С решение на Еврогрупата, финансовите министри и гуверньори на централните банки на Дания и България и президентът на Европейската централна банка от 10 юли 2020 г. българският лев става част от механизма на обменните курсове (по-известен като ERM II).

Присъединяването на българската валута към механизма е интересно, тъй като се извършва по нова и в голяма степен импровизирана процедура, която продължава две години. Тя включва поемане на ангажименти за структурни реформи от кандидатстващата страна, одобряването им от Еврогрупата и даване на положително становище за изпълнението им. Същата процедура преминава и Хърватия, чиято валута също става част от механизма на 10 юли т. г., като при нея процедурата протича за една година.

Присъединяването към механизма на обменни курсове обаче не е цел само по себе си, а само първата стъпка от дълъг процес за присъединяване на българския лев към единната валута - евро. Това включва както постигане на по-голяма степен на синхронизиране на бизнес цикъла в България с останалата част на еврозоната, така и постигане на по-висока степен на конвергенция, част от която се изразява в повишаване на местните доходи като дял от средните за Европейския съюз. Това е процес, който изисква време, от една страна, и усилия под формата на структурни реформи, от друга. Както България, така и Хърватия поемат такъв ангажимент още с присъединяването си към ERM II. Изискванията обаче не са унифицирани за всички страни, каквито са Маастрихтските критерии, а са индивидуални за различните страни членки, като приоритизират най-належащите реформи.

Така например за присъединяване към ERM II България поема ангажименти в няколко направления:
n Приемане на макропруденциални инструменти, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите;
n Подобряване на надзора върху небанковия финансов сектор, което включва:
1. Прилагане и отчитане на Плана за действие за надзора на небанковия финансов сектор;
2. Провеждане на оценка на активите и пасивите;
3. Разработване и прилагане на базирана на риска система на надзора съгласно „Платежоспособност 2”;
n Идентифициране на слабости в рамката за несъстоятелност и приемане на пътна карта за отстраняването им;
n Отстраняване на слабости при транспонирането на Директива (ЕС) 2015/849 срещу изпирането на пари (AML4-Directive) и одобряване на проектозакон за транспониране на Директива (ЕС) 2018/843 (AML5-Directive);
n Модернизиране на рамката за управление на държавните предприятия в съответствие с добрите международни практики.

В България последващите ангажименти включват:
n Гарантиране на устойчивостта на небанковия финансов сектор;
n Гарантиране на навременното и ефективно прилагане на новоприетия Закон за публичните предприятия;
n Прилагане на пътната карта за подобряване на рамката за несъстоятелност;
n Подобряване на рамката срещу прането на пари след транспониране на AML5-Directive в националното законодателство.

Усилията за присъединяване на лева към ERM II не започват преди две години, а още с присъединяването на България към Европейския съюз и най-накрая дават своя резултат. Той обаче не е нито крайна цел, нито „чакалня”, в която икономиката изчаква да u се случи нещо хубаво. Напротив - това е единствено неизбежна стъпка, междинна спирка, по пътя към крайната цел, която е заменянето на паричния съвет с единната валута. Най-вероятно това няма да стане нито бързо, нито лесно, както се вижда от опита на Балтийските страни, променящата се политическа и икономическа среда в Европейския съюз, както и от множеството структурни реформи, които ще са необходими в следващите години. Те не са просто кутийки, които трябва да се отметнат, а реална промяна в административния, икономическия и социалния живот, целяща повишаване на инвестициите, доходите, както и гъвкавостта и конкурентоспособността на икономиката.

От седмичния бюлетин на ИПИ, със съкращения