Празникът на буквите да е пълен с концерти и изложби, а не само с манифестации

В картините на Деница монументалните букви са рисувани с метла, помагала си и с маламашка

Тя е художник, учител и общински съветник в местния парламент на Шумен. 28-годишната Деница Спасова е майка на две деца и не крие как се справя с толкова житейски отговорности: "Можем да постигаме много неща, само ако правим всяко с удоволствие". Точно преди година, в разгара на празничния 24 май, си казала, че трябва да посвети свои картини на най-първата ни азбука, послужила за превод на богослужебните книги от гръцки на славянски език. Изложбата "Глаголица" вече е факт и от 20 май може да бъде разгледана в художествената галерия "Елена Карамихайлова". Умът и ръката на Деница са "родили" 17 монументални платна, в които са увековечени всичките 44 букви.

Впечатляващите двуметрови картини върху фазер с акрилни бои разказват историята отпреди векове. В тях оживяват образите на светите братя Кирил и Методий, на свети цар Борис Покръстителя, грее първата ни престолнина Плиска, а в центъра са Аз, Буки, Веди, Глагол... Деница признава, че сложила началото със своя символ - Добро. Още на първата картина обаче, четката й дошла малка и усетила, че витиеватите букви най-добре ще се изпишат калиграфски с... метла. Купила най-обикновена от магазина и рисувала с нея. Характерните мазки за живописта пък, нямало как да станат в голям мащаб с шпатулка. Помогнала си със строителна маламашка, която майсторите ползват за шпакловки. Десетки нощи глаголицата й отнемала съня. Идеите се раждали една след друга и я държали будна, докато не ги реализира с бои и релефи. Понякога рисувала до 5 часа призори.

Затова казва, че изложбата й е родена с много любов към културата и миналото ни, но и с голям замах. И е коренно различна от предишната й самостоятелна изява през 2013 г., когато подредила 44 графики.

"Графиката ми е слабост, това съм учила и мога да обяснявам с часове как се работи бавно и фино. Но може би прилив на творческа енергия ме е накарал сега да сменя формата", разсъждава художничката. Иска празникът на буквите и словото у нас да е пълен с много културни събития - музикални, театрални, изложби, а не само с помпозни манифестации.

Точно заради такива идеи се съгласила да влезе и в политиката, и да стане общински съветник от ГЕРБ. Първият й досег бил пак по повод на изкуството, когато нейни картини попаднали в Народното събрание през 2014 г., като част от благотворителна изложба в помощ на незрящата Мила от Шумен. Помни, че депутатите показали щедрост, а и Деница никога не е имала лошо мнение за тях. С оптимизма, присъщ на младостта, казва, че винаги се е надявала да дойдат по-добри времена. В парламента я забелязали, а на местните избори м.г. получила изненадващо предложение да се кандидатира за съветник, без да е член на партията. Взела решението за ден. Подредили я на 20-о място, но натрупаните преференции я изтласкали напред. Така станала един от най-младите местни парламентаристи в Шумен. Събула маратонките и сложила токчета още за клетвата. Гласували й доверие и влязла в две комисии, дори е зам.-председател на културата. Не смята времето си на дългите заседания за загубено. Обнадеждена е, че в Шумен вече действа Художествен експертен съвет на обществени начала. В него влизат нейни колеги и нито едно решение за облика на града вече няма да се взема без творците, вярва Деница. Влязла в политиката с творческа цел, не с комерсиална и половината от заплатата й отива за благотворителни каузи. Голямото й желание е да има повече интригуваща култура за младите хора в Шумен, градът да живне, а те да видят смисъл да останат.

И тя е можела да учи в Дрезден или Лайпциг, но избрала да остане в университета на родния Шумен. Казва, че тук са й преподавали най-добрите - професорите Валери Чакалов, Димитър Чолаков, Благомир Папазов, доц. Валентин Кулев. А когато завършила изобразително изкуство, се завърнала в своето училище по изкуствата "Сава Доброплодни", за да преподава. Нейните учители й станали колеги. "Това не е професия, а призвание. Имам познати, които една година работят и се отказват, а аз от дете това съм мечтала и го сбъднах", разказва щастливката. Още помни първия работен ден минала учебна година. "Вървя по коридора и от една стая чувам пиано, от друга звучи цигулка, долавям гайда и как деца се разпяват. Цари творческа атмосфера, обожавам го това училище...", казва Деница. И с охота обяснява, че едно е да си художник, но художникът учител е друго. Творецът понякога запазва за себе си тайната на занаята, а педагогът трябва да предаде всяко свое знание на децата. Затова в часовете й има пълна свобода на споделянето. Особено при специализираните паралелки трите часа рисуване стартират с 20-минутен творчески шум.

"Изисквам много от учениците. Изобразителното изкуство не е от предметите, които може да оставиш на заден план", категорична е младата педагожка. Впечатлила ръководството още с първите си часове и по-късно разбрала, че в протокола й за оценка пише, че "преподава по много модерен и съвременен начин". Често води децата на изложби и театър. А най-голямата им награда е, когато изработват заедно сценографията за училищни тържества. Рисуването изгражда характера, мирогледа, формира вкуса, а някои от учениците й вече знаят, че ще станат архитекти или графични дизайнери. "Дори да имаш дарба, е нужно желание и постоянство", обяснява за пътя към успеха преподавателката. В часовете по рисуване лесно можеш да усетиш и дали някое дете има проблем, защото той променя цветовете и сюжета. Първолаче директно пресъздало агресивна сцена между родителите си, които били в развод, но порасналите споделят по-трудно, казва учителката.

Колкото до политическите й занимания, учениците разбрали за тях още по време на кампанията, като я зърнали на плакатите. Обяснила им какво е общински съветник и вече я засипват с нерешени проблеми. Ученичка с куче й поставила задача да се създадат паркове за разходки на домашни любимци, други й сочат проблемни улични дупки, а всички искат фасадата на училището да се ремонтира и да е по-цветна.

Обещала е, че каквото може, ще свърши. Вярва, че не само в Шумен, а и в България много неща ще се променят. Волята я има, стига обществото да има търпението, казва Деница. И ако всеки гледа творчески на нещата, светът ще бъде по-хубав.