Докладът на „Аликс партнърс” в голяма степен може би ще се припокрие и с очаквания скоро обвинителен акт срещу банкера беглец

Цветан Василев е бил фараон на финансова пирамида. Това стана категорично ясно още преди две години. Период, в който фалиралият банкер беглец използваше част от заграбените от вложителите в четвъртата по големина българска банка средства, за да гради собствената си защита, за да пречи на разследването на най-големия обир в българската история, за да атакува опонентите си, прокуратурата и управляващите - бивши, настоящи, бъдещи.

Докладът на независимата компания „Аликс партнърс” КТБ - личната пирамида на Цветан Василев Анализи 09:01 05.05.2016 всъщност не казва нищо ново, което досега не беше изнесено или не беше известно на целия финансов и политически елит в държавата, а и на обществото. Докладът на разследващата компания обаче е онзи така нужен верифициращ документ, който безапелационно доказва всичко, което фараонът и зависимите от него политици, олигарси, медии и публични лица през последните две години се опитваха да отричат.

Всеки, който е прочел доклада на авторитетната международна компания, може да разбере и защо толкова целенасочени бяха опитите на укриващия се от правосъдието в съседна Сърбия Василев да се опитва да внуши, че рухването на КТБ е станало не по негова вина, а заради превантивните действия на българските правоохранителни институции. Същите внушения слушаме непрекъснато и от политическите му проекции като Татяна Дончева, Радан Кънев, фармацевтични олигарси и цялото олигархично задкулисие у нас.

Фактите обаче са неопровержими. Реалността е видима и тя не е в полза на беглеца. Слугите на Цветан Василев, разбира се, няма да спрат да се опитват да манипулират общественото мнение. Но и прокуратурата вече ще е далеч по-улеснена, след като докладът бе разсекретен и публикуван. Ако досега държавното обвинение бе обект на всевъзможни атаки заради това, че си позволи да постави закона над интереса на престъпната олигархия, то трудно ще бъде обяснено как докладът на „Аликс партнърс” всъщност до голяма степен може би ще се припокрие и с очаквания скоро обвинителен акт срещу пряко обвинения за източването на колосалните 2,5 млрд. лева от КТБ Цветан Василев.

Изправянето на фараона пред българския съд ще е само началото. Процесът за източването на КТБ ще е най-големият тест доколко съдиите реално искат да възстановят доверието на обществото, а и на европейските партньори на България в българското правосъдие. Отсега е ясно, че Василев няма да пожали и стотинка от заграбеното, за да си осигури угоден за него изход от съдебния процес. И ако се окаже, че има съдии, които са склонни да му съдействат, то отговорност обществото с право ще търси тъкмо от онези, които днес най-много пледират за съдебна реформа.

Атмосферата през последната година в Софийския градски съд, създадена от председателя Калоян Топалов, не дава нужната увереност в това, че Василев ще бъде съден с цялата тежест на закона, а тъкмо обратното. Макар и дълбоко скрит, именно Цветан Василев е част от мащабната кампания по дестабилизиране на съдебната система, в което той съучаства с добре познатите олигархични кукловоди у нас.

Разбира се, най-голяма тежест ще има последната съдебна инстанция - Върховният касационен съд, която ще реши окончателната съдба на банкера беглец. Ясно е, че Василев ще бави всячески процеса и е трудно отсега да се предполага кога делото срещу него, ако въобще то бъде водено в негово присъствие, ще стигне до окончателно решение. Така че на председателя на ВКС Лозан Панов може и да му се наложи, ако не до година-две, то към края на седемгодишния му мандат да покаже дали още се „страхува” и дали реално Темида може да съди справедливо и в името на народа. Ако въобще Панов остане председател на ВКС още шест години.

Докладът на „Аликс партнърс” няма да доведе до покаяние защитниците на Василев. Той обаче е полезен, защото доказва и механизма, по който банкерът беглец с помощта на поставени лица, част от които подсъдими за данъчни престъпления, продължи да разграбва имуществото на КТБ и след нейното реално затваряне.

Добре съзнавайки, че дупката от няколко милиарда лева е необратима и източената от самия него банка, не може да бъде възстановена, веднага след поставянето на КТБ под специален надзор Василев скоростно организира повторното разграбване на най-ценните активи, закупени с парите на депозантите.

Първо БТК и „Петрол” бяха овладени, като 43% от телекома бившият банкер прехвърли лично на себе си - на неговата люксембургска фирма SHCO 79, а „Петрол” Василев предостави за стопанисване и управление на Гриша Ганчев. Последният се справи завидно с поставената му задача, като не без помощта на бившите квестори на КТБ Лютов и Костадинчев успя да източи активите на „Петрол” в свързани с него дружества.

Последва циркът с московския белгиец Пиер Луврие, който „купи” от Василев БТК, „Дунарит”, ТВ 7 и НУРТС за 1 евро, а после му „върна” активите обратно. След това на сцената се появи руснакът Дмитрий Косарев - срещу ангажимента да осигурява безопасността на Василев и семейството му (?!) Василев обеща на Косарев да получи голям процент от бъдещата продажба на БТК, ТВ 7, НУРТС, ГАРБ и военните заводи „Дунарит” и „Авионамс”. Косарев и досега е много активен в ролята да се представя за „собственик” на тези дружества, като твърди, че ги бил закупил лично от Василев.

При целия този театър и на фона на усилията на прокуратурата да разплете кълбото от кредити към свързани с Василев лица и фирми, за всички е ясно, че избягалият банкер продължава да контролира - лично и чрез подставени лица - стотици съществени активи и дружества, закупени с пари на вложителите (без обаче банката да може да изпълнява директно върху тях, в което е същността на пирамидата КТБ).

Разбира се, тези действия на Василев изобщо не му пречат - подпомаган от присъдружните си журналисти, вестници, сайтове, „блогъри” като Илиян Василев и Мирослав Иванов или шефове на НПО-та като Вера Ахундова, неспирно да продължава да обвинява кого ли не за фалита на КТБ и за последвалия грабеж на активите й в опит да отклони вниманието от собствената си вина. Но това е обяснимо - колкото повече наближава датата на процеса против него, толкова по-нагли ще стават неговите и на клакьорите му „тези”.

Ако не друго обаче, то публикуването на доклада на „Аликс партнърс” има много висока стойност за гражданското общество у нас. Защото българите получиха потвърждение на онова чувство, което не подлежи на манипулация, наречено инстинкт.

А от самото начало на сагата с КТБ инстинктът на мнозинството български граждани ги караше да търсят вината именно в избягалия фараон. Обществото обаче вече иска и нещо повече - то иска справедливост и наказание. Да му мислят тези, които ще останат на страната на олигархията, тази в София и онази, криеща се в Белград.