Седем пострадали в катастрофа край Сливен

Владимир Малинов е новият изп. директор на “Булгартрансгаз”

Борисов поиска пълна проверка на сделката за ЧЕЗ и на купувача

Красимир Вълчев: Не е желателно закриването на още училища

Български лекарски съюз ще подпише рамковия договор за 2018

“Дунав” с втора поредна победа

Министър Ангелкова: Русия, Китай и далечните пазари са много важни за българския туризъм

В Банско арестуваха 6 лица за проституция и дрога

БСП готви концепция за партийна телевизия

Без почивка за бавния и напрегнат ЦСКА

Британец продаде марков чайник на 200 години за 650 000 евро

Атина към Анкара: Не сме Ирак или Сирия, можем да се защитим

Мария Захарова: Кокаинът в посолството в Аржентина няма общо с руските дипломати

Започна градеж на храм “Св.Райко Шуменски”

Тази година откриват „Пловдивци“ – първият нов язовир от 30 години

За лъжите и клеветите трябва да се плаща

Писмо на акад. Светлин Русев до министъра на културата, II част

Светлин Русев към Вежди Рашидов: “Обидата и огорченията не отминават лесно, но над тях има неща по-важни и по-истински. Подадената ръка струва много повече, и това го знаеш.”

Във вчерашния брой на „Труд” публикувахме първата част от писмото на акад. Светлин Русев до министъра на културата по повод поисканата оставка на Вежди Рашидов от „културни експерти”.

Под заглавие „За политическите хунвейбини в културата и вредата от личните пристрастия в нея” академикът пише: „Мога да разбера всеки, който по някакъв начин е в културата, да иска оставката на министъра и на който и да е служител в тази система, но когато видях Радан Кънев, „културния специалист” ген. Атанас Атанасов (другия „специалист” до него не го познавам) да искат оставката на министъра, не осъзнавайки (а може съзнателно), че правят заложници на техните политически интереси, морал и поведение хора, които са извън политиката и които воюват от позиции с аргументи на културата, не на техните амбиции!”

В писмото си Светлин Русев се спира и на „общата кауза” – изграждането на Национална галерия… „На откриването на Национална галерия – Кваддрат 500 не като протоколен куртоазен акт, а като реален факт казах, че доживяхме и ние като френските президенти, които след всяка власт оставяха по един музей! Всичко друго – преди и след това – приказки, противоречия и т.н. – остава без значение! С това не искам да те (Вежди Рашидов – б.а.) защитавам – и музея, и връщането на „Шипка” 6 на Съюза на художниците, и възстановения театър в Пловдив, и… са аргументи със значение.”

Днес публикуваме втората част на писмото на акад. Русев.

Драги Вежди,

Не бих ти писал това писмо, ако не познавах драматично-конюнктурната история на Националната галерия. Навремето (1988 г.) за 15 минути ме разкараха като директор на Националната художествена галерия и директор на дирекция „Галерии” в Министерството на културата. След това досега следваха низ от уволнени, съкратени, наказани, пенсионирани директори и уредници. Уволнявани и отново връщани, и отново уволнявани – и пак възстановявани… с право, и без право! Всичко това натовари НХГ с пристрастия, противопоставяне и разделяне, които изправят всеки нов (стар) директор пред професионални и чисто човешки изпитания. Изпитания, пред които е изправена и новата Национална галерия, особено след обединяването на двете институции – нещо само по себе си необходимо и задължително. Изпитания, пред които е изправен целият професионален екип с всички нови и стари проблеми. Прочетох 6-месечния отчет за извършената работа, който Мария Василева е публикувала вече, но и без него е ясно, че става дума за сериозен научен работник. Аргументите на директора, с които не продължи договора, не убеждават, и не само мен. Мария Василева няма място при тези, които ти искат оставката – тя няма място там. Тя има нужда от галерията и галерията има нужда от нея. Да не забравяме, че тепърва предстои изграждането и завършването на Галерията за съвременно изкуство. Разбирам, че нещата много болезнено се задълбочиха – обидата и огорчението тегне над поведението и на най-чистите намерения и реално обслужва не съзиданието, а стихията на разрушението. Дълбоко се преплетоха емоционални, професионални и служебни страсти и в момента всеки един от нас съзнателно или не става заложник на проблеми и взаимоотношения, които не винаги са най-конструктивните! Досега, при няколкогодишната ни работа, не съм те подвеждал и имах пълно доверие и разбиране от твоя страна. Имам една молба (нямам самочувствие за съвети). Нареди (не моли) на Слава Иванова да продължи договора на Мария Василева. Мария Василева отиде твърде далече в протеста си, но по необходимост ще се увери, че спасението не е там, където го търси, а в галерията – и това тя ще го разбере. Знам каква ще бъде първата ти реакция – и твоята, и нейната, но не само заради вас, но и заради себе си, за собствените си илюзии и вяра във възможностите ни за сътрудничество. Обидата и огорченията не отминават лесно, но над тях има неща по-важни и по-истински. Подадената ръка струва много повече – и това го знаеш. Говоря от лично изстрадан опит. Преживял съм толкова обиди и огорчения и знам, че в момента, в който им се поддадем – сме загубени. Напълно разбирам наранената ти човешка гордост и чест при това, което се е изсипало върху теб при предаването, и едва ли ще е последно… Преживях го в личен план, и то точно, когато излизах от болница преди няколко месеца. В едно от тези многотиражни вестничета, в които всеки може да напише всякакви гадости, без да отговаря – такава мръсотия и лъжи се изписаха, с толкова низост, клевети и лъжи ме посрещна изписването от болница, че ако имах малко по-слаби нерви, трябваше да постъпя в друг тип лечебно заведение. С две писма до главния редактор го помолих не да се извини, да се разграничи от материала. Уви! Малко го засяга, че някой в неговия вестник е наклеветен и омърсен!? Естествено, полемика и отговор са безсмислени! Заведох дело и както си му е редът, ще трябва да си платят за лъжите и клеветите. В това не трябва да се съмняват. За съжаление „свободата” на словото по други поводи продължава с други клевети. Много пъти съм казвал, че ако през седмица не ме споходи някаква гадост, имам чувството, че съм умрял! А винаги се намира някой да ми напомни, че все още съм жив! Защо ти го пиша и това? Колкото и тъжно да е, и твоят истински отговор е в съда!

Жалко!

Един художник съди друг художник!

Бъди здрав!

Светлин

Р.S. Не ползвам и не чета фейсбук.

И няма да мога да

стигна до цялата

„добронамереност”,

с която ще бъда зачетен.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.