След 25 години автобиографиите ще започват така: “Произхождам от прогресивно ваксинирано семейство. Баща ми е носител на орден “99 игли” на Астра Зенека с пречупени спринцовки, а майка ми редовно е нагpaждавана с медали и гpaмоти за paботата и като доброволец в кварталния ваксинационен център...”

***

- Марооо, като роза си! 
- Ау, благодаря! 
- К’во ми благодариш, ма. Изпободе ме с тоя мустак.

***

Заплатата на българина все повече заприличва на хибриден автомобил: половината за бензин, а другата половина за ток. И ако нещо остане: за масло, упс, за олио, де.

***

Момче отива в казармата. Преди да се сбогуват, баба му му дава съвет:
- И слушай, най-важното е, когато когато видиш офицер да го поздравиш. Разбра ли?
- Разбрах, бабо.
На следващия ден, момчето тъкмо е пристигнало в казармата. Вижда възрастен мъж с униформа и се приближава до него: 
- Ти офицер ли си?
- Да.
- Много поздрави от баба ми. 
- Ти ще гласуваш ли за Ицо Хазарта?
- Ъпсурт!

***

- Тате, дай пари да ида в зоологическата градина да видя питона?
- На ти една лупа, излез на двора да видиш някой червей.

***

- Тате, какво е дежавю?
- Чувството след избори в България!

***

Свекърва и снаха:
- Що си ударила сина ми, ма?
- Ами, каза ми, че съм дебела!
- И като го удари, к’во? Отслабна ли?!?

***

- Защо не си вземеш още едно парче тортичка? 
- Сърцето ми вика “Да!”, но задникът крещи “Не!”.
- Слушай сърцето си, задникът ти е голям вече, да се оправя.

***

- Сашо, защо тиганите са ви без дръжки?
- Понеже жена ми е тенисистка.

***

След четиридесет години се срещат бивши гаджета.
Тя:
- Вече можем да го направим. Моят умря.
Той:
- Късно е. И моят умря.

***

Междуваксерски войни:
Епизод I - “Невидимият Ковид”
Епизод II - “Мерките атакуват”
Епизод III - “Отмъщението антиваксърите”
Епизод IV - “Нова надежда със зелен серификат”
Епизод V - “Неваксинираните отвръщат на удара”
Епизод VI - “Завръщането на Щаба”
Епизод VII - “Мангъров се пробужда”
Епизод VIII - “Последният неваксиниран”
Епизод IX - “Възходът на ваксинираните”

***

Влизаме във входа. Неловко мълчание. Тя изважда ключовете и чака да я целуна, а аз сдържано се опитвам да разбера за какво са є гаечни ключове?

***

Шерлок Холмс:
- Уотсън как беше вкуса на Баскервилкото куче?
- Какво ви кара да мислите че съм ял от него?
- Така твърди мисис Харисън.
- Защо сте склонен да вярвате на нея, а не на мен?
- Защото тя готви, не вие.

***

- Бременна съм.
- Деева, тез’ маски нищо не пазят!

***

Пришълец пристига на Земята, за да добави хората в “Листата на Разумните Цивилизации”. Пита:
- Защо, при такова изобилие на земя, вода и светлина, много хора на Земята гладуват?
- Няма пари.
- Защо при всичките ви възможности има толкова много бездомници?
- Няма достатъчно пари.
- Защо е толкова мръсна планетата ви?
- Няма пари, за да оправим нещата.
- Защо има толкова много пациенти, които могат да бъдат излекувани, но не са?
- Няма достатъчно пари.
- Колко е оскъден този ресурс! Толкова е жалко, че не ви стига да живеете нормално! Знаете ли, ние можем ще ви помогнем: ще го донесем от друга планета! Вие откъде го вземете?
- А, няма нужда от внос, ние сами ги печатаме.
И извънземният зачеркна хората от списъка на разумните същества.