Обществото ни има проблем с алкохола, който разрешава по единствения му познат начин - като го загърбва

Редя се преди дни на опашката в кварталния супермаркет и погледът ми блуждае разсеяно през редовете бутилки алкохол, подредени край касите. Спиртните напитки традиционно са разположени на излизане от магазина - ако случайно сте забравили да си вземете с останалите покупки.

Погледът ми се заковава върху тумбеста бутилка с името „Ракия хан Крум“. Решавам, че може би климатикът ми причинява халюцинации - някак си не ми е реално. Обръщат ми внимание, че преди години имало и вино с подобно име - смътно се сещам за един „Траминер”, но продължава да ме човърка мисълта за „ракията на Крума”.

Не ми стигнаха пръстите на ръцете, за да ги изброя по памет, та се наложи да се консултирам с „дебелите книги” вкъщи, но на кратко - 27 владетели на Първата българска държава, 35 на Втората, 4-ма на Третата и единствената историческа легитимация, за която се е хванал конкретният производител на гроздов дестилат, е хан Крум? Ако и вие не се сещате от пръв поглед защо се възмущавам - подобно на повечето, с които разговарях - обяснявам:

Шестдесет и шест ханове и царе в тази 13-вековна история и ти да вземеш единственият, който се е сетил, че това племе/народ/държава може да просъществува успешно само ако му спреш пиенето. Друг исторически принос на Крума освен първите писмени закони е, че си е направил бокал от черепа на Никифора. Вярно, „Мавруд хан Токту” или „Шардоне на цар Чака” (недотам популярни български държавници) може би няма да апелира по същия героичен начин към полупросветения роден потребител, ама чак пък Крум. Във възраждането на частното спиртно предприемачество през 90-те имаше един виц за „Ракия цар Самуил” - на сто пияни един остава зрящ, но да не сменяме историческата плоскост.

Контрираха ме едни квартални „разбирачи”, че имало теория на конспирацията, според която изкореняването на лозята по Крумово време и страшните закони, с които се преследвали пияниците в началото на ІХ век, било мит, измислен от „комунистите” (?), за да налагат ред. Което ми прозвуча като мит, измислен от „антикомунистите” (!), за да си оправдават пиянството, и си останах с историческите теории и кроткото възмущение.

Обществото ни има проблем с алкохола, който разрешава по единствения начин, който познава - като го загърбва. Всяко ново правителство обяснява, че работи за стимулиране на малкия и средния бизнес. В какво го виждаме най-добре: в отворените на всеки ъгъл денонощни магазини за алкохол, всеки от които разположен не по-далеч от 200-300 м от най-близката денонощна аптека - двете най-успешни частни предприемачества в републиката, последните 25 г. Кафенетата/кръчмите фалират относително често.

Културата на пиене у нас е бит. С мярка и без мярка. Сраснала се е с всекидневния ни живот и върви ръка за ръка със стреса, социалната несигурност, изпростяването, бедността. Разликата между сватба и погребение (щастлив и тъжен повод) е един пиян роднина по-малко. Деца надигат чашите, едва достигнали двуцифрена възраст. Сезонът на баловете е - очаквате ли да видите нещо друго освен нетрезви абитуриенти? Откога вече не правят толкова впечатление.

Навлизането на наркотиците като битие сред младежта у нас е тревожно предимно заради културата и нивото на грамотност. Преди години участвах в дебати за легализирането на марихуаната и изтъкнах, че съм против по една причина: вижте го с легалното пиене какви ги върши тоз народ, с кой акъл искаш да му разрешиш свободно да пуши трева!? Щели да се кротнат и да седнат да мислят. Сериозно!?

Бием се в гърдите, че никой на света не може да ни надпие, докато никой рационален народ не би седнал да си мери силите в такова направление. Ще кажете: сърбите, и пак ще питам: сериозно!? Дайте да не вкарваме комшиите в тази история, а да се върнем на хан Крум и неговата ракия.

Примиряването с алкохолизирането на нацията е апокалиптичен сценарий, за предотвратяването на който е необходимо преди всичко осъзнаване. Решението не е в акцизите, а в обществените дебати, в образованието. Докато още спорим на по чашка каква история преподаваме на децата, да решим в крайна сметка дали сме народът на Крума, или идем от избите му. И да запазим тази мисъл за повече от един ден. Което се отнася с пълна сила и за автора на този материал.

Социалните пиячи

Алкохолът в България се е превърнал от години и в основен социален инструмент за комуникация. Съвременните българи изповядват предимно два модела на поведение: „свити и необщителни” и „нагли и арогантни”. Всяка форма на общуване помежду им е възможна само до определена възраст в строго определени ареали и задължително с участието на пиене под някаква форма.