НАСА разкри къде ще кажне следващия марсоход

И днес ще вали

На 21 ноември 2018 да почерпят

България – от аутсайдер до фактор

Арестуван е бившият шеф на контраразузнаването в Македония

Благотворителен концерт събира пари за възстановяване на паметника на Шести артилерийски полк в Сливен

Обучаваха общинари да помагат на домоуправители

Президентът удостои с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ Съюза на българските писатели (СНИМКИ)

Тръмп: САЩ остават стабилен партньор на Саудитска Арабия въпреки съмненията покрай смъртта на Хашоги

Българите зад граница искат да ги представляват нови организации

Столична община: Изтича срокът за такса смет

Нов препъникамък за Брекзит – Гибралтар Испания плаши с вето споразумението за напускане

Все повече млади в САЩ предпочитат съвместно съжителство без брак

Стълб спасил влака в Кресненското дефиле от падане в реката

Премиерът на Испания обяви, че може да насрочи предсрочни избори

Водевилът за Изборния кодекс – много шум за нищо

Проблемите на българите в България под дебелата сянката на гласуването в чужбина

Повече ме интересува защо не са удобни голяма част от избирателните секции за хората с увреждания в България

Срамни циркове и безпринципни пазарлъци. Унижение за държавността и дискредитация на институциите и парламента, извършени в съучастие с привържениците на прословутите промени в Изборния кодекс и от техните противници, които не останаха по-назад в опростачаването на обществената дискусия и обругаването на парламентарната демокрация. И в крайна сметка – много шум за нищо. Това е единственият дългосрочен резултат от посредствения водевил, който се разиграва седмици наред по повод на кърпежните промени в Изборния кодекс. Това е нивото – тъжна и всепоглъщаща посредственост, която е обладана от колективен Наполеонов комплекс и привижда в собствения си интелектуален провинциализъм обществено значима и полезна за бъдещото на България мисия.

Да оставим настрана хиперболизираната драма на няколко групи от българи в чужбина, които спекулативно се представят във фалшивата медийна реалност, като представителни за целокупната българска емиграция. Те имат своите аргументи и легитимно право да отстояват позицията и интересите си. Както, прочее всички останали социални групи. Друг е въпросът, че същите тези групи българи в чужбина често не признават това право на другия.

Истинският проблем в случая обаче са управляващите, които губят времето на България. Тези няколко алинеи за това колко избирателни секции да има в чужбина ли са проблемът на българските проблеми? Това ли е панацеята за убийствената бедност, в която тъне България, та властта е концентрирала толкова много политическа енергия в тази тема? Или по-скоро е удобната димна завеса, която да отклони вниманието на лапнишараните из социалните мрежи от реалните проблеми в здравеопазването, образованието, демографската катастрофа, от превръщането ни във „фронтова държава“ в хибридната война срещу Русия…

Водевилът по Изборния кодекс обхвана цялата управляваща конфигурация във всичките й разновидности, зависимости и институционални формати – от правителственото мнозинство през подопечните му пропагандни телевизионни блокове до управляващите „опозиционери“ (РБ) и опозиционните управляващи (АБВ).

Добре е, че Патриотичния фронт постави ребром въпроса за ограничаване и ликвидация на намесата на Турция във вътрешните работи на уж суверенна България. Това е ключов въпрос, който трябва да бъде решен. Място за компромиси няма! Въпросът за намесата на чужди специални служби и чужди държавни интереси при формирането на управлението на България е фундаментален въпрос. При това той не се изчерпва само с турската намеса. По всичко това е необходима сериозна дискусия и националноотговорни решения.

Но какво освен оперетна имитация представлява позицията на все същия този Патриотичен фронт по повод на президентското вето. Първо се заинатиха, че ще отхвърлят президентското вето, в противен случай щели да излязат от управлението. Дотук – да се отнесеш с уважение, независимо дали споделяш тази позиция. Но какво означава да кажеш, че отхвърляш ветото, след което си готов начаса да приемеш същото, което се иска с ветото, само че опаковано като нов законопроект за изменение и допълнение на току-що приетите изменения и допълнения. Оставям настрана профанизацията на законодателния процес. По-важното е, че се губи времето на България. Колко съм наивен, нали! Та всъщност това е целта – да се пълнят новинарските емисии и телевизионните студиа с безкрайно преливане от пусто в празно относно процедурни заврънкулки около гласуването в чужбина. За да се маскира тоталната неспособност на управляващите да решават проблемите на българите в България. За да се избяга от преките отговори на въпроса защо властта превърна здравеопазването в луксозна стока, която е недостъпна за огромната част от хората, които се борят с живота и плащат данъци в България. За да се замита под килима липсата на каквато и да е грижа за активните хора, които са избрали да останат в родината си и да работят за нейното развитие тук и сега. Тъкмо затова са нужни периферни теми, които палят страсти, но не водят до нищо съществено. Дебатите около поправките в Изборния кодекс досега са точно такива.

Не ме разбирайте погрешно – за една част от българите в чужбина възможността да гласуват в българските избори и референдуми, въпреки че са избрали да посветят живота си на друга държава, е много важен проблем, чувство за връзка с изоставената родина, съпричастност към нейните проблеми. Разбираемо и достойно за уважение. Но ако сме наистина честни, трябва да признаем, че на фона на проблемите, които има най-бедната държава в ЕС, това дали вместо 100 души в Ню Йорк ще гласуват 127 и дали им е удобна избирателната секция, е дълбоко несъществен въпрос. Повече ме интересува защо не са удобни повечето избирателни секции за хората с увреждания в България. Но ако властта беше добросъвестна, трябваше да реши въпроса за българите в чужбина, без да го превръща в централна тема на политически преговори и обществена дискусия.

Въобще, отворете за българите в чужбина достатъчно избирателни секции, стига да са под стриктния контрол на българската държава, а не по частни домове и кьошета, какъвто лош опит имаше преди време. И започнете най-сетне да се занимавате с реалните проблеми на българите в България. Защото на тях се крепи и днешният, и утрешният ден на родината ни. Те са истинския „цвят на нацията“, защото не са избягали и не са се предали, а работят, всеки в своята леха, за българския успех, просълзявайки се на умилителното „Облаче ле, бяло“, което нашите сънародници, избрали друг живот, пеят под звездите на чужди земи!

Авторът оглавява Института за модерна политика*

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.