо феромони използват радиостанции и като цяло са по-агресивни от мравките, но са също толкова ефективни. Точно така, става дума за таксиджиите.

Ако ви се е случвало таксиметров шофьор да реши, че има проблем с вас и на помощ светкавично да му се притекат още няколко колеги, значи знаете за какво говоря. Ако не... не ви го пожелавам. На мен ми се случи някъде в края на 90-те. Прибиране след дискотека, таксито ни спира на светофар, до него колега от същата фирма. Може би им е била скучна вечерта, може да са били обикновени простаци, кой знае. Така или иначе започнаха да си подхвърлят цинични реплики за мен по радиостанцията. „Ей, не говори така за нея!” - възропта приятелят ми. После всичко се разви за секунди. Шофьорът скочи, отвори вратата и го извлече на асфалта, другият също дойде, за по-малко от минута три-четири таксита набиха спирачки на кръстовището и без въпроси, само с класическия възглас: „Проблем ли имаш, колега?”, се включиха в ритането. И нямаше значение кой е крив, кой е прав, кой е предизвикал конфликта. Те бяха там, перфектно организираната армия на бакшишите, машината за саморазправа. Нещата можеха да приключат много зле за нас, ако не се беше появила изневиделица полиция. Бог ми е свидетел, никога в живота си не съм се радвала толкова на полицаи.

Разбира се, това е просто една случка, макар че едва ли е изолирана и единична. Мисълта ми е за друго. Надали има някоя общност в държавата - независимо професионална гилдия, политически симпатизанти или обикновени гневни граждани, която да е толкова сплотена, да се организира толкова светкавично и да постига такива резултати. Последният протест на таксиметровите шофьори от миналата седмица го доказа за пореден път. У нас стотици хора протестират - за неизплатени с месеци заплати, за нарушени права, за невъзможност да работят и да реализират продукцията си, за изключително тежки условия на труд... за какво ли не. И положението общо взето е „кучетата си лаят, керванът си върви”. Протестирайте си, не ни пречите - един вид. Когато се събере армията на таксиджиите обаче, нещата се оправят за часове. Министри им ходят на крака, властта трепери, проблемите им се решават - вероятно от страх да не се повтори ситуацията от 2001 г., когато за малко щяха да свалят правителството на Костов.

Всъщност оказва се, че гилдията на таксиметровите шофьори е най-професионалната машина за извиване на ръце. Дори спецчастите има какво да научат от тях като организация, скорост и ефективност. В един хипотетичен антиутопичен свят таксиджиите биха били идеалните наемници. За сваляне на правителства, за разчистване на сметки, за борба на икономически интереси, за каквото и да е. Трябва ви армия - имате армия. Добре, че още никой не се е сетил да ги използва. Или поне се надявам да е така.