Вчера, както своевременно информирах, присъствах на откриването на първото заседание на 51-то Народно събрание. И откровено споделих всичко на което станах свидетел. А станах свидетел на пълна неадекватност. И на безхаберие за съдбата на България.

Единствено от ГЕРБ-СДС направиха смислени предложения. И пак те издигнаха за председател на парламента доказалата се на този пост Рая Назарян. Но, както e станало традиция у нас, веднага срещу успешната личност се формира мнозинство от посредственост. За да я провали. Това е стар комунистически мурафет. Днес той е присъщ на много партии. Целта е да продължи скапването на държавата ни от най-високо място - от парламента на България. 

       Написах вчера, че съм се смял на много от парламентарните простотии, на които станах свидетел. Но ми беше и мъчно. За народа ми беше мъчно. Защото ние, а не филанкишията, сме изпратили тези хорица в Народното събрание. И сега ще си теглим от техните неразбории, глупави комбинации и решения. Но каквото сме си надробили, това и ще сърбаме. Няма как. Или казано с още по-познати думи: "Ще духаме супата!".

       Сега слушам как се обсъжда една от вчерашните парламентарни глупости. А именно предложението за избор на "временен председател", който да бъде най-възрастният депутат открил първото парламентарно заседание. По принцип всички председатели на парламенти са временни. Някои изкарват цялото време на своя мандат, а други част от това време. Т.е. всеки си е в своето време. Временни са. Но хитреците схванали със закъснение, че ако за председател на парламента изберат вчерашният "временен" председател, той видите ли щял да попадне в следващата депутатска простотия, а именно т.нар. Домова книга.

След като стане председател може да бъде предложен и за служебен премиер. А това вече е стресирало народните ни избраници и те са се разкандърдисали. Явно не го одобряват като личност и са готови да го "отстрелят". Това именно ще разберем днес или най-късно утре. А бяха ни проглушили ушите, че важни са правилата. И затова именно приеха правилото за "Домовата книга". Но сега се оказва, че правилата са си правила, но е важна личността,  която ще заеме важният и отговорен държавен пост.

И тук е мястото да напомня, че не само в политиката, но и във всяка човешка дейност, без личности не може. Само за комунистите личността нямаше значение. От училищната скамейка помним каква простотия бе изръсил техният поет: "Какво тук значи някаква си личност". А от историята знаем, че тия типове избиват личностите на България, за да се курдисат на тяхното място и да скапят държавата ни. Ето защо е добре, че нашите депутати, макар и със закъснение, тъй като глупавите промени в Конституцията са вече приети, са се сетили, че "личността значи". 

 Цялата врътка с т.нар. временен председател, който да си подаде оставката, докато тия шмугльовци се натуткат, за да си натаманят мнозинствата и малцинствата, е изключително тъпа, та чак обла. Затова и за хиляден път ще им напомня, че в нормалните демократични държави по света не се прави така. В демократичните държави за председател на парламента се избира кандидатът предложен от победилата на изборите партия. Други сметки не се правят.

И веднага се започва работа. Защото всеки ден, в който нашите представители се туткат, е губи време и пари за народа ни. А снимката ни показва как изглежда в днешния работен ден пленарната зала на българския парламент. От 240 избрани един в нея няма.