Премиерът Борисов свиква Съвета по сигурността във връзка с рязкото изостряне на ситуацията в Сирия

Испанските власти издадоха нова заповед за арест на Карлес Пучдемон

Осъдиха футболист от Сандански за отвличане

Роми нападнаха ученичка на пазара в Благоевград

Земетресение разлюля Южна Гърция Трусът е бил с магнитуд от 3,9 по скалата на Рихтер

Министерство на енергетиката провери подготовката на ЕРП Север за зимата

А1 стартира свое мобилно приложение за следене на спортни резултати

Установени са 104 трошки да гният по улиците на Велико Търново Премахнати са общо 7 излезли от употреба возила през тази година

Вижте как минувачи спасиха 4 човека от паднал в реката автомобил (ВИДЕО)

Откриха диво прасе с африканска чума в района на Асеновград

Трима учени спечелиха Нобел за икономика – за облекчаване на глобалната бедност

52 деца с постижения в науката, изкуството и спорта с общински стипендии в Търговище

Шуменец плаши радио с бомба заради сръбска музика

Англичанин е починал в София след употреба на наркотици

Учителка политик възроди глаголицата

Св. Цар Борис Покръстителя е сред малкото образи в картините, посветени на глаголицата.

Празникът на буквите да е пълен с концерти и изложби, а не само с манифестации

В картините на Деница монументалните букви са рисувани с метла, помагала си и с маламашка

Тя е художник, учител и общински съветник в местния парламент на Шумен. 28-годишната Деница Спасова е майка на две деца и не крие как се справя с толкова житейски отговорности: „Можем да постигаме много неща, само ако правим всяко с удоволствие“. Точно преди година, в разгара на празничния 24 май, си казала, че трябва да посвети свои картини на най-първата ни азбука, послужила за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език. Изложбата „Глаголица“ вече е факт и от 20 май може да бъде разгледана в художествената галерия „Елена Карамихайлова“. Умът и ръката на Деница са „родили“ 17 монументални платна, в които са увековечени всичките 44 букви.

Впечатляващите двуметрови картини върху фазер с акрилни бои разказват историята отпреди векове. В тях оживяват образите на светите братя Кирил и Методий, на свети цар Борис Покръстителя, грее първата ни престолнина Плиска, а в центъра са Аз, Буки, Веди, Глагол… Деница признава, че сложила началото със своя символ – Добро. Още на първата картина обаче, четката й дошла малка и усетила, че витиеватите букви най-добре ще се изпишат калиграфски с… метла. Купила най-обикновена от магазина и рисувала с нея. Характерните мазки за живописта пък, нямало как да станат в голям мащаб с шпатулка. Помогнала си със строителна маламашка, която майсторите ползват за шпакловки. Десетки нощи глаголицата й отнемала съня. Идеите се раждали една след друга и я държали будна, докато не ги реализира с бои и релефи. Понякога рисувала до 5 часа призори.

Затова казва, че изложбата й е родена с много любов към културата и миналото ни, но и с голям замах. И е коренно различна от предишната й самостоятелна изява през 2013 г., когато подредила 44 графики.

„Графиката ми е слабост, това съм учила и мога да обяснявам с часове как се работи бавно и фино. Но може би прилив на творческа енергия ме е накарал сега да сменя формата“, разсъждава художничката. Иска празникът на буквите и словото у нас да е пълен с много културни събития – музикални, театрални, изложби, а не само с помпозни манифестации.

Точно заради такива идеи се съгласила да влезе и в политиката, и да стане общински съветник от ГЕРБ. Първият й досег бил пак по повод на изкуството, когато нейни картини попаднали в Народното събрание през 2014 г., като част от благотворителна изложба в помощ на незрящата Мила от Шумен. Помни, че депутатите показали щедрост, а и Деница никога не е имала лошо мнение за тях. С оптимизма, присъщ на младостта, казва, че винаги се е надявала да дойдат по-добри времена. В парламента я забелязали, а на местните избори м.г. получила изненадващо предложение да се кандидатира за съветник, без да е член на партията. Взела решението за ден. Подредили я на 20-о място, но натрупаните преференции я изтласкали напред. Така станала един от най-младите местни парламентаристи в Шумен. Събула маратонките и сложила токчета още за клетвата. Гласували й доверие и влязла в две комисии, дори е зам.-председател на културата. Не смята времето си на дългите заседания за загубено. Обнадеждена е, че в Шумен вече действа Художествен експертен съвет на обществени начала. В него влизат нейни колеги и нито едно решение за облика на града вече няма да се взема без творците, вярва Деница. Влязла в политиката с творческа цел, не с комерсиална и половината от заплатата й отива за благотворителни каузи. Голямото й желание е да има повече интригуваща култура за младите хора в Шумен, градът да живне, а те да видят смисъл да останат.

И тя е можела да учи в Дрезден или Лайпциг, но избрала да остане в университета на родния Шумен. Казва, че тук са й преподавали най-добрите – професорите Валери Чакалов, Димитър Чолаков, Благомир Папазов, доц. Валентин Кулев. А когато завършила изобразително изкуство, се завърнала в своето училище по изкуствата „Сава Доброплодни“, за да преподава. Нейните учители й станали колеги. „Това не е професия, а призвание. Имам познати, които една година работят и се отказват, а аз от дете това съм мечтала и го сбъднах“, разказва щастливката. Още помни първия работен ден минала учебна година. „Вървя по коридора и от една стая чувам пиано, от друга звучи цигулка, долавям гайда и как деца се разпяват. Цари творческа атмосфера, обожавам го това училище…“, казва Деница. И с охота обяснява, че едно е да си художник, но художникът учител е друго. Творецът понякога запазва за себе си тайната на занаята, а педагогът трябва да предаде всяко свое знание на децата. Затова в часовете й има пълна свобода на споделянето. Особено при специализираните паралелки трите часа рисуване стартират с 20-минутен творчески шум.

„Изисквам много от учениците. Изобразителното изкуство не е от предметите, които може да оставиш на заден план“, категорична е младата педагожка. Впечатлила ръководството още с първите си часове и по-късно разбрала, че в протокола й за оценка пише, че „преподава по много модерен и съвременен начин“. Често води децата на изложби и театър. А най-голямата им награда е, когато изработват заедно сценографията за училищни тържества. Рисуването изгражда характера, мирогледа, формира вкуса, а някои от учениците й вече знаят, че ще станат архитекти или графични дизайнери. „Дори да имаш дарба, е нужно желание и постоянство“, обяснява за пътя към успеха преподавателката. В часовете по рисуване лесно можеш да усетиш и дали някое дете има проблем, защото той променя цветовете и сюжета. Първолаче директно пресъздало агресивна сцена между родителите си, които били в развод, но порасналите споделят по-трудно, казва учителката.

Колкото до политическите й занимания, учениците разбрали за тях още по време на кампанията, като я зърнали на плакатите. Обяснила им какво е общински съветник и вече я засипват с нерешени проблеми. Ученичка с куче й поставила задача да се създадат паркове за разходки на домашни любимци, други й сочат проблемни улични дупки, а всички искат фасадата на училището да се ремонтира и да е по-цветна.

Обещала е, че каквото може, ще свърши. Вярва, че не само в Шумен, а и в България много неща ще се променят. Волята я има, стига обществото да има търпението, казва Деница. И ако всеки гледа творчески на нещата, светът ще бъде по-хубав.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.