Премиерът Борисов се срещна с извънредния и пълномощен посланик на САЩ Херо Мустафа

Трима хвърлени в ареста за отглеждане на канабис

Полиция нахлу в Държавното горско стопанство в Търново

Българска преводачка с награда от съюза на гръцките писатели в Гърция

Джъстин Трюдо запази властта в Канада, но ще управлява с малцинство

Акциите на Боинг се сринаха след нови проблеми със 737 МАX

II. Специална прогноза за вота на астролога Алена за “Труд”

32-годишен нападна медик от Спешна помощ в Петрич

Фейсбук обяви мерки срещу манипулативните и филшивите новини

Проф. Иван Илчев: Комисията с Македония зацикли отново около Гоце Делчев След решението за предсрочни избори в Скопие, бъдещето й не е светло, каза историкът

Германският министър на отбраната предложи Берлин да изпрати стабилизираща мисия в Сирия

Арестуваха двама, карали много пияни

Какви са резултатите от проведената акция „Ден без псувни”?

Настаняват изоставеното в Петрич бебе в приемно семейство

ООН: До 2050 г. България ще загуби четвърт от населението си

Съдийка: Спирането на дело невинаги е израз на немарливост

Съдия Весислава Иванова от Софийския апелативен съд.

Съдийка спряла за 15 години дело срещу беглец от правосъдието” – това написа „Труд“ на от 25 май 2016 г., отразявайки доклад на Софийския апелативен съд за наказателните дела през 2015 г. в Софийския градски съд. В доклада се съобщава за дело срещу рецидивист за грабеж и убийство от 10 май 1990 г., отлежавало в продължение на три петилетки. Твърди се, че процесът е спрян за издирване на подсъдимия на 17.04.2000 г. от съдия Весислава Иванова.

Ето нейния коментар:

На първо място е важно да се подчертае, че спирането на дело представлява процесуалнорегламентирана дейност на съда и не е израз на немарливо отношение или своеволност, още повече, че подлежи и на инстанционен контрол. На следващо – невярно е твърдението, че председателстван от мен съдебен състав е спрял производството по коментираното в статията дело, както и това, че то ми е било разпределено през 1999 г. Към онзи момент и до 2006 г. бях съдия в Софийския районен съд. Този факт е лесно проверим. Приемам, че при отразяването на данните журналистът се е предоверил на констатацията в доклада на Софийския апелативен съд, която обаче също отразява невярно тези обстоятелства. Фактологията по движението на делото е пресъздадена напълно прецизно и достоверно в Акта на ИВСС за резултатите от извършена проверка в СГС (публично достъпен на сайта на ИВСС). Видно от отбелязаното в него, спряното дело е било заварено от мен при постъпването ми в СГС. Отбелязани са и всички извършени действия по него след като ми е било докладвано, в това число и предприетите от петчленен съдебен състав, занимал се с въпроса дали делото може да се разгледа задочно, тоест налице ли са основания спряното производство да бъде възобновено и делото да бъде решено в отсъствието на подсъдимия. За да вземе такова решение, съдът следва да има яснота по въпроса дали ще може да разкрие обективната истина и без участието на подсъдимия в процеса. В случая е приел, че не може, като такива са били и становищата на страните, в това число и на прокуратурата, върху която е тежестта за доказване; чрез различните си представители прокуратурата е поддържала последователна позиция, че не са налице основания за възобновяване на производството и разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия.

Суверенната преценка дали делото да се разгледа задочно принадлежи само на законния съдебен състав и тя не може да бъде обект на въздействие от страна на друг орган. И именно това би следвало да се посочи ясно, а не да се внушава, че съдът може да проведе задочно производство при всяко положение и щом не го прави, то „размотава” делото. Съдът не бива да решава делата как да е, само за да ги приключи и да не се водят висящи. От значение е да се разкрие обективната истина по тях. В противен случай правораздаването не само не произвежда смисъл, но и вреди. Затова и процесуалният закон поставя като изискване възможността за разкриване на обективната истина. Без да се изясни тя, справедливост не може да бъде постигната.

Водена тъкмо от тези аргументи, отказах да изпълня устните указания, отправени ми от член на ВСС (в рамките на проверката, извършена през 2015 г. и в Наказателното отделение на СГС), да изгледам делото, без значение как в крайна сметка ще приключи. Тези недопустими указания намериха и своята писмена проекция в доклада на Временната комисия от членове на ВСС, създадена в изпълнение на Решение на ВСС по протокол № 1/08.01.2015 година. За юристите е извън съмнение, че не могат да бъдат отправяни подобни препоръки, защото са пряка намеса в дейността на съда, комуто се указва незаконосъобразно какво решение по развитието на делото да вземе, при все че това е единствено и изцяло в неговата компетентност.

Няма как да знаем дали така отправените препоръки са оказали влияние върху по-нататъшната процесуална съдба на делото.

Но коректният журналистически подход е изисквал най-малкото отбелязването, че петчленни съдебни състави, сред които и председателстван от мен, са застъпвали позиция, че делото не следва да се разглежда в отсъствие на подсъдимия. Редно е било читателят да бъде информиран и за обстоятелството, че постановената първоинстанционна присъда (от 15 години затвор) е отменена от САС по реда на въззивния контрол като е постановена нова, оправдателна такава. Справка от деловодната система установява, че към този момент делото все още е висящо – пред ВКС.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.