Чий е Плевнелиев - на РБ, на ГЕРБ, на гражданското общество, на САЩ или на себе си?

Плевнелиев влезе в клишето, създадено от Първанов, като привнесе повече еуфория. Снимка ТРУД

Събитията от последните дни случайно или не поставиха президента Плевнелиев в центъра на политическия разговор в страната. Суетнята около промените в изборното законодателство и предложението на Радан Кънев Плевнелиев да бъде кандидатът за президент на една обединена десница дойдоха да напомнят, че имаме президент и че вероятно той не е безразличен към идеята да повтори мандата.

За да има смисъл евентуалната заявка на Плевнелиев за втори мандат, той трябва да се справи с няколко предизвикателства. На първо място стои въпросът за подкрепата. Последните събития около бламираното президентско вето затвърждават усещането, че ГЕРБ и президентът гледат в различни посоки. Сякаш и двете страни не просто ги е страх да покажат близост, но и с удоволствие демонстрират своята еманципираност. Една игра, която дълго време я играха БСП и Първанов.

Плевнелиев обаче ще трябва да каже кой го издига за президент. На този етап ГЕРБ има различно мнение, предложението на РБ беше наречено провокация, а избирателят не е във възторг от президента си (социологията сочи нива на одобрение под санитарния минимум за институцията). Засега единственото сигурно е, че Плевнелиев има подкрепата на посолството на САЩ. И ако ставаше въпрос само за назначаването на губернатор, това условие щеше да е достатъчно, но за избора на български президент е необходима ясна политическа подкрепа и авторитет. В подобен контекст е много вероятно да се тръгне по утъпкания път на „номинация на гражданското общество“. И това е второто предизвикателство - кое/чие гражданско общество.

Плевнелиев се самоприпознава като президентът на гражданите. Реториката му изобилства от критика към политическия елит, любов към пряката демокрация и граждански патос. Дали заради убеденост в собствената си правота, или поради дефицити в политическата му култура, той институционализира започналото от летните протести разделение на „по-граждани“ и „най-граждани“. А на изборите, за огромното съжаление на „умните и красивите“, всеки има право на глас.

Адекватността на политическия образ на Плевнелиев страда и от това, че той не успя да се наложи като политически фактор, с когото всички да се съобразяват. Сякаш никой от останалите политически играчи не го взема на сериозно. Разказът на пиарите за борбата между добрия президент и лошите други вероятно изглежда като истина от първа инстанция в очите на администрацията и шепа правоверни. Но липсата на авторитет у президента в огромна степен пречи да се осъществяват ефективно функциите на институцията. Плевнелиев трябва да се покаже като силен политик, а това едва ли може да стане само с декларации срещу Путин.

Така достигаме до третото предизвикателство пред президента. Всички симпатизанти на Плевнелиев изтъкват неговото ключово достойнство като гарант на евроатлантическата ориентация на България. Сякаш някой (освен Сидеров) оспорва тази ориентация. Президентът е особено усърден и успешен в своето безкритично и безрезервно отношение към американската външна политика. Дали защото иска да се покаже по-ястреб от ястребите, или заради социализацията си в системата на комунистическия комсомол, за Плевнелиев Вашингтон е прав дори когато греши. И тук проблемът не е в идеологическите предпочитания на президента, а в принципа, че всеки критик на американската външна политика автоматично се превръща във враг на демокрацията. Така няма как Плевнелиев да се превърне в обединител на нацията. Подобно инфантилно разбиране за демокрацията нанася огромен удар и върху политическата публичност, защото не предполага така необходимия рационално критичен дебат, от който да се роди автентично и смислено обществено мнение. Вместо това от президентството непрекъснато произвеждат заклинания и лозунги, на които би завидял всеки един пропагандатор от времето на развития социализъм.

Засега Плевнелиев не бърза да обяви намеренията си за собственото си политическо бъдеще. И ако не побърза, рискува да потъне дълбоко в гражданското безразличие. А от там няма да може да го извадят нито посолството на САЩ, нито придворните му славословители.

Ала късния Първанов

Отворете обаче произволно изказване на „късния“ Първанов от президентските му години, прочете го с малко повече еуфория и пресилен маниер, и ще получите Плевнелиев. Никаква разлика. Плевнелиев не успя да излезе от клишето, създадено от Първанов и въпреки силното влияние на неговите пиари, не показва никакво въображение.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи