Мария Стоянова е новият председател на Съвета за електронни медии. Тя бе избрана с 4 гласа „за“ от общо 5. Единствен „против“ гласува Иво Атанасов. Стоянова влиза в медийния регулатор през 2012 г. от квотата на президента. Това е вторият състав на съвета, в който тя участва. След като в края на март мандатът на бившия шеф на СЕМ Георги Лозанов изтече, той помоли Мария Стоянова да го замести. Така тя временно „стъпи в обувките“ на шефа на медийния регулатор един месец предварително.

Новата шефка на медийния регулатор Мария Стоянова описва себе си като дете на промяната. Тя завършва немската гимназия в София в прекалено динамично време - когато пада Берлинската стена. Това събитие вълнува нея и съучениците й. Те следят тайно всички броеве на германското списание „Браво“. Баща й пък слуша радио „Свободна Европа“ и вечер крие радиостанцията под възглавницата. Никой от семейството й не говори за това. Но всички слушат.

„Да се занимавам с медии, дойде някак естествено. Винаги съм била обществено ангажирана, още от гимназията. Със съучениците ми организирахме първата ученическа стачка. Рисувахме плакати, на които пишеше „Искаме реформи, а не униформи“, спомня си новата шефка на СЕМ.

Баща й е юрист, а майка й педагожка. До последно планът е бил и Стоянова да стане юристка. Не става така обаче. Мария решава да тръгне по свой път и кандидатства журналистика в днешния Факултет по журналистика и масова комуникация. На устния изпит се представя много добре, но есето й се оценява зле и не я приемат в държавна поръчка. Помислила си, че е приключила с една мечта, и записва педагогика. „Какво друго ми оставаше, освен да последвам съдбата на майка ми“, казва тя.

Щастливо стечение на обстоятелствата обаче среща Мария Стоянова с Кирил Велчев през 1995 г. По това време той е журналист в Дарик радио. Велчев съзира нещо в младото момиче и му дава тласък. „Той ме „посвети на аудиовизуалните услуги“, шегува се новата председателка на медийния регулатор.

Първо Мария се захваща със съдебно-криминалния ресор. По времето, когато Стефан Софиянски е кмет на София, вече пише за Столичната община. Сама се учи на журналистика. Но съдбата пак се намесва.

От радиото изпращат младата репортерка на командировка в Австрия. Там на пресконференция се запознава с представители от Европейската журналистическа академия и им споменава, че иска да учи в чужбина. Оказва се, че техните кандидатстудентски изпити тепърва започват. Мария си опитва късмета и я приемат. Учи и работи едновременно. Завършва успешно и специализира „Връзки с обществеността“ в автомобилния концерн „Фолксваген“.

„Работата там беше голямо предизвикателство. Една сутрин ми възложиха да правя преглед на печата на италиански и френски вестници и да извадя това, което пишат за фирмата. Аз не знаех нито един от тези езици, но никой не се интересуваше. Добре че в немския има и по някоя дума с латински корен, та седнах, сравнявах, умувах и се справих“, споделя журналистката.

След като завършва специализациите си, работи в няколко български секции на медии в чужбина, а през 2000 г. се връща у дома и продължава да работи за „Дарик“. Отначало й се струва, че всички по радиото говорят прекалено бързо. Колегите й пък се подиграват, че е променила маниера си на изказ и вече говори много бавно. Около две години тя работи в България, като междувременно, докато отразява протестите срещу Слободан Милошевич, се среща с политическия си идол - сърбина Зоран Джинджич. Когато узнала, че е убит, била готова да се откаже от журналистиката. Не искала да повярва, че работата й е безполезна , щом хора като него биват убивани.

През 2001 г. Стоянова става сътрудник в германския Бундестаг, където се учи на политика. „Беше полезно, защото, когато започнах като кореспондент на БНТ в Берлин, вече знаех как стоят нещата в сферата“, обяснява тя. В продължение на 8 години следи международните процеси в съседните страни. Прави и 7 документални филма. В момента е официален представител на България в Групата на европейските медийни надзорници (ERGA)

През 2012 г. отново се завръща в България и се включва в конкурса за избор на членове на СЕМ. Тя е номинирана от председателя на Центъра за развитие на медиите Огнян Златев, който сега ръководи представителството на ЕК в България. Стоянова се състезава срещу 12 кандидати, печели и влиза в съвета. „И така четири години по-късно СЕМ - това съм аз“, цитира през смях Луи ХIV новоизбраната.

Подходът е: дисциплина и ред

Моето мото е „Дисциплина и ред“. През първите години, докато бях в Австрия, страшно ме дразнеше. Но постепенно разбрах, че това е правилният подход. Сега смятам да го приложа в СЕМ.

На първо място, в медийния регулатор трябва да има приемственост. Екипът трябва да е жизнен, сигурен и работен. Първо ще започнем с конкурса за БНР. Журналистите там заслужават адекватно отношение.

За нея

Мария ще обърне СЕМ към света

"Познавам Мария, откакто е член на СЕМ. Тя е изключително динамична и активна личност. Не я е страх да се нагърби с отговорност. Номинирах я за председател на регулатора, защото нейният фокус на работа винаги е бил свързан с международната сцена. Това ще е полезно за СЕМ, защото органът трябва да работи в тясно сътрудничество с другите регулатори в Европейския съюз."

София Владимирова, член на Съвета за електронни медии

Сближила българския и македонския медиен регулатор

"С Мария Стоянова се познаваме от около 3 години. За това време тя ми доказа, че е страхотен професионалист с огромно желание за работа. Благодарение на нея изградихме стабилни отношения между българския и македонския медиен регулатор. Освен това, тя е и мой много добър приятел. Стана ми драго, когато разбрах, че е оглавила СЕМ. Това й пожелах за Нова година"

Зоран Трайчевски, директор на медийния регулатор в Македония

Човек на думата си

Мария Стоянова винаги е била много откровена и в професионален, и в личен план. Тя е човек на думата си. Когато поеме отговорност за нещо, дава максимума от себе си и го върши със страст. Тя е изключително емоционална и пламенна. Затова може би е толкова добра.

Капка Тодорова, журналист

Международната журналистика губи страхотен кадър

Съжалявам, че в последните няколко години българската международна журналистика се лиши от един от най-добре подготвените международници. Упоритостта и амбицията й позволиха да направи филми за Орбан, за ЩАЗИ и атентата срещу Йоан Павел Втори.

Даниел Чипев, журналист и бивш колега на Мария Стоянова