На раздяла толкова се обичат и уважават, че да се чудиш защо изобщо се разделят. На Калфин вече му липсва този кабинет, в който „се работи за държавата, не за партии“, но уви - партийната воля го прокудила на мига. Борисов толкова е доволен от вицепремиера и социален министър - но уви, „животът е такъв“ и тутакси приема оставката му.

На коалиционната венчавка преди година и половина сякаш са ги спазарили, без да се познават, а после щастливо е пламнала любов. Но сега с напиращи сълзи на очи решително хвърлят халките и остават приятели. Калфин желае успех на кабинета, който партията му вече не подкрепя.

Каква драма, каква цивилизованост, какъв великолепен век! Вярно е - всички обичат турски сериали.