Две жертви и десетки ранени при пожар в хотел в Прага (ВИДЕО)

Европа ще рециклира всички пластмасови опаковки след 2030 г.

Молдова ще иска компенсация от Русия заради „окупацията“ на Приднестровието

Спряха камионите по няколко направления заради снега

Просветният министър: Привличането на млади учители е предизвикателство

Въоръжена атака срещу 5-звезден хотел в Кабул

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в неделя, 21 януари 2018

Меркел и Борисов в отговор на “Труд”: България влиза много скоро в Шенген Премиерът събира европейските лидери и Реджеп Ердоган във Варна

Командоси щурмуват пробно прототипи на стената на Тръмп

Махат незаконни билбордове в София Столичният инспекторат откри 14 такива само по бул. „Черни връх“

Ципрас: Македонска нация никога не е имало Ще е абсурдно обаче в името на страната да няма Македония, смята гръцкият премиер

Хиляди румънци се събраха на протест в Букурещ (ВИДЕО)

САЩ и Русия призоваха Турция и сирийските кюрди към сдържаност

Турция нанесе въздушен удар по позиции на сирийските кюрди

Григор искал да е бегач и да знае френски език

Корнелия Нинова и „Няма ляво, няма дясно“ в БСП

Устатата напоследък депутатка беше пределно мълчалива, когато името й протичаше в хода на огромни скандали като “Р. Овч.” и “Вальо Топлото”. Снимка: Виктор Гилтяй

При наличието на реална опозиция точно на соцпартията би се подпряла залитащата управляваща сила, а значи и цялата политолигархия

Двадесетина ще станат кандидатите за нов председател на БСП в навечерието на предстоящия драматичен конгрес, но по всяка вероятност явните и задкулисните противници на Михаил Миков са се спрели на добре различимата, макар и спорна за партийния актив фигура на Корнелия Нинова. Може смело да се очаква, че ако дотогава не й извадят някакъв мощен компромат, в нейна полза ще се откажат повечето от заявилите се кандидати.

Уж БСП се била скапала като СДС, беряла душа предсмъртно и поела по пътя на компартиите в бившите социалистически страни, но атаките срещу нея не спират отвън и отвътре. Което показва, че още е рано да я отписват от политическите борби в България. Най-коварната и организирана е под лозунга „Няма ляво, няма дясно”. Нинова е особено подходяща за реализирането вътре в партията на тази отскоро замислена за Европа антисоциалистическа подривна линия у нас. Причините за това настъпление са няколко.

С изключение на Великобритания и още няколко по-малки държави консерватизмът не е сериозно застъпен в Европа. Мощно и настървено налаганият от десетилетия от хегемона САЩ либерализъм ускорено и вече драматично губи позиции. Социалистическата алтернатива още има здрави традиции в европейските общества и след огромните провали на десните партии несъмнено ще претърпи възраждане.

Вляво в страната соцпартията няма реална конкуренция, колкото и да се представят в АБВ за незаобиколим фактор. Първановата партийка е досаден за избирателите с леви интереси вариант на някогашната Евролевица, появила се за кратко през 1997 г. единствено за да навреди на БСП в най-трудния за нея момент. В тюрлюгювеча „Реформаторски блок“ ляв е май само Радан Кънев. ДПС е специфична формация, която по-скоро ще освобождава ляв електорат, отколкото ще прибира.

На пръв поглед парадоксално, но единствената лява конкуренция на БСП е ГЕРБ. Тя изпълнява предписаната й десноцентристка политика, но покрай нея прокарва и левоцентристки мерки, придружени с лява и народняшка фразеология. ГЕРБ обаче е на власт отдавна с оглед тежките времена, в които живеем, изхабяването й в управлението е неизбежно.

Политическата криза предстои, тъй като, от една страна, ерозира лишените от идеология лидерски партии, а от друга – изтощава лидера им, ангажиран в управлението във фаза на удължен икономически спад и значителен заряд от обществени недоволства. В сегашната видима безалтернативност на ГЕРБ се е притаило взривоопасното й бъдеще с оглед съвсем реалното събиране на тези недоволства в един обединен социален протест. ГЕРБ също се нуждае от качествена промяна, изгодна й е променената БСП!

При наличието на реална опозиционна партия точно на нея би се подпряла залитащата управляваща сила, а значи и цялата политолигархия. Ето защо БСП печели дори само от своята кротка, но ясно обозначена опозиционност. Естествено, губят присламчилите се към властта лакомници. Михаил Миков удържа на доста силния натиск да прикрепи БСП към великата коалиция около ГЕРБ и това политически го направи още по-неприятен и нежелан от опонентите му вън и вътре в партията.

Ясно е, че за тях е изключително важно да го отстранят на предстоящия конгрес дори само за това, но имат и редица други основания. Миков даде видими и добре разбираеми сигнали към активните структури на партията и потенциалните й избиратели, че след конгреса под негово евентуално ръководство курсът много сериозно ще се промени. В посока на връщане на партията към националния й и родолюбив характер, към активно политическо отстояване на левите интереси на много широки социални слоеве.

Всъщност към извършването или поне започването на решителен и сравнително остър завой от лукановско-първановския курс. Насочен към заличаване на партията като масова, национално представена, вкоренена в народа, но към заместването й с бутикова за тясно групова употреба структурка за тактическа полза. За тези хора и кръговете около тях, с Миков или без него самата смяна на политическия курс на БСП е крайно неприемлива.

Какво на практика ще успеят Миков и новият му екип, в какви срокове – то е в мъглата, но за да бъде изместен от председателския пост, е възможно само след издигането на достатъчно представителна за делегатите конкурентна фигура, стояла встрани от напълно компрометирания досегашен курс. Първият в тази партия е практически задълго закован на поста, особено ако се сменя курсът и той го отстоява ясно.

Корнелия Нинова за преобладаващите в партията възрастни активисти е очевидна „парашутистка” в червения елит, представителка на приватизаторската банда назначенци в СДС, вилняла сред общонародната собственост в периода на „разбойническо-мениджърските дружествени операции” във фазата на ранното натрупване на капитала. Може и да не се е записвала в партия от СДС коалиция, но пък е наречена от самия седесарски водач Иван Костов „тъмносиня” и безспорно е била предпочитана за „сини” цели.

За поне малко запознатите с онова време на създаване и укрепване на партийно зависимия бизнес, който имаме днес в България, е достатъчно показателно позиционирането на Нинова в „Техноимпекс” и „Техноимпортекспорт”, „Инко”, БТК. Не иде реч за някаква сграда в селска кооперация, стара мандра или дъскорезница, а за много и много милиони в зелено!

Устатата напоследък депутатка беше пределно мълчалива, когато името й протичаше в хода на огромни скандали като „Р. Овч.” и „Вальо Топлото”. Както е прието у нас от 1990 г. насам, излезе не само суха, но Румен Овчаров я уреди направо за зам.-министър, а после и за депутат, без да е имала каквито и да било заслуги в партията. Заради лични услуги от онова време неговата група ще стои на конгреса зад нея.

Както и на други видни социалисти строители на съвременния капитализъм, от издиганите от Първанов и Станишев на ключови партийни позиции по места и в Националния съвет на БСП. Ако не съборят чрез Корнелия Нинова или друг доверен кандидат сегашния председател, ще се лишат от политическия си и обществен комфорт.

Ето защо битката ще е люта, макар и от вече по-слаба за тях позиция. Слаби са аргументите, появили се в полза на тяхната фаворитка. Само жена може да оправи тази партия, казва Юрий Асланов, който я напусна още през 1990 г. и я нарече умираща. Дори само това „само” прави аргумента съмнителен. Символ била тя на женското начало, което може да обединява, твърди и Калоян Паргов, човекът на Овчаров в Софийската организация. На друго начало е символ тя, на приспособителното.

Остро била критикувала Нинова ГЕРБ и самия Борисов. Съвсем доскоро още по-остро го критикуваха Кънев с ДСБ и Кунева с ДБГ, пък днес ги виждаме много добре уредени във властта. Та от този сорт е словесната ярост и на Нинова. Толкова струват и заканите й да направи БСП истинска алтернатива на сегашното управление, след като „се скъса от работа”.

Щяла да поведе партията да се бори за справедливост, солидарност, равенство, свобода, тоест за известните социаллиберални ценности, изпразнени от идейно съдържание и скопени за практическа употреба още миналия век от западните евросоциалисти, докарали БСП до сегашното й всестранно окаяно състояние.

При това е съмнително дали ще я подкрепят докрай застаналите днес зад кандидатурата й лица и групи. Познават я, ще им поднесе изненади, може би и неприемливи. А повечето не са сигурни дали партията утре пак няма да им потрябва, но след Нинова и „Няма ляво, няма дясно” няма да я има.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.