„Тайната“ на европейската проверка на прокуратурата прикрива реалните проблеми в съдебната система

Потвърдиха се прогнозите в анализа на в. „Труд“, че европейската проверка на прокуратурата ще бъде употребена за пореден опит за дискредитиране персонално на главния прокурор. Очевидната фиксация на проваления агент на олигархичното задкулисие Христо Иванов в Сотир Цацаров може да бъде разчетена през опитите за вкарването в докладите на гостуващите у нас четирима европейски прокурори и двама европейски експерти от Службата за структурни промени на тезите за въвеждането на „съдебен борд“ върху правосъдието у нас, както и за граничещото с абсурда посочване на обвинител №1 като основен виновник за състоянието на правосъдната система.

Въпреки опитите на Иванов и на политическия му партньор Радан Кънев, посредством съдействието на позиционирания в София като отговорник за България по въпросите на правосъдието и вътрешния ред еврочиновник Юри Тавание, да внушат необходимостта от смяна на главния прокурор, европейските прокурори нито имат подобни правомощия да го препоръчат, нито биха рискували собствената си репутация.

Брюксел обаче дължи отговор

на въпроса - защо не иска да се знае с кого се срещат неговите пратеници у нас? Дали защото това са предимно грантови адвокати, поръчкови журналисти и агенти на неправителствени организации, всичките свързани с общо финансиране и изпълняващи от години ролята на остриета на атаките срещу прокуратурата във войната, която водят срещу нея група български олигарси. Или дали, защото ще стане ясно, че Юри Тавание, човекът на олигархичния кръг „Капитал“ в Постоянното представителство на ЕК в София, е организирал програмата на европейската мисия по начин, който да предпостави заключенията от нея.

Би било добре, ако правосъдният министър Екатерина Захариева е успяла да убеди при вчерашната си среща в Брюксел вицепрезидента на ЕК Валдис Домбровскис, генералния секретар на Комисията Александер Италианер, както и неговата заместничка Параскеви Миху, да отпадне клаузата за конфиденциалност при работата на експертната мисия. Така ще станат поне известни имената на доносниците срещу собствената си държава - били те бивши заместници на провалилия се Христо Иванов (като Андрей Янкулов) или дискредитирани представители на разследващите органи, които фабрикуват клевети с фантазиите за „шпицкоманди“ в българската прокуратура (като следователя Бойко Атанасов).

Чрез отпадането на клаузата за конфиденциалност ще стане ясно и това, което все повече наблюдатели, а и обществото отдавна е осъзнало - проблемите в правосъдието не идват толкова от прокуратурата, колкото от абсурдните понякога съдебни актове на определени съдии.

Устният доклад на Брюксел като “опорни точки” на отиващия си председател на ДСБ

Посещението на Захариева в Европейската комисия идва броени дни и преди очаквания „устен“ доклад на Брюксел по Мониторинговия механизъм. Освен че ще може да отчете приемането на първо четене от парламента на втория пакет от промени на съдебния закон, правосъдният министър би било добре да е напомнила на представителите на ЕК, че страната ни в продължение на десет години е обект на този „партньорски“ механизъм и е крайно време той да отпадне, а ако ли не - да бъде приложен и върху останалите държави членки на Европейския съюз, а не само у нас и в Румъния.

Що се отнася до самия устен доклад, отделни коментари по него ще послужат за превърналия се в традиционен залп срещу прокуратурата на медиите на олигархията. Дискусията, която ще се проведе в Брюксел, за пореден път ще послужи за разпространението на „опорни точки“ срещу Сотир Цацаров и от страна на отиващия си лидер на „Демократи за силна България“ Радан Кънев, както и от дежурния ментор Атанас Атанасов.

Странно обаче се оказва мълчанието на иначе доскоро толкова активните „граждански“ активисти от т.нар. Инициатива „Правосъдие за всеки“. Дали е заради преждевременно преустановяване на финансирането на „гражданските“ инициативи, или е заради концентрирането на усилия на “професионалните” протестъри в сътворяването на бъдещ политически проект, едва ли е най-важният въпрос, който интересува обществото, но е факт, че уличните инициативи срещу прокуратурата спихнаха по същия рязък начин, по който задкулисно биват активирани.

Време е Екатерина Захариева да се еманципира

Правосъдният министър има една по-важна задача и нейното продължаващо отлагане няма да доведе до подобряване на личния рейтинг на Екатерина Захариева. Наследството, което тя получи след тежкия провал на Христо Иванов, несъмнено я постави в неблагоприятната ситуация да гради спешно мостове между отделните институции в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Захариева трябва ясно да позиционира себе си отвъд границите, които менторите на предшественика й Христо Иванов се опитват да поставят и на нея.

Време е Екатерина Захариева да се еманципира. Като представител на държавата, Захариева преди всичко е необходимо да отстоява авторитета на институциите и да е готова да се превърне в поредната мишена на олигархичното задкулисие, каквато от години са свикнали да бъдат Сотир Цацаров, председателят на Върховния административен съд Георги Колев и всеки, с когото Иво Прокопиев не си казва наздраве с чаша розе на някой дипломатически или бизнес коктейл. Захариева вече бе обект на подобни атаки, макар изказани от подставени лица, но със сигурност дирижирани от предшественика й, така че колкото по-бързо покаже как работи в полза на държавния интерес, а не действа под олигархичен натиск, толкова по-широк хоризонт ще има политическата й кариера.

ЗСВ да се ревизира преди окончателното му приемане

Добър знак би било, ако правосъдният министър приеме несъгласието на част от депутатите, които държат да ревизират преди второ четене промените в Закона за съдебната власт. Тяхната воля едва ли е продиктувана от запазване на нечии правомощия, а по-скоро се стремят да предотвратят евентуални негативни последици, ако ЗСВ бъде приет във вид, който би бил удобен единствено за група магистрати и лобисти. Захариева допусна грешка, че толкова яростно и дори грубо отхвърли позицията на мнозинството от Висшия съдебен съвет, който разкритикува ЗСВ. Подобна бе реакцията й и когато критични бележки подадоха и от Инспектората на ВСС. За човек, който е бил и ще бъде много далеч от съдебната система, би било добре настоящият правосъден министър да се вслушва повече в разумните гласове на действащите магистрати и много по-малко в шушуканията на Христо Иванов и политизиращата съдебната система върхушка на Съюза на съдиите в България.

Колкото и да е изненадващо, дори председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов прояви смелост и изрази резерви по отношение на прекомерното разширяване на т.нар. съдийско самоуправление. Панов този път постъпва отговорно и колкото и това да не се нрави на опитващите се да овладеят тотално съдилищата чрез общите им събрания, председателят на ВКС говори в един глас с колегата си Георги Колев, председател на Върховния административен съд.

А когато ръководителите на двете върховни съдилища са на едно мнение, тогава и депутатите трябва да поемат отговорността и да не допуснат хаоса, който би настъпил в управлението на съдилищата, ако се отнемат правомощия на Висшия съдебен съвет и на административните ръководители по места.

Награда „Почтен магистрат“ за 14-те съдии от Благоевград

Покрай мисията на евроекспертите у нас и приемането на първо четене на съдебния закон, лобисткият естаблишмънт подмина с гузно мълчание решението на 14 съдии от окръжния съд в Благоевград, които категорично се разграничиха от това, в което се е превърнал Съюзът на съдиите в България. Примерът на благоевградските магистрати заслужава уважение, защото те много ясно си дават сметката за поръчковите атаки, на които биха могли да бъдат подложени, било то от върхушката на ССБ, от „грантовите“ НПО-та около проваления Христо Иванов или от медиите бухалки на олигарсите.

Декларацията на 14-те съдии е достойна за уважение постъпка и точно те трябва да бъдат номинирани, а и ако има безпристрастно жури - избрани за първите носители на наградата „Почтен магистрат“, която министър Захариева учреди и предстои да бъде връчена след броени дни. И дано МП не постъпи като ЕК и не засекрети гласуването на журито, ако благоевградските съдии бъдат номинирани, разбира се, за да научим и доколко независим при взимането на едно или друго решение е председателят на ССБ Атанас Атанасов, който има привилегията да журира.

Номинирани или не, писмото на 14-те магистрати е пример как трябва да постъпят колегите им от цялата страна и поне онова мнозинство от български съдии, които не се заиграват с адвокати на олигарси, не развиват политическа и лобистка дейност, прикрити зад грантово зависими организации, превърнали се в гестаповски отряди за отвличане на Темида. А, ако четиримата европейски прокурори и двамата служители на Службата за подкрепа на структурните реформи на ЕК Тео Страйкер и Ейирини Георгиополу искат наистина да разберат истинските причини за проблемите на българското правосъдие, най-добре да поискат среща с почтените и достойни съдии от окръжния съд в Благоевград още за следващата си мисия след по-малко от два месеца. И да не се изненадат, ако все повече съдии обявят, че са за ССБ-EXIT…