"Необичайната форма на носа ни е страничен продукт от други, по-важни промени в структурата на лицето", предполагат учени, пише New Scientist, цитирани от "Фокус".
Еволюционна мистерия е защо предшествениците ни са развили отличаващи се, изпъкнали носове, когато повечето примати имат плоски дихателни отвори. Една от многото функции на носа и носната кухина е да служат като “климатик”. Заедно те регулират температурата и влажността на влизащия въздух, за да не повреди деликатните тъкани на белите дробове.
Такеши Нашимура от Университета в Киото, Япония, и колегите му са стигнали до извода обаче, че човешкият нос не изпълнява добре тази функция. Те са сканирали носовете и носните кухини на шестима доброволци, четири шимпанзета и шест макака. След това, с помощта на компютри, са моделирали преминаването на вдишвания въздух. Накрая учените са изчислили степента на ефективност на моделите на преминаване при три вида въздух - студен и сух, топъл и сух и топъл и влажен.
Резултатите предполагат, че носовите канали на шимпанзетата и макаците вдишват по-ефективно въздух в сравнение с нашите. Дори когато изследователите са променили компютърно генерирани човешки носове, за да приличат повече на носовете на шимпанзе, регулирането на температурата и влажността на въздуха не се е подобрило. “Това показва, че изпъкналият ни нос допринася малко за климатизацията в носа и носната кухина,” казва Нишимура. Той смята, че може да сме се сдобили с изпъкналите си носове случайно.
Черепите на човекоподобните са претърпели драматични промени с появяването на хората преди между 2 и 3 милиона години. Мозъците са пораснали и лицата са станали по-малки, за да освободят пространство. Възможно е носът и носната кухина да са придобили сегашната си форма, за да позволят тези промени.