„Има твърде много хора, които ако през 2 – 3 минути не си проверяват профилите в социалните мрежи, споделят, че се чувстват тревожни“.

Това заяви проф. Соня Карабельова, декан на Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ по време на събитие, посветено на Световния ден на психичното здраве.

"Няма здраве без психично здраве", каза на свой ред председателят на Дружеството на психолозите в България Стою Недин. 

„За Световната здравна организация здравето е състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто като отсъствие на болест“, отбеляза Недин. Той изтъкна, че България, Малта и Унгария са страните, които имат най-малка динамика на предразположеност към депресии.

„Може да се каже, че сме малко по-устойчиви на депресия, в сравнение с други европейски народи“, поясни той.

По думите му психичните заболявания представляват 20% от глобалното бреме на болестите.

„По малко от 3% от глобалния бюджет за здравеопазване обаче се отделят за психичното здраве, в същото време 15% от възрастните в трудоспособна възраст имат психично разстройство. Такива са данните през 2019 г.", каза той.

В светове мащаб стотици хиляди умират от самоубийство, като зад самоубийствата стоят леки психични разстройства. Тревожните и депресивните разстройства са най-често срещаните, отчитат експертите.

Разстройствата, свързани с употреба на вещества – от опиати до алкохолни, при мъжете са два пъти повече, отколкото при жените.

В България се падат 8 психиатри на 100 хил. човека, което прави страната ни много назад за стандартите в Европа. Едва 1/5 от тези психиатри са под 50-годишна възраст.

„Проблемът с психичното здраве е изключително сериозен. Тогава, когато човек има такива проблеми, това неминуемо се отразява и на неговото физическо здраве и оттам проблемът става много сериозен“, допълни проф. Карабельова.